И мен много ме учудват някои мнения.
И също толкова ме учудва, защо, след като има подобен дискомфорт, младото семейство не се изнесе да плаща наем, или не си купи собствено жилище, където ще се чувства у дома си.
Чак пък коментари и определения.
Много ми е интересно, поради какви причини, би било редно, вместо да се даде под наем собственото жилище, или да се продаде и да се похарчат парите за нещо смислено, се счита за редно да се преодставя безвъзмездно на някой наследник, който вместо благодарност, исипва един куп обиди и квалификации по адрес на дарителя и това се счита за съвсем в реда на нещата.
Е, да, понякога родителите не са съвсем тактични, понякога са досадни, понякога са всякакви, но при всички случаи, когато е налице подобна всеотдайност, която между другото е типичен БГ манталитет, няма как да разбера това недоволство и изобщо отношение.
Ако са толкова отворени, наследниците и желаят да се отнасят с тях като със зрели хора, нека демонстрират отговорност и сами си организират живота и съответно си платят за това, защото всички знаем, че безплатен обяд няма.
Отделен е въпросът с домашното възпитание, нахлуването в личното пространство и прочие, но това е съвсем отделна тема.
И също толкова ме учудва, защо, след като има подобен дискомфорт, младото семейство не се изнесе да плаща наем, или не си купи собствено жилище, където ще се чувства у дома си.
Чак пък коментари и определения.
Много ми е интересно, поради какви причини, би било редно, вместо да се даде под наем собственото жилище, или да се продаде и да се похарчат парите за нещо смислено, се счита за редно да се преодставя безвъзмездно на някой наследник, който вместо благодарност, исипва един куп обиди и квалификации по адрес на дарителя и това се счита за съвсем в реда на нещата.
Е, да, понякога родителите не са съвсем тактични, понякога са досадни, понякога са всякакви, но при всички случаи, когато е налице подобна всеотдайност, която между другото е типичен БГ манталитет, няма как да разбера това недоволство и изобщо отношение.
Ако са толкова отворени, наследниците и желаят да се отнасят с тях като със зрели хора, нека демонстрират отговорност и сами си организират живота и съответно си платят за това, защото всички знаем, че безплатен обяд няма.
Отделен е въпросът с домашното възпитание, нахлуването в личното пространство и прочие, но това е съвсем отделна тема.
Родителите ми имат ключ за в къщи, но никога не са си позволявали да дойдат без да ме предупредят или да ме питат дали съм си в къщи. А по въпроса как се отнасят с жилището което са ми дали - отнасят се като с МОЕ, а не като с ТЯХНО. 
), "дай да ти изгладя ризката", "Хвърлил си си дрехите по земята в банята - нщо аз ще ти ги изпера сега набързо" (Такива да се научи да си ги хвърли сам в коша за мръсно бельо - не). И се опитва да ми вмени и на мен това чуство. Тя си мисли, че е върха на сладоледа да слугува така и не допуска, че това просто го разлигавя. Не сте ли виждали такива майки? Инак той не е мамино синче, но кой бяга от хубавото? Готви тя по три видя ядене, а мъжете в къщата капризничат и тя се мята пак на печката за ново. А аз сикам да ние макар и по-трудничко, но да знае той, че ще ядеш каквото си си купил. И че няма кой да върви след теб. Такива мъже дето очакват слугини бих ги оправдала само ако все пак изкарват достатъчно, че да ги гледат жените. Но щом той работи за 50 лева повече от мен... Затова ми пречат. Казват, че искат да си отидат, а всъщност откровено лъжат и ден след ден продължават да правят сина си все по-голям готованец.
Това с минирането особено ми хареса! Ние имаме котарак с него. Но е много благовъзпитан. Ходи си винаги в собствената тоалетна и не яде хорска храна. Един единствен път май се опита да направи нещо в една саксия, ама се оказа... по малка нужда. Не можахме да заминираме бойното поле.