Той си има семейство, деца, но когато му се обадиме винаги се отзовава.
Финансова подкрепа от него не ми е нужна, човекът е доста беден, достатъчно ми е че обръща внимание на дъщеря си.
Тежи ми това, че е обичала един мъж повече от дъщеря си.
Основната и мисъл е била, биологичният баща да не наследи нещо чрез дъщеря си, въпреки че той ни беше съученик, и се слави като много честен човек.
Вината е наполовина и нейна.
Дъщеря и е в момента на 17 години и разбира абсолютно всичко. От малка почти половината грижи бяха от мен, защото нямам собствени деца и много и се радвах и обичах, а и тя доста си споделя с мен.
Беше ми казала, лельо как може мама така да ме остави на произвола на съдбата, какво щеше да стане ако ти не ме беше прибрала, истинският ми баща и той нямаше да има възможност да ме прибере.
(наистина не би могъл да я прибере, но поради други причини със жена си, доста стара история)
Със сестра ми винаги сме си споделяли всичко, не мога д повярвам , че не ми е казала, аз винаги бих я посъветвала. Явно мъжът и е знаел как ще реагирам и са скрили абсолютно всичко от мен.