здравейте,
много се нуждая от съвет, може и критики, за да осъзная по-добре ситуациата.
Женена съм от няколко години, много се разбираме и обичаме с мъжа ми, имаме две деца.
Малко след сватбата ни неочаквано почина майка му (свекърва ми), беше много млада, тежко го преживяхме. Свекъра се правеше уж, че много я обича. Тя имаше апартамент, ние не живеехме там, свекъра сам живееше. След като тя почина, апартамента се наследи от свекъра ми и мъжа ми, 50 на 50. Още на следващия ден след като почина свекърва ми, свекъра ми дойде при нас и започна да плаче, колко му е гадно и как го е страх, че апартамента е 50 на 50, измъчвал се, искал да е изцяло на негово име, да живее спокойно, въпреки, че има доверие на сина си. Мъжа ми беше много шокиран от смърта на майка си и преписал своя си дял на баща си.
Още на другата седмица (около две седмици след като свекърва ми почина) свекър ми си донесе в апартамента приятелката си, ние вече нищо не можехме да кажеме. Свекър ми каза, че виждал че мъжа ми бил против и го изгони с думите, или ще ми приемеш жената на живота ми или не си ми син, а мъжа ми още жали майка си. Оттогава двамата не си говорят.
Преди от около година чухме че е продал апартамента, как не го досрамя, даже и не се обади да каже, все пак там беше и дела на мъжа ми и раздал част от парите на децата на новата си жена, малее това е наследството от свекърва ми.
Миналата седмица свекъра ми ни се обажда, новата му жена (ожениха се около два месеца след като свекърва ми почина ) му обрала останалата част от парите и го изгонила на улицата, тя ще подава вече молба за развод, сега живеел в някаква стаичка на квартира дали не можеме да го приемем вкъщи, докато се оправел.
Мъжа ми му заяви да си кисне в стаичката, дано мухляса там, аз бях по навита да му помогнем,
но мъжа ми казва, че ако го направя се развежда с мен, защото не му е само до наследството на майка му, ами и баща му изгори снимкките на мъжа ми като е бил малък и раздаде старо наследствено злато, което вече от две поколения е при майка му. Мъжа ми каза, че се е чувствал все едно за две седмици загубил и двамата от родителите си.
Сега забрани и на децата да говорят с дядо си, те не че го познават особенно де.
И заплаши баща си, че ако продължава да звъни вкъщи ще се оплаче на полицията.
Аз се питам, дали човека не е заслужил втори шанс, но винаги когато го заприказвам бе отрязва, вика ми че не може да прости. По принцип мъжа ми е много голям добряк. Но вика , че тези разговори го връщали в миналото и не искал да си спомня.
много се нуждая от съвет, може и критики, за да осъзная по-добре ситуациата.
Женена съм от няколко години, много се разбираме и обичаме с мъжа ми, имаме две деца.
Малко след сватбата ни неочаквано почина майка му (свекърва ми), беше много млада, тежко го преживяхме. Свекъра се правеше уж, че много я обича. Тя имаше апартамент, ние не живеехме там, свекъра сам живееше. След като тя почина, апартамента се наследи от свекъра ми и мъжа ми, 50 на 50. Още на следващия ден след като почина свекърва ми, свекъра ми дойде при нас и започна да плаче, колко му е гадно и как го е страх, че апартамента е 50 на 50, измъчвал се, искал да е изцяло на негово име, да живее спокойно, въпреки, че има доверие на сина си. Мъжа ми беше много шокиран от смърта на майка си и преписал своя си дял на баща си.
Още на другата седмица (около две седмици след като свекърва ми почина) свекър ми си донесе в апартамента приятелката си, ние вече нищо не можехме да кажеме. Свекър ми каза, че виждал че мъжа ми бил против и го изгони с думите, или ще ми приемеш жената на живота ми или не си ми син, а мъжа ми още жали майка си. Оттогава двамата не си говорят.
Преди от около година чухме че е продал апартамента, как не го досрамя, даже и не се обади да каже, все пак там беше и дела на мъжа ми и раздал част от парите на децата на новата си жена, малее това е наследството от свекърва ми.
Миналата седмица свекъра ми ни се обажда, новата му жена (ожениха се около два месеца след като свекърва ми почина ) му обрала останалата част от парите и го изгонила на улицата, тя ще подава вече молба за развод, сега живеел в някаква стаичка на квартира дали не можеме да го приемем вкъщи, докато се оправел.
Мъжа ми му заяви да си кисне в стаичката, дано мухляса там, аз бях по навита да му помогнем,
но мъжа ми казва, че ако го направя се развежда с мен, защото не му е само до наследството на майка му, ами и баща му изгори снимкките на мъжа ми като е бил малък и раздаде старо наследствено злато, което вече от две поколения е при майка му. Мъжа ми каза, че се е чувствал все едно за две седмици загубил и двамата от родителите си.
Сега забрани и на децата да говорят с дядо си, те не че го познават особенно де.
И заплаши баща си, че ако продължава да звъни вкъщи ще се оплаче на полицията.
Аз се питам, дали човека не е заслужил втори шанс, но винаги когато го заприказвам бе отрязва, вика ми че не може да прости. По принцип мъжа ми е много голям добряк. Но вика , че тези разговори го връщали в миналото и не искал да си спомня.
Ей за поред път се убейдавам 4е туй мъжете не са като хората! 
.
