Аз имам същия проблем отскоро! Събужда се през ноща към 1-2ч. и започва да пищи, не иска да спи и ако не я взема- повръща. Снощи пак беше същата история. От 1ч. до към 3 и нещо се убеждавахме,че вечер се спи, а не се играе. Вече незнам какво да я правя! Нито гушкане, нито пеене- нищо не помага! Надявам се да отмине този период, че иначе ще се побъркам!
- Публикувана: 7 апр. 2009, 16:31 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2009, 11:13 ч.
повръщане от инат
И моя син праве6е така,по4ти до 2 и половина(сега е на 3).Аз ли4но не бих го оставила да повръща-ако е 4есто може да доведе до възпаление на хранопровода.При нас помагаше да предугаждам кога ще запо4не да си бърка в устата и-или да му угодя,или да го залъжа с нещо интересно за него.
Аз не бих превърнала съвместният ни живот в борба за надмощие, само и само на всяка цена да го пречупя и да му покажа, че е в подчинено положение. Не съм фен на този тип отношения между родители и деца.
Eскарина, иска ми се да цитирам повечето твои мнения, които съм чела, супер са
Случаят и на мен ми звучи като елемент от борба за надмощие, поне такъв е начинът, по който го описва майката.
Наскоро прочетох една много хубава мисъл от психолог и семеен терапевт по темата: "Борбата за власт е неподходящ модел за семействата, защото неминуемо завършва с печеливш и губещ."
Мисля, че инатът е опит за съпротива на по-слабия, когато по-силният му налага нещо.
Жалко, че детенцето е стигнало до там да си причинява нещо толкова гадно, за да удържи на своето, но съпротивата му заслужава уважение. Дано да бъде разбрана.
Да, много хубави съвети са това. Само, че аз също започвам да съм в чуденка как да я възпитавам. Как да и обясня, че не трябва да бърка в тоалетната чиния, да пипа четката за гърнето, да яде от пръстта в саксията и т.н. Засега още до повръщане не е стигала, но има такива моменти, когато си бърка в устата и оттова се закашля. Прави го, когато е изнервена. Днес, примерно, наистина не ме остави да се доближа до компа - искаше нон-стоп само на нея да обръщам внимание. Дори и на мивката не искаше да ме оставя да си върша работата, а друг път поне там (в кухнята) не ме тормози, сякаш разбира, че това, което върша е важно и необходимо, или просто ме вижда, че съм в движение и се занимавам с различни неща, докато седенето ми на компа и действа много по-дразнещо. Много е лошо, когато няма достатъчно хора да се занимават с детето. Аз сега съм си сама (баща и не го смятам, той почти не участва), а преди моите роднини много се занимаваха с нея - сега са далеч, за мое, а сигурна съм и за нейно съжаление.
Аз не бих превърнала съвместният ни живот в борба за надмощие, само и само на всяка цена да го пречупя и да му покажа, че е в подчинено положение. Не съм фен на този тип отношения между родители и деца.
Наскоро прочетох една много хубава мисъл от психолог и семеен терапевт по темата: "Борбата за власт е неподходящ модел за семействата, защото неминуемо завършва с печеливш и губещ."
Мисля, че инатът е опит за съпротива на по-слабия, когато по-силният му налага нещо.
Жалко, че детенцето е стигнало до там да си причинява нещо толкова гадно, за да удържи на своето, но съпротивата му заслужава уважение. Дано да бъде разбрана.
Направо си представям разговор между basilisk и детето и: "недей, мама, да бъркаш в тоалетната, там има ако", "не, мамо, ти няма да ми казваш каво да правя, защото съпротивата ми срещу това твое ограничение заслужава уважение и се надявам да бъде разбрана"
Резултата е че ако видите дете с омазани с лайна ръце в парка това е на Басилиск детето няма съмнение И макар то да е в тези лоши за него вид и състояние то е едно уважавано дете с майка очевидно равнопоставена на него освен по всичко друго и по акъл!Няма борба за власт в едно семейство, както няма борба за власт меди генерал и редник, капитан и юнга, мениджър и секретарка, ако която и да е от вас остави детето и да и казва какво да прави (или се съгласява с всичко което то иска защото щяло да повърне) това ще доведе първо до хигиенни, след това до здравословни проблеми а може и да има доста сериозни последици и вие няма да сте равнопоставени защото на практика то ще ви командва. Смешно е това дете ще яде само шоколад никога няма да се къпе и ще подскача във всички локви..... всъщност вие по-добре от мен знаете какво ще прави.
