Nikolina-pikolina много късмет ти пожелавам.
- Публикувана: 9 апр. 2009, 09:29 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2009, 16:00 ч.
За страховете при следваща бременност
змейковица, стискам палци всичко с бебеправенето да е наред. Ще устискаш, няма де да идеш 
Мерси, мила, дай боже
Николина-Пиколина
пожелавам ти следващият път всичко да е наред Идеята за психолог е добра, ако смяташ, че би ти помогнало. При мен вече мина доста време от преживяното, но все пак не мога да сравнявам моето с твоето - дори не мога да си представя какъв стрес е това 
Успех 
evil, anik, лека и успешна бременност, момичета. Стискам палци всичко да е наред
Ники, Змейчо, айде, много скоро да ни се похвалите с положителни тестчета и накрая с пухкави доносени бебчета
П.П Аз, явно съм в някакъв вид следродилна депресия, защото много ми липсва корема и ритащото бебче в него. Живот и здраве, всичко да е наред с бебка, определено ще я направим кака
Стискам палци всичко да е наред Ники, Змейчо, айде, много скоро да ни се похвалите с положителни тестчета и накрая с пухкави доносени бебчета
П.П Аз, явно съм в някакъв вид следродилна депресия, защото много ми липсва корема и ритащото бебче в него. Живот и здраве, всичко да е наред с бебка, определено ще я направим кака
Здравейте! И мен много ме е страх от следваща бременност. Първата ми зъвърши със спонтанен аборт в 25 г.с., втората беше много тежка, почти цялата прекарана в болницата на инжекции и системи, също и серклаж, но успях да устискам до 38 г. с. , когато поради проблеми с тоновете на бебето се наложи секцио. Слава Богу бебо сега е добре. Трябва да мислим позитивно, макар и да е трудно. Пожелавам на всички безпроблемна бременност и едно здраво бебче на финала!!!
здравейте и от мен и аз така като вас този страх не ме напуска първата ми бременност приключи в 17 г с която беше на 25,10,2007 год, и втората ми бременност бе6е безпроблемна докато не дойде този 25.10.2008 год. когато родих дъщеря си в 28 г.с. мисля 4е тази дата ме преследва
Здравейте, радвам се за престрашилите сеза 2ро бебче.И ако мога да ви дам кураж , нали знаете -всяко следващо бебе е по-доносено .Аз за сега си оставам само със страховете , бебо си расте добре и кръвното за сега е Ок.Пожелавам и на вас същото -страхове , който няма да се сбъднат.Успех на всички имате стиснати палци и от мен.
.Аз за сега си оставам само със страховете , бебо си расте добре и кръвното за сега е Ок.Пожелавам и на вас същото -страхове , който няма да се сбъднат.Успех на всички имате стиснати палци и от мен.
Страхове няма как да не съществуват.
След една изключително лека бременност, с която всичко приключи кошмарно в 34-та седмица, трябваше много време да преборя страховете.
Втората бременност вече беше дирижирана от мен. Намерих Лекаря, който да се отзовава на всяка моя щура идея заради страховете ми. Правеше ми микробиологии на мое поискване, въпреки че бяха леко ненужни част от тях. Отделно имаше още лекари за подсигуряване. И в 33 седмица отново бях с контракции на 5-6 минути. (първият път имаха различен източник). Просто този път знаех, че всичко ще бъде различно. Имах в моя помощ правилните Лекари. Нищо не беше оставено на случайността. Накрая ако не беше планираното секцио, като нищо можех да пренося.
Успех, момичета!
nikolina-pikolina, после ще има да мина 32, 36 седмица. Желая ти скорошно попълнение в коремчето и въпреки страховете обратното броене да заема мислите ти до щастливото гушкане на живо и здраво детенце. Или пък две.
След една изключително лека бременност, с която всичко приключи кошмарно в 34-та седмица, трябваше много време да преборя страховете.
Втората бременност вече беше дирижирана от мен. Намерих Лекаря, който да се отзовава на всяка моя щура идея заради страховете ми. Правеше ми микробиологии на мое поискване, въпреки че бяха леко ненужни част от тях. Отделно имаше още лекари за подсигуряване. И в 33 седмица отново бях с контракции на 5-6 минути. (първият път имаха различен източник). Просто този път знаех, че всичко ще бъде различно. Имах в моя помощ правилните Лекари. Нищо не беше оставено на случайността. Накрая ако не беше планираното секцио, като нищо можех да пренося.
Успех, момичета!
nikolina-pikolina, после ще има да мина 32, 36 седмица. Желая ти скорошно попълнение в коремчето и въпреки страховете обратното броене да заема мислите ти до щастливото гушкане на живо и здраво детенце. Или пък две.
Здравейте! Моята бременност беше кошмарна - още от 14та седмица, когато ми се отлепи плацента, началото на 7ми месец бях с напълно изгладена шийка и в 35та родих малката. Слава Богу добре беше - 2200гр, 46см.
Моите наблюдения не са добри за съжаление - баба ми е родила в началото на 7ми майка ми, а майка ми в осми - брат ми и лекаря и е казал, че всяко следващо бебе ще е по-рано..та аз съм родена в началото на 8ми, 3 седмици преди брат ми..та му са се сбъднали на доки предположенията.
