Братя и сестри

А,то от момиче до момиче има разлика  ,не знам при тях  обаче как е.

Pri nas momicheto e po-goliamo

а при нас момичето е огън, баткото памук 

 

Моите са с две години разлика. Момичето е по-голямо.

До съвсем скоро съжителството беше мирно, спокойно и доста трогателно. Те никога не са се разделяли, никой от тях няма идея какво е да си сам, без другия около теб. Много са привързани един към друг и винаги са се разбирали чудесно, а и се допълваха много добре. Наталия винаги е била отговорна, съвестна и леко покровителствена. Крисо е много отворен, емоционален и отстъпчив. Балансът винаги е бил това, което най-много съм харесвала в техните отношения. Аз също имам брат, разликата ни е по-малка от на моите деца, винаги много сме се разбирали и до сега сме изключително близки, но такъв чудесен баланс в отношенията ни никога не е имало.

От около 6 месеца насам, или малко повече, нещата не са никак розови. Мисля си, че Наталия навлиза в пубертета и това е ужасно. Тя е перманентно кисела или ако точно в този момент не е, то я усещаш как е въпрос на наносекунди да се вкисне. От най-малкото нещо избухва и изригват едни неконтролируеми емоции /еднакво неприятни в която и посока да поемат/, сърди се за щяло и нещяло, дори за неща, които аз считам за умопомрачително незначителни. Ужас някакъв свиреп! А Крисо, който винаги е бил такава светла душичка, се забавлява неистово. От всяко нейно избухване той организира цирк и се весели страхотно. Това докарва сестра му до ръба на нервна криза и аз напоследък съм без сили.

В редките моменти, когато тя е на себе си нещата са както преди, но аз изобщо не храня фалшивата илюзия, че това ще продължи дълго. И в мига, в който си го помисля, тя вече е гръмнала от някоя негова невинна закачка и крещи, а той се усмихва чаровно и сияе в нелепата си невинност. Та отдавна съм забравила за онова мирно, безметежно и трогателно съществуване. И не знам дали то някога ще възцари отново.

Иначе някакви боища, злостни скандали и разправии няма. От което не мога да кажа, че се чувствам силно облекчена. 

Да си споделя опита и аз 
Много съм щастлива, че открих един център , който ми отвори очите затова как децата ми виждат света на големите и сега възпитанието на двете ми деца е много по-леко и адекватно.

За всички любопитни майки - препоръчвам ви го.
Преди него и двете ми мъжлета ме побъркваха  , но сега се чувствам много по-добре.

а какъв е този център 

Ами център, който предлага авангардно решение за възпитанието на децата (има и други не само за деца, но на мен това ми беше необходимо). Забавно е и на нас ни беше много полезно. Бяхме малка група и интересното беше, всичко беше практично насочено и се разиграваха роли и случки. Мога да кажа, че съм много по-доволна от книгите 

Corazon,напиши ни нещо по-конкретно за този център.Къде се намира?


---------
Пиши на Кирилица!

Като начало се набелязват периодите през които преминава детето и най-честите симптоми, то да не се чувства комфортно преминавайки през тях. Каква роля имаме ние и всъщност колко странно приемат те нашите думи и действия. Как копират едно, а друго не. Как ние комуникираме и възпитаваме без да знаем и след това се сърдим, че се държат странно. Имам двама сина, големия беше много буен, държеше се странно според учителките, но след като го обсъдихме там се оказа, че в някаква степен той поддражава на баща си, но по някакъв изкривен детски начин.

Доста се променихме (и аз и баща му) в методите ни на възпитание. Честно казано, аз отидох там с проблем, но смятам, че ако го бях минала това преди нямаше да се стигне до тук.

Общо взето ние бяхме няколко майки и всяка имаше различни проблеми, но периодите през които преминават децата ни са еднакви, просто индивидуалността на детето и семейството ги правят да изглеждат различни.

Ето такива работи. Не знам доколко това е интересно на другите, но на нас ни беше. 

Моите деца са момчета-на 6 години и половина и на почти 10г. Естествено,че се карат,понякога се обиждат,но това трае в рамките на няколко минути и след това са отново в период на разбирателство и мир.Забелязала съм,че винаги когато се карам на единия за нещо,другият заема неговата страна,което повече ме радва,отколкото обратното.

Corazon,много е заинтригувастотова ,което писес!

P.S.Ne namiram bukvata :sh?

Разликата между тях е 4 години. Много са привързани един към друг. Коалирали са се в опозиция  . Синът ми не дава и дума да кажа на малката, камо ли да и се карам  . Тя пък, когато той е сгафил, ми тегли едно конско да не го закачам и да го оставя на мира, защото вече е голям  .
Дъщеря ми много страда, когато батко и отиде да учи в друг град, трудничко свикна  . И винаги го чака с нетърпение да се прибере в петък. Понякога му ходи на гости, и от сега са се разбрали че ще ходи да учи при него  .
С две думи не, не се карат и не се дразнят  .

При нас също са един отбор и се защитават ,когато има "нападатели" отвън,но това не им пре4и да влизат и във вътрешни борби по между си.