Ако един юнга не изпълни каквото му е наредил капитана ще бъде наказан, ако една секретарка не изпълни указанията на шефа ще я уволнят, никой няма да се опитва да ги равнопоставя, защото капитана носи отговорност за кораба фирмата и т.н, а не юнгата както и вие носите отговорност за детето защото то е неразумно (да не кажа глупаво) не познава света и опасностите в него и ако вие му давате да се търкаля в локвите само защото щяло да повърне на практика вашите отговорности не са спазени, и ако вие не ги спазвате защото сте равнопоставени с това дете и го уважавате помислете с какъв по сила разум и интелект се съпоставяте.
П.П Басилиск те туй за борбата най вероятно се отнася за отношенията "мъж / жена" а не "родител / дете" . И преди да почнете да ме плюете като стадо разлютени змии, обърнете внимание че никъде дори не намеквам че детето трябва да бъде пречупено (надявам се никой никога да не успее да пречупи сина ми, камо ли аз да съм този някой) или да му се показва че е в подчинена позиция, просто трябва майката да запази лидерската си позиция и уважението на детето си за да може умело да го направлява през бурните води на неосъзнатата част от живота му. Защото пак казвам в това да правиш каквото иска детето ти защото може да повърне няма развнопоставеност, няма и уважение.
Мистър Ди, много интересни разсъждения, но в грешна посока. Не си схванал основната идея въобще.
Децата са хора (представяш ли си) и макар и глупави според теб, то техните действия не са безраборни и нелогични, винаги си има някаква причина за тях. Дали ще се опиташ да разбереш какво си мисли детето ти (когато е малко е дори още по-лесно), да схванеш мотивацията му и да реагираш според нея или ще действаш с военни правила, това си е твоя работа, но е от голямо значение за детето.
Когато то е прекалено малко и иска да пипне всичко, за да види "какво ще стане", най-лесно е да му ограничиш достъпа до опасните неща. Ти едва ли държиш всички почистващи препарати в детската стая и ако детето реши да си пийне малко от някое шише, започваш да му крещиш и да му забраняваш. Това е пример, аналогичен на твоя с тоалетната чиния.
Ако детето не ги е виждало тези препарати, няма и да му хрумне да ги пробва на вкус. Аз например така процедирам. Едва, когато стане достатъчно голямо, за да проумее някаква забрана, обясняваща му, че ще се нарани, тогава обяснявам.
У нас електрическата кана е в обсега на детето и всяка сутрин като си правим кафе, щерката идва да види как свети лампичката, но много добре знае, че каната пари и до сега не е правила опити да я пипне - само посяга, казва си че пари и се отдръпва. Постарала съм се да разбере какво е това. Същото важи за ютия, печка и т.н.
В ситуациите, описани от авторката обаче, не става дума за такъв тип ограничения. Тя много ясно е написала, че детето повръща, "ако не му се отвори вратата". Т.е. то иска да отиде при тях, а те са се затворили. Това е един от най-големите страхове на малките деца, че родителите ще го оставят и ще бъде изолирано. Бъркането в гърлото е тип мярка, която показва отчаяние и решеност да направи каквото може, за да промени ситуацията, в която са го поставили.
Та родителите, вместо да се чудят каква насилствена мярка да предприемат, за да откажат детето да повръща, могат да пробват например да му отворят вратата.
Една много малка част от 'белите' на децата са поради незнание, че нещото, което правят е опасно, забранено и т.н. Много по-голяма част са такива, за които детето много добре знае, че са бели и ги прави, защото знае, че безпогрешно ще привлече вниманието на родители си. Точно деца, които принудително са научавани на така модерната самостоятелност още от бебешка възраст, правят най-много бели с цел привличане на вниманието, понеже то им е нужно и те по един или друг начин се борят за него.
А уважението към децата е задължително. Да показваш на детето си всячески, че неговите чувства не значат нищо, то самото е без значение и работата му е само да изпълнява каквото му се казва, без да му се дават обяснения, няма нищо общо с грижата за безопасността му, както се опита да го изкараш.
