Аз се омъжих бременна в края на 4-ти месец. Ние и без това си живеехме заедно и мислехме да се оженим след време. Бебето беше само повод да ускорим нещата.
- Публикувана: 13 авг. 2005, 22:59 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2005, 23:35 ч.
А вие дали се омъжихте, защото забременяхте, или..?
Ние ще ставаме родители, живот и здраве, през февруари, но не планираме сватби, бракове и разни подобни изпълнения. Много приятели и роднини ме питат защо не се оженим. Може и да го направим някога, но не виждам това да стане скоро... Важно е, че ще имаме бебе, очаквано, желано, заченато с много любов... Каквото и да изберат двама души, същността на нещата е в правото на личен избор и възможността да си щастлив... Без значение от възгледа!
Желая на всички късмет!
Желая на всички късмет!
Не съм 4ела вси4ки отговори, но ние бяхме заедно около 2 год., преди да се оженим, а бебка се роди 17 мес. след сватбата. Така 4е отговорът ми е не.
Но пък имаме 2 познати семейства, които, за да се оженят, първо направиха бебе. Така не им се налагаше после да слушат упреци от страна на роднини, колко млади се женят
.
Но пък имаме 2 познати семейства, които, за да се оженят, първо направиха бебе. Така не им се налагаше после да слушат упреци от страна на роднини, колко млади се женят
.
Забременях 2 месеца след сватбата. Но иначе смятам, че причината за една сватба е любовта, а бебето е само повод за нейното ускоряване. Не виждам нищо лошо, ако се забременне и след това се сключи брак, но да има любов, разбирателство и други такива сантиментални неща. Важното е лИбов да има 
Аз да.
И още не мога да си определя точното отнощение към този въпрос. Преди ми се струваше ужасно - един вид, хората ако се обичат - трябва да се оженят преди да направят бебе, а когато бременността е вече факт, то свадбата изглежда малко изнасилена, ако мога така да се изразя.
Е, да, ама когато аз самата съм в тази ситуация - и не ми се вижда вече толкова зле...
И още не мога да си определя точното отнощение към този въпрос. Преди ми се струваше ужасно - един вид, хората ако се обичат - трябва да се оженят преди да направят бебе, а когато бременността е вече факт, то свадбата изглежда малко изнасилена, ако мога така да се изразя.
Е, да, ама когато аз самата съм в тази ситуация - и не ми се вижда вече толкова зле...
аз не исках да съм принудена от обстоятелствата за да взема решението си за брак. затова в момента, в който реших, че съм открила човека, се омъжих и...сега чакаме продължение
Ние с нашия татко не сме женени.Аз на 20 страшно много исках да се ожениме,но за щастие имах две колежки доста по големи от мене който ме посъветваха да изчакаме.Явно така са ми пилили на главата тогава че сега 4 години по късно въъобще не смятам да се женя.Ще дам някакви пари да ядът мойте роднини вместо да купя нещо на бебо който ще се роди след две седмици
Здравейте и от мен 
Ние живеем почти 2 години заедно и няма да се женим за сега. Бебо си има татко и сега дали с мама ще са с пръстени или не те са си неговите мама и тате. Нали ние си го обичаме /още не се е родил бебчо все пак де/ това е важното. Немисля, че забременяването трябва да е повод за сватба, а и много пари отиват за една сватба 
. Не че не искам да се видя в бяля рокля, не ме разбирайте погрешно, просто не мисля, че бебо трябва да ни кара да бързаме. По-добре да има парички за него
Ние живеем почти 2 години заедно и няма да се женим за сега. Бебо си има татко и сега дали с мама ще са с пръстени или не те са си неговите мама и тате. Нали ние си го обичаме /още не се е родил бебчо все пак де/ това е важното. Немисля, че забременяването трябва да е повод за сватба, а и много пари отиват за една сватба . Не че не искам да се видя в бяля рокля, не ме разбирайте погрешно, просто не мисля, че бебо трябва да ни кара да бързаме. По-добре да има парички за него
И аз се омъжих бременна, просто така се случи. Преди ми се струваше гадно, все едно, че се бракувате заради бебето, но сега даже си ме кефи- поводът е прекрасен все пак, а и така в една и съща година правихме годеж( тогава още не бях бременна), забременях, правихме сватба и се роди детето ни. 2004 беше много успешна за мен и доста натоварена... 
ние живеем заедно и по едно време си говорехме, че всъщност доста добре си прекарваме заедно и що не вземем да се бракуваме ама ей така хипотетично ;о) все пак няколко месеца след това той ме събуди с въпроса дали ще се омъжа за него и пръстен в ръка, започнахме подготовка за сватбата и спряхме предпазните мерки. е, оженихме се, аз все още не съм бременна, но се надявам скоро да станем щастливи с още един член на семейството