как се разбрахте с таткото по отношение на името?

Мисля, че в този случай имаш право леко да се наложиш - все пак ти носиш живот и ти ще дариш живот на вашето бебе и най-малкото на което имаш право е да дадеш име на детето си. Е, разбира се, добре е таткото да харесва името и да е съгласен, но меко казано е неприемливо да ти се налага с мнението си. На думи звучи добре, но знам колко е трудно това в някои случаи, какъвто беше и моят.
Аз бях горе-долу в аналогична ситуация. Таткото искаше да кръстим момиченцето си Мария (на майка му, която искрено уважавам), а аз - Леда. Имах голямо желание да измислим името сами, без да се ръководим от остарели традиции, но... Той обаче много настояваше. В крайна сметка след като родих с консенсус решихме да се казва Марина. Много харесвам името на дъщеря си.
Мисля, че Пресиан е страхотно име! Ако наистина ти е на сърце - опитай да убедиш в това и мъжа си.
 

Не мога да повярвам, че има такива хора, но явно е възможно!  В това отношение съм извадила голям късмет, защото бащата е руснак и руската му рода нямат обичай да кръщават така децата си.

Аз не знам освен при нас къде другаде я има тая тъпотия с кръщаването на баби и дядовци.

Имената и на двете си деца избрах еднолично. Всички, вкл. и таткото разбраха имената им на втория ден от раждането Предварително бях казала, че няма да са кръстени на никого.
Към авторката, на мен Пламен ми харесва, но съм пристрастна, съпругът ми се казва така

Ние с таткото също все още не сме стигнали до краен вариант на име за нашето момиченце, но каквото и да казва тя ще носи името Александра. Много исках, ако е момче да е Александър, защото това име ми харесва и е хубаво, но след като разбрахме, че ще е момиче реших да е Александра. Обсъждахме го с таткото, но той все ми предлага имена които да са производни на нашите. Ние сме Галина и Георги и той ми предлага дъщеря ни да се казва Гергана или Габриела, а аз не искам така. Все пак искам да носи име, което е хубаво и значи нещо, а името Гергана не ми допада никак, но аз си зная, че аз ще раждам и както си я кръстя така ще е, а който иска нека се сърди.

И двата пъти сама избирах имената, а таткото се съгласяваше без проблем, мисля че мъжът ти не трябва да вгорчава най-хубавите моменти от живота ти 

Казах му две имена да избира. Аз харесвах и двете така че нямах претенции.Избирахме между Мирослав и Мартин .Спря се на първото.

Казах му името, което съм избрала и той като по изключение не се намръщи.Просто по някакво съвпадение и баба ме е носила това име, като аз това не съм го знаела.

При първото дете имах малко спорове докато изберем име,но накрая се разбрахме както той искаше.За второто избирах името сама таткото каза както реша аз.

И аз съм Пенка кръстена на баба си Пена ,но по настояване на баща ми.Въобще не си харесвам името,но много обичах и уважавах баба си на която съм кръстена и затова не го смених.Надявам се да стигнете до консенсус.

Майка ми се казва Пенка и е кръстена на баба си Пена, но тя никога не е искала детето ми да е кръстено на нея, защото и тя като мен мисли, че е хубаво детето да носи благозвучно, хубаво и значещо нещо име, а Пенка според нея нищо не значи. Въпреки това името си е българско!

Това сякаш аз го написах.Абсолютно същата история.

Офф и на мен ми писна с тея имена! Нашия татко до сега все отлага! Имахме уговорка, ако е момиче той да измисли, а ако е момче аз! Да ама сега като се оказа момче не му стиска! И тази вечер му казах, че е крайно време да го измислим това име, че то време не остана! И като се почна.... Майка му е с Т, а аз съм против да е кръстено на когото и да е! А нашия ми вика, че тя много щяла да се зарадва! Я момент, не е ли по-важно аз да се зарадвам? На времето когато тя се мъчила е решила как да кръсти децата си, сега аз се мъча и аз казвам! На който не му харесва да си хваща пътя! За момента имаме едно единствено има, което предложих аз! А на нашия татко не му харесва...Аз искам да е Алексанър, а той не защото дядо ми се казваше така и видите ли искала съм на него да го кръстя! 1000 пъти обясних, че това име го харесвам още преди, а за дядо ми разбрах, че се казва Александър чак като му видях некролога! Човека живееше на село и всички му викаха Сандьо! Ама ходи го убеди! За момиче ми харесва Лиза-Мари, и чак като му споменах за връзката между Мари и мария (така се казваше баба ми) и това име отхвърли, не че се беше сещал преди това! Ама много ми писна и накрая му казах, че ще го зпиша един Марио и ще си го кръстя на мен си! Да видим тогава какво ще направи! Накрая каза, че можел да се съгласи на Алекс, ама не на Александър! Мен това ме устройва! И според мен таткото може да има претенция до толкова доколкото да е съгласен, но моля да налага мнение... Ами да почнат и те да раждат та да казва! За сега ако обичат! Извинявам се, но тази тема в момента ми е най-болното място!

Децата му един ден ще са "Алексови". Ъъ...

Въпрос на ударение! Дали ще е на а или е. Ако е на а ми се струва приемливо!