Децата са хора (представяш ли си) и макар и глупави според теб, то техните действия не са безраборни и нелогични, винаги си има някаква причина за тях. Дали ще се опиташ да разбереш какво си мисли детето ти (когато е малко е дори още по-лесно), да схванеш мотивацията му и да реагираш според нея или ще действаш с военни правила, това си е твоя работа, но е от голямо значение за детето.
Когато то е прекалено малко и иска да пипне всичко, за да види "какво ще стане", най-лесно е да му ограничиш достъпа до опасните неща. Ти едва ли държиш всички почистващи препарати в детската стая и ако детето реши да си пийне малко от някое шише, започваш да му крещиш и да му забраняваш. Това е пример, аналогичен на твоя с тоалетната чиния.
Ако детето не ги е виждало тези препарати, няма и да му хрумне да ги пробва на вкус. Аз например така процедирам. Едва, когато стане достатъчно голямо, за да проумее някаква забрана, обясняваща му, че ще се нарани, тогава обяснявам.
У нас електрическата кана е в обсега на детето и всяка сутрин като си правим кафе, щерката идва да види как свети лампичката, но много добре знае, че каната пари и до сега не е правила опити да я пипне - само посяга, казва си че пари и се отдръпва. Постарала съм се да разбере какво е това. Същото важи за ютия, печка и т.н.
В ситуациите, описани от авторката обаче, не става дума за такъв тип ограничения. Тя много ясно е написала, че детето повръща, "ако не му се отвори вратата". Т.е. то иска да отиде при тях, а те са се затворили. Това е един от най-големите страхове на малките деца, че родителите ще го оставят и ще бъде изолирано. Бъркането в гърлото е тип мярка, която показва отчаяние и решеност да направи каквото може, за да промени ситуацията, в която са го поставили.
Та родителите, вместо да се чудят каква насилствена мярка да предприемат, за да откажат детето да повръща, могат да пробват например да му отворят вратата.
Една много малка част от 'белите' на децата са поради незнание, че нещото, което правят е опасно, забранено и т.н. Много по-голяма част са такива, за които детето много добре знае, че са бели и ги прави, защото знае, че безпогрешно ще привлече вниманието на родители си. Точно деца, които принудително са научавани на така модерната самостоятелност още от бебешка възраст, правят най-много бели с цел привличане на вниманието, понеже то им е нужно и те по един или друг начин се борят за него.
А уважението към децата е задължително. Да показваш на детето си всячески, че неговите чувства не значат нищо, то самото е без значение и работата му е само да изпълнява каквото му се казва, без да му се дават обяснения, няма нищо общо с грижата за безопасността му, както се опита да го изкараш.
Ескарина, искам да ви поздравя, вие очевидно отглеждате бъдещата Мария Кюри или някакъв женски вариант на Айнщайн. Дълбок поклон пред невръстната ви рожба. Макар че повечето пеленачета (по моите стандарти докато ползува пелени е пеленаче) имат респект от топлото и едва ли някое би пипнало горещ предмет повече от веднъж съм впечатлен от това че вашето не е пипало никога, ще се радвам да споделите и къде точно държите цветята във вашия дом и как точно обяснихте на младата дама че пръстта трябва да стои в саксията, имам и други въпроси от рода на : как ограничихте дърпането на щори или как точно усеща присъствието ви девойката докато сте в банята или посрещате биологичните си нужди, но не искам да ставам нахален. Все пак ще ви обърна внимание върху няколкото функции на вратите (те са общо казано две) доколкото разбирам (писах си няколко ЛС с майка му) въпросното дете не иска някой да влиза при него, а по-скоро то да излиза и още по точно от двора на улицата където ако вие не обесните как да го научат да се пази от коли е доста смущаващо да пребивава, не че майка му не се е постарала да разбере какво иска, просто явно е смутена от риска да загуби рожбата си под гумите на някой профучаващ софийски бег. Чие внимание иска младежа да привлече на улицата мога само да гадая, но подозирам че е на някое куче, комшия или просто е привлечено от шумотевицата. Не споделям мнението ви за белите, аз самия бях доста "палаво" дете и няма в случай в който след беля да не съм я криел колкото може по-дълго, никога ама наистина никога не съм искал да привличам вниманието на баща си например върху това че съм счупил чадъра му докато съм скачал през терасата ползувайки го за парашут или каквато и да е там глупост, има начин да привлечеш вниманието на родителите си и без бели. И накрая обеснения се дават друг е въпроса дали някой ги разбира , а да се гледа едно дете в аквариум защото не може да схване все още идеята за улично движение или за сложното устройство на щорите, според мен е неразумно. Вашата дъщеря ще я изведете от онази стая с каната когато е способна да разбере какво е кола ли или когато знае какво е светофар и пешеходна пътека? Според мен доста лицемерно поднасяте информацията за отглеждането на отрочето си, както се и обзалагам че в количката с която я возите има колани... защо са тези колани Ескарина на това уважавано интелигентно дете на което му е обяснено да не слиза от количката само или по време на движение?
