Здравейте на всички мили дами,жени и прекрасни майки в този чудесен форум. Вие сте моята последна надежда,опора,подкрепа и капка кураж,след като се обръщах към безброй специалисти,които с две думи не ми казаха нищо конкретно за проблема,който не ми дава миг спокойствие. Аз съм жена на 27г. През 2000г. почина баща ми,в следствие на което изпаднах в много дълбока депресия. От 2003 до 2007 година,всичко с мен беше наред,докато преди 2 години,депресията ми се възвърна с пълна сила и на ново ниво - депресивно рецидивиращо разстройство 2-ри епизод с агорафобия (страх от много хора на едно място,страх да изляза сама навън,страх да пътувам в абтобуси и т.н). В следствие на това,вече 2 години пия лекарства,които подтискат,но не напълно това ми състояние. Омъжих се. Имам прекрасен съпруг,но искаме да си имаме едно хубаво,малко и сладко слънчице,което да е радостта и гордостта на мама и тати 
Аз се притеснявам от следното нещо - първо,имам някакъв безумен страх от бременност,а същевременно е искам ужасно много. Второ - дали като забременея и спра лекарствата няма да попадна в един безкраен ад на мъчение и още по-дълбока тревога и така да повлияя и на самото бебче 
Лекарите ме уверяват,че като настъпи бременността,всичко ще отшуми,а аз не съм убедена в това. Всеки ден си давам сама кураж,продължавам смело напред,но има дни,когато ми е много трудно да се боря със себе си, и не мога от тревога дори да прекрача прага на входната врата. Мъжът ми е на мисия в чужбина и с нетърпение чака да си дойде,за да направим първи опити за бебешоче. От 2 седмици пия вече фолиева киселина и пренатални витамини,които ми изпрати от чужбина. Ходих и на гинеколог,за да видя дали всичко е наред,и оттам ме зарадваха,че съм готова за бебе и нямам никакви проблеми (гинекологични). Моля Ви,скъпи приятели,кажете как да преодолея това безспокойство и да се радвам на живота,както преди. Аз съм земен и весел човек, и искам да съм здрава,спокойна и щастлива от бременността, а не да се страхувам от нея. Много ще се радвам,ако някой ми отговори. Бъдете всички здрави,защото мен ме застигна това,което най-малко съм очаквала да ми се случи. Благодаря Ви от сърце и поклон! 
Аз се притеснявам от следното нещо - първо,имам някакъв безумен страх от бременност,а същевременно е искам ужасно много. Второ - дали като забременея и спра лекарствата няма да попадна в един безкраен ад на мъчение и още по-дълбока тревога и така да повлияя и на самото бебче Лекарите ме уверяват,че като настъпи бременността,всичко ще отшуми,а аз не съм убедена в това. Всеки ден си давам сама кураж,продължавам смело напред,но има дни,когато ми е много трудно да се боря със себе си, и не мога от тревога дори да прекрача прага на входната врата. Мъжът ми е на мисия в чужбина и с нетърпение чака да си дойде,за да направим първи опити за бебешоче. От 2 седмици пия вече фолиева киселина и пренатални витамини,които ми изпрати от чужбина. Ходих и на гинеколог,за да видя дали всичко е наред,и оттам ме зарадваха,че съм готова за бебе и нямам никакви проблеми (гинекологични). Моля Ви,скъпи приятели,кажете как да преодолея това безспокойство и да се радвам на живота,както преди. Аз съм земен и весел човек, и искам да съм здрава,спокойна и щастлива от бременността, а не да се страхувам от нея. Много ще се радвам,ако някой ми отговори. Бъдете всички здрави,защото мен ме застигна това,което най-малко съм очаквала да ми се случи. Благодаря Ви от сърце и поклон! 
