Оженихме се на 07 август 2004,на 15 септември разбрах,че съм бременна в 5 г.с.Бяхме спрели да се пазим няколко месеца преди това,но след сватбата положихме повечко усилия и се получи от раз 
- Публикувана: 13 авг. 2005, 22:59 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2005, 23:35 ч.
А вие дали се омъжихте, защото забременяхте, или..?
Не, винаги съм била против брака, когато жената е бременна. Ние живеехме заедно 4 години, оженихме се и след 2 години решихме да имаме дете 
Аз бях бременна в 3-я месец на сватбата, но по нищо не ми личеше - нямах никакъв корем все още, цяла вечер не се спрях, чувствах се страхотно и бях неописуемо щастлива. Бях отскоро с човека, но бях сигурна, че ще е той, а бебчето само ни накара да побързаме. За секунда не съм съжалила за избора си
здравейте, всички! аз съм бременна в момента - 16 г.с. но нащата са малко странни- скъпият ми предложи брак в началото на април, като се разбрахме годежът да е в края на август, а сватбата - догодина януари месец. и като се отпуснахме и спряхме да се пазим... та в края на май, началото на юни стана ясно, че не само сватбата ще е януари. но решихме да не бързаме, така и така сме си определили събитията, да си спазим решението, а пък дано бебето не се роди на сватбата 
)) 
))
не първо се омъжих а след това забременях, но това че сте ре6или да го направите е 4удесно и за вас и за бебо. браво
може да ти е по-трудно сега , но ако си ре6ола 4е това е 4овека и 6те го оби4а6 6те стане сигурна сам . ЛюБОВТА Е РЕшЕНИЕ, НЕ Е 4УВСТВО, за6тото винаги може6 да сре6не6 някои по-.... от твоя съпруг, затова ре6и 4е това е твоя 4овевк и 6те имате невероятен брак /повярвай ми отне ми няколко години докато го разбера, а сега съм една 6астлива и обичана съпруга/
може да ти е по-трудно сега , но ако си ре6ола 4е това е 4овека и 6те го оби4а6 6те стане сигурна сам . ЛюБОВТА Е РЕшЕНИЕ, НЕ Е 4УВСТВО, за6тото винаги може6 да сре6не6 някои по-.... от твоя съпруг, затова ре6и 4е това е твоя 4овевк и 6те имате невероятен брак /повярвай ми отне ми няколко години докато го разбера, а сега съм една 6астлива и обичана съпруга/
аз съм за този вариант, защото после да няма проблеми с зачевания работи..плодовитости и тн.
а пък и за мен бракът се осмисля от децата
а пък и за мен бракът се осмисля от децата
Или че бракът не е от любов! И само заради нея! А децата са отделна тема, защото за мен поне е така! Бракът е да се слея с мъжа, когото обожавам.
Защото венчанието е тайнство. Защото за мен има значение.
, dvama 4oveka ili se obi4at ili ne 
podpisa niama da promeni otno6eniata, samo formalnost e! 
Аз мисля, че е важно двойката да се познава преди да реши да започне опити за бебе.
Някъде лях чела, че трябва да познаваш бъдещия си съпруг (респективно мъж на живота) през четирите сезона. За мен това има смисъл.
За протокола-нямам против бременни булки.
За себе си бях решила, че не искам да съм бременна на сватбата. За дете започнах да мисля (защото мъжът ми не спираше) около половин година след сватбата.
Та стандартно, но приятно и ми допада.
Някъде лях чела, че трябва да познаваш бъдещия си съпруг (респективно мъж на живота) през четирите сезона. За мен това има смисъл.
За протокола-нямам против бременни булки.
За себе си бях решила, че не искам да съм бременна на сватбата. За дете започнах да мисля (защото мъжът ми не спираше) около половин година след сватбата.
Та стандартно, но приятно и ми допада.
Когато се бракувахме бях бременна, но още не знаехме, бебчо беше на 11 дни тогава
Иначе и аз винаги съм си мислила, че ще ми бъде по-приятно да ми предложат брак, когато не съм бременна, демек заради самата мен е предложението, както и стана, де, а не когато забременея - т.е. има си друг повод тогава
Лично мое мнение
Иначе и аз винаги съм си мислила, че ще ми бъде по-приятно да ми предложат брак, когато не съм бременна, демек заради самата мен е предложението, както и стана, де, а не когато забременея - т.е. има си друг повод тогава
Лично мое мнение
Омъжих се, защото бях вече бременна. Това беше причината, поради факта, че бяхме гаджета едва три месеца- къде ти мисли за брак в такава скорошна връзка! Но най- хубавото е, че преди сватбата бях влюбена в него и няколко месеца след нея го обичах страшно много. Така е и до днес, радвам се, че е взаимно.
Според мен няма правила- така трябва или онака, късмет ли е, съдба ли...знам ли
Според мен няма правила- така трябва или онака, късмет ли е, съдба ли...знам ли
Живеехме заедно повече от 5 години и решихме да си направим бебче. Не мислехме, че ще стане от първия път. Не бяхме говорили за брак до една сутрин в края на май 2004 г., когато докато пиехме кафе казах: "Трябва да се оженим в края на юни или началото на септември". Мъжът ми каза: "Добре". И сме семейство от 03.07.2004 г.
Точно на тази дата кумувахме на наши приятели. Помня я защото е рождената дата на мъжа ми.
Добре че не пия 
Аз не съм привърженик на сватбата заради бебе. Имам приятелка, която ми разказа следната потресаваща история: Ми аз съм бременна, ми то сега вече Кирил иска да се оженим, защото е сигурен че мога да забременея 
... Та въпросния Кирил и разказал как баща му имал един "неуспешен" брак, защото нямали деца 
и той затова така да се каже решил да я пробва мойта приятелка, пък ако забременее - сватба, ако не може - еми неуспешен опит и "чао" , да няма извънредни разходи по сватби и разводи. Та от тогава като чуя "Ще се женим, защото съм бременна" и леко ми призлява.
Ние решихме да почакаме с бебетата и няколко години си се наслаждавахме взаимно след сватбата, екстра си поживяхме.
... Та въпросния Кирил и разказал как баща му имал един "неуспешен" брак, защото нямали деца и той затова така да се каже решил да я пробва мойта приятелка, пък ако забременее - сватба, ако не може - еми неуспешен опит и "чао" , да няма извънредни разходи по сватби и разводи. Та от тогава като чуя "Ще се женим, защото съм бременна" и леко ми призлява. Ние решихме да почакаме с бебетата и няколко години си се наслаждавахме взаимно след сватбата, екстра си поживяхме.