Да не пипа парещите неща я научихме, разгравайки сценката с опарване, ох, плач и от сорта. Като реши да пипа си разиграва сценката, но не пипа. Ако е посягала, не сме и давали възможност да пипне.
Цветята ги държах на най-горния ред на етажерката, до който и аз стигам, като се кача на стол. Сега вече нямам цветя, защото детето ми е алергично. Това всъщност ми налага много други трудности, с които майките на здрави деца не се сблъскват. И до сега трябва да се старая да не пипне нито троха от нашата храна. Като си организираш пространството по правилния начин, не е невъзможно.
Щори нямаме, даже не разбрах къде е проблемът с тях.
Въпросът за банята и биологичните нужди не го разбрах. Имаме такива, задоволяваме ги по класическия начин, но връзката с детето не я откривам.
Относно конкретната тема, подробностите, които не са написани тук, няма как да ги знам, понеже не мога да чета нито мисли, нито чужди ЛС. Но не виждам какво опасно за здравето и живота на детето има, ако отидеш при него докато заспива, понеже е показало, че не иска да е само. Ако и тук в някое драматично ЛС се разкрие смъртоносна опасност от близостта на майката и детето по време на заспиване, проблемът не е в мен, че не се досещам за такава.
Да се правят сравнения между емоциите и мотивите на едно дете на година и 4 месеца с тези на примерно десетгодишно дете, не е логичен аргумент по темата.
Дъщеря ми не ползва количка от 4-5 месеца вече. Малко след като проходи започнах да я уча да ходи с мен за ръчичка и ми отне около месец да я науча на това. Т.е. да не се стрелка като браунова частица на където и скимне, а да следва определена посока. (Идеята я заимствах от книгата на Спок, където се обяснява не само, че това трябва да се направи, а и как да се постигне. Следвах точно инструкциите и постигнах очаквания резултат. Заслугата не е моя, на Спок е.)
Като се измори или отиваме на по-дълго разстояние, ползвах слинг. Съжалявам, че се обзалагаш, че я вързвам с колани, но това не е мой проблем. Сега понякога я возя до площадката на триколка. В столчето за хранене също не я връзвам, в случай, че го предположиш.
Не разбирам защо смяташ, че възпитание не може да има, без да се насилва и тормози детето. Напротив. Естествено, че трябва да има ограничения и забранени неща, децата се чувства по-комфортно, когато в живота има правила и понякога проверяват по десет пъти дали нещо наистина е забранено и ако то е ту забранено, ту разрешено, това ги обърква. Затова пък ако винаги е забранено, бързо свикват да го спазват. Няколко пъти съм забравяла да затворя вратата на банята и съм заварвала дъщеря си да стои на прага, но да не влиза вътре, защото знае, че не е разрешено. И това не е особено странно - ако децата нямаха и грам способност да възприемат и следват забрани и правила, то никой нямаше да си играе да ползва такива методи, щяха да са открити други.
Цветята ги държах на най-горния ред на етажерката, до който и аз стигам, като се кача на стол. Сега вече нямам цветя, защото детето ми е алергично. Това всъщност ми налага много други трудности, с които майките на здрави деца не се сблъскват. И до сега трябва да се старая да не пипне нито троха от нашата храна. Като си организираш пространството по правилния начин, не е невъзможно.
Щори нямаме, даже не разбрах къде е проблемът с тях.
Въпросът за банята и биологичните нужди не го разбрах. Имаме такива, задоволяваме ги по класическия начин, но връзката с детето не я откривам.
