Живеем, за да се осъществяват желанията ни

хм и аз имах период с подобни настроения към живота и точно заради спомените ,че насила съм изпратена пак в материята,нещо което не исках
беше ми гадно гадно гадно ,но колкото и да е странно открих ,че щастието както и нещастието са в ума ни ,и от нас зависи дали ще си позволим лукса да бъдем нещастни и да виждаме само гадната страна на живота
не може да се обясни с думи- просто всеки за себе си трябва да доживее момента на проблясъка и да задържи прозрението

Какво значи "като животните"? Не мисля, че смисълът на живота е най-висшето удоволствие в него и не смятам, че е задължително условие да си си изградил ясен и точен "смисъл за живота", за да се разграничиш от животното.
Напротив - за мен един прекалено категоричен "смисъл" е повече ограничаващ, отколкото нещо друго. И аз не мога да виня човек, който казва - "няма смисъл на живота".
Предпочитам да видя някой, който се бори с гадостта, някой, който се смее на абсурда на нещата, някой, който постига нещо, вместо някой, който се опиянява от чувството за собствения си смисъл.

Всъщност, след като премина първоначалното ми впечатление от тази книга, бих искала да добавя нещо.
Изобщо не виждам причината, поради която човек, който направи "пълнокръвно научно изследване" върху подобна теория и открие това, което тя е открила, или претендира да е открила, би написал книга за това. Не обсъждам религиозните препратки, защото рискувам да стана твърде рязка, а и аз си признавам - не знам дали има бог, или няма, въпреки че предпочитам да няма, по лични причини.
Ако наистина Силвия Браун е събрала подобни данни, то, въпреки че се развълнувах от възможността да има някаква вероятност от доказване на прераждането, смятам следното - ако е вярно това, което тя защитава, човек не трябва да знае нищо по въпроса. Ако не е вярно - за какъв дявол е да го приемаме за достоверно? А ако тя е цитирала толкова много случаи и толкова часове на работа, за да създаде фантастичен роман, то цялата идея леко издиша.
Подобни книги са опасни - не заради друго, а заради това, че представят една логично обоснована картина на нещо, което всеки от нас така или иначе ще прозре по някое време. Без значение има ли друг живот, или не -не виждам защо трябва този живот да бъде съсипан и вкаран в една опростена догма, не виждам защо тази красива идея като прераждането \която нищо чудно да се окаже истина, а може да е пълна измислица\ трябва да бъде илюстрирана толкова точно.
За какво ми е да знам, че "аз съм си избрала този живот"? За какво трябва да се притеснявам, ако не вярвам в който и да е бог? И по каква по-точно причина трябва да се успокоявам от идеята, че ще живея вечно "някога си" под опеката на "някой" бог? Какво излиза - че всичко, което ми се случва, е нещо, което си причинявам сама? Ако в това има някакъв висш смисъл, най-малко онзи, който го е прозрял, би написал книга за това.
Ама те и кинтите са вечни, не само отвъдния живот.
Ксения, щом си избрала да се впечатляваш от авторитети - ето мал …  за мадам Силвия.

Много духовна и възвишена тази г-жа Браун... Измамничка и обирджийка. Веднага усетих прилив на доверие към твърденията й, че е екстрасенс и медиум.

Мерси, че го спомена- да не си губя времето с нейни книги.