Мъжът ми е много добър стрелец,но знае колко ненавиждам лов,пушки,дружинки,патрони,животински трупове и сготвен дивеч и не ходи на лов.Баща ми и брат ми все го викат с тях,но той не ходи.Може би моята омраза към лова е причина за това,но съм му благодарна,че не ми причинява излишен стрес,за да се прави на мъж.
Не си ли се замисляла , че има хора които не се прават на мъже с лова? Ами ако на мъжа ти му се ходи , но заради теб се въздържа, няма ли да ти е неприятно ,че на практика го лишаваш от неговото удоволствие?Може да не отговаряш , ами просто да го изпратиш с усмивка на идващото откриване на сезона
п.п. Бискони половинката на Тифони
Бискони-убедена съм,че хората са различни и сигурно има и "хора,които не се правят на мъже с лова".Просто аз не познавам такива,но това не изключва възможността да съществуват.
Мъжът ми е достаъчно голям,сам може да си избира хобитата,аз не съм го вързала и спряла.Но той не ходи,а аз не мисля да го карам насила нито да ходи на лов,нито да си стои у дома,ако той не иска.
Както вече написах,мъжът ми има няколко хобита,едно от тях е стрелба,но не по животни.
Не го лишавам от удоволствия (каквото и да значи това) и не ми е нито приятно,нито неприятно.
Живеем в Холандия и тук лова е забранен през цялата година
Като гледам никой не страда от това
,никога не съм имала нещо против това,даже се радва,че има такова хоби,което да го кара да се чувства добре 