Относно конкретната тема, подробностите, които не са написани тук, няма как да ги знам, понеже не мога да чета нито мисли, нито чужди ЛС. Но не виждам какво опасно за здравето и живота на детето има, ако отидеш при него докато заспива, понеже е показало, че не иска да е само. Ако и тук в някое драматично ЛС се разкрие смъртоносна опасност от близостта на майката и детето по време на заспиване, проблемът не е в мен, че не се досещам за такава.
Да се правят сравнения между емоциите и мотивите на едно дете на година и 4 месеца с тези на примерно десетгодишно дете, не е логичен аргумент по темата.
Дъщеря ми не ползва количка от 4-5 месеца вече. Малко след като проходи започнах да я уча да ходи с мен за ръчичка и ми отне около месец да я науча на това. Т.е. да не се стрелка като браунова частица на където и скимне, а да следва определена посока. (Идеята я заимствах от книгата на Спок, където се обяснява не само, че това трябва да се направи, а и как да се постигне. Следвах точно инструкциите и постигнах очаквания резултат. Заслугата не е моя, на Спок е.)
Като се измори или отиваме на по-дълго разстояние, ползвах слинг. Съжалявам, че се обзалагаш, че я вързвам с колани, но това не е мой проблем. Сега понякога я возя до площадката на триколка. В столчето за хранене също не я връзвам, в случай, че го предположиш.
Не разбирам защо смяташ, че възпитание не може да има, без да се насилва и тормози детето. Напротив. Естествено, че трябва да има ограничения и забранени неща, децата се чувства по-комфортно, когато в живота има правила и понякога проверяват по десет пъти дали нещо наистина е забранено и ако то е ту забранено, ту разрешено, това ги обърква. Затова пък ако винаги е забранено, бързо свикват да го спазват. Няколко пъти съм забравяла да затворя вратата на банята и съм заварвала дъщеря си да стои на прага, но да не влиза вътре, защото знае, че не е разрешено. И това не е особено странно - ако децата нямаха и грам способност да възприемат и следват забрани и правила, то никой нямаше да си играе да ползва такива методи, щяха да са открити други.
Мисля че намерихме решението на проблема, Mushomira, трябва да забраниш на сина си да излиза през входната врата .... ама не сутрин може денем - не може, никога не може. Евентуално може да размислим като стане на 45 години дотогава забраните трябва да са постоянни защото иначе отрочето се обърква. Помоли баща му да подсигури къщата за дълъг престой. А и вечер какво е това днес си с него утре - не. Зашивате си ръкавите и никакво отделяне от него. Като краен вариант може да повикаш Ескарина и д-р Спок (т'ва онзи пич от СтарТрек ли е) те ще му проведат лекция за брауновото движение с повярвай небивал успех чийто единствен страничен ефект ще е невероятното развитие на ушната му кал. И накрая но не на последно място никакво връзване на дето вече а непрекъснато го дръж за ръка .... това го наричахме регрес на младини, бабите ни измислили детската количка за да му е удобно на детето и майката да не трбва а го държи постоянно за ръка, сега ние махаме количката защото .... де да знам защо. Не че не е същото дали си го вързала за теб или го държиш ама карай да върви
чийто единствен страничен ефект ще е невероятното развитие на ушната му кал. И накрая но не на последно място никакво връзване на дето вече а непрекъснато го дръж за ръка .... това го наричахме регрес на младини, бабите ни измислили детската количка за да му е удобно на детето и майката да не трбва а го държи постоянно за ръка, сега ние махаме количката защото .... де да знам защо. Не че не е същото дали си го вързала за теб или го държиш ама карай да върви
Не разбрах какъв е проблемът с входната врата. Атомна бомба ли има навън? Защо детето да не може да излезе с родител, а трябва първо да достигне възраст, в която да може само да пресече на светофар? Между другото подозирам, че и преди 45 години хората се научават на това някак си, не бъди такъв песимист.
Ходенето за ръка няма нищо общо с возенето в количка, пробвай и ще разбереш къде са разликите
С това приключвам този безумен диалог, и без това сме прекалено в страни от темата.
Ходенето за ръка няма нищо общо с возенето в количка, пробвай и ще разбереш къде са разликите
С това приключвам този безумен диалог, и без това сме прекалено в страни от темата.