Да ви кажа честно, заради тези страхове май ще си остана с едно дете...
Моите наблюдения не са добри за съжаление - баба ми е родила в началото на 7ми майка ми, а майка ми в осми - брат ми и лекаря и е казал, че всяко следващо бебе ще е по-рано..та аз съм родена в началото на 8ми, 3 седмици преди брат ми..та му са се сбъднали на доки предположенията.
Да ви кажа честно, заради тези страхове май ще си остана с едно дете...
Мим- 35 г.с да рано е, но аз и на това съм навита.35...ми звучи толкоз далечно.Наближавам 29г.с. когато се роди дъщеря ми.За сега проблеми нямам , но това не пречи на страховете ми.Сигурно ще стихнат чак като си гушна бебето.
Здравейте! Моята бременност беше кошмарна - още от 14та седмица, когато ми се отлепи плацента, началото на 7ми месец бях с напълно изгладена шийка и в 35та родих малката. Слава Богу добре беше - 2200гр, 46см.
Моите наблюдения не са добри за съжаление - баба ми е родила в началото на 7ми майка ми, а майка ми в осми - брат ми и лекаря и е казал, че всяко следващо бебе ще е по-рано..та аз съм родена в началото на 8ми, 3 седмици преди брат ми..та му са се сбъднали на доки предположенията.
Да ви кажа честно, заради тези страхове май ще си остана с едно дете...
Моите наблюдения не са добри за съжаление - баба ми е родила в началото на 7ми майка ми, а майка ми в осми - брат ми и лекаря и е казал, че всяко следващо бебе ще е по-рано..та аз съм родена в началото на 8ми, 3 седмици преди брат ми..та му са се сбъднали на доки предположенията.
Да ви кажа честно, заради тези страхове май ще си остана с едно дете...
Отдавна не съм влизала, но много надежда виждам тук. при нас мъжът ми има повече страх отколкото аз. Аз нямам спомени от екламсията напр, тогава си в безсъзнание. страшното е какво би причинила недоносеността на бебето, което не винаги е ясно в началото. Моят син се роди със задушаване и дълго следяхме кистите в мозъка. Сега всичко е наред. Може би има някаква недостатъчност в нас от психолог гледна точка. Но аз нито за миг не ми е хрумвало, че нещата ще се повторят, въпреки че бях рискова бременност след първия път с фатален изход за бебето. Много съм мислила и знам, че нещата трябвало да се случат точно така, за да бъда такава майка, каквато съм и да изпитвам радостта и щастието от мига. Проследих мислено първата бременност, лека в началото, с много пътувания и работа. Та аз не говорех с бебето. Мисля, че то не ме искаше. Беше се обидило и си тръгна, колкото и налудничаво да звучи. Ще кажете, има мноого майки по света, които раждат и не си спомнят, че са били бременни, захвърлят бебето. Те имат друг път и други неща да учат.
Много ми се иска да имам още едно дете и ми се струва толкова лесно изпълнимо. Но като си в хватката на преекламсията,мислиш по друг начин. Тогава страхът те оковава.
Всичко идва от главата, но как да намерим най-краткият път до свободата на ума?
Много ми се иска да имам още едно дете и ми се струва толкова лесно изпълнимо. Но като си в хватката на преекламсията,мислиш по друг начин. Тогава страхът те оковава.
Всичко идва от главата, но как да намерим най-краткият път до свободата на ума?
rhea -Аз се разминах на косъм с еклампсията , да права си за хората до теб е ного по-тежко, аз си бях в съзнание и доста по-добре от теб, но близките ми са на друго мнение.... мъж ми беше ужасен, приятелите на който изобщо вдигах ГСМ-а казваха че съм звучала много зле.Чак след 4 дни започнах да искам да говоря с някого и да се обадя да кажа , че съм родила и имам дъщеря.Уверявахе е че тя е по-добре от мен/което едва ли е било така/После когатао казах на Мъжа ми искам второ - той 
НЕ, НЕ И НЕ няма да мина през това пак/а мислех ,че аз съм минала през кошмара/, няма да се страхувам за живота ти.Ама аз тъпа и упорита след 1г. мрънкане и консултация с 4-5 добри лекари в София който не отрекоха риска, но казаха , че може да опитаме и имаме шанс, навих милото и сега сме в голямо очакване..а страхът, сякъш вече намалява, може би защото бебчо вече е по-голям от каката/когато я извадиха/ проблем още нямам.И все по-смело вярвам , че всичко ще е наред.
НЕ, НЕ И НЕ няма да мина през това пак/а мислех ,че аз съм минала през кошмара/, няма да се страхувам за живота ти.Ама аз тъпа и упорита след 1г. мрънкане и консултация с 4-5 добри лекари в София който не отрекоха риска, но казаха , че може да опитаме и имаме шанс, навих милото и сега сме в голямо очакване..а страхът, сякъш вече намалява, може би защото бебчо вече е по-голям от каката/когато я извадиха/ проблем още нямам.И все по-смело вярвам , че всичко ще е наред.