И на двамата купихме телефони когато тръгнаха на училище. На Крисо даже мисля, че към края на учебната година. Идеята ми е да имам връзка с тях при необходимост. Училището е далече, всичко се случва, може да имат нужда да се свържат с мен. Крисо не обича да си взима телефона и до сега, вече е втори клас, го носи само по мое изрично настояване. Ако е на състезание, олимпиада, ще пътува някъде или нещо от сорта. Наталия общо взето винаги е с телефон, но тя има повече ангажименти насам-натам и често й е необходим. Никой от тях не е чупил апарат досега. Нито е губил. Ползват го по предназначение, не е играчка, нито повод за перчене.
И през ум не ми е минало да им купувам телефони на по-ранен етап. Дете в ДГ с телефон ми звучи глупаво. Това дали друг има или няма за мен не би бил аргумент. Старая се да ги възпитавам така, че и за тях да не е.
И през ум не ми е минало да им купувам телефони на по-ранен етап. Дете в ДГ с телефон ми звучи глупаво. Това дали друг има или няма за мен не би бил аргумент. Старая се да ги възпитавам така, че и за тях да не е.
Приумица на мъжа ми беше това. Аз бях потресена 
Отиде купи й го на старо това телефонче.. детско с 5 бутона за 5 номера. Разбира се детето не е ползвало телефона и батерията сдаде багажа.. Сега все оп-често се замислям, че има моменти когато ми се иска да има мобилен, че да мога да я издиря като е духнала из големия хипермаркет например 
Тя е на 6 г. Телефончето е такова, че не може да бъде прекъснат разговора от нейна страна 
Скоро казвах на мъжа ми да оправя батерията и да й връчим това средство за следене, каквото ще бъде всъщност за нея. 
ще теглим заем, че да не го травмирам да се вози в обикновен автомобил или в градския транспорт ли. Хайде стига глупости. Както си научиш детето така ще си израсне. За това сме ние родителите - да поговорим с децата си, да ги съветваме и т.н. не само да им задоволяваме всеки каприз.