Публикувана: 31 март 2009, 17:18 ч.
Последно мнение: 6 май 2009, 11:46 ч.

Как се чувствате като разведени/самотни родители сред женените?

5 320
46
1

Гост

# 30 18 апр. 2009, 18:38 ч.

Мнения: 1 023

нормално.
не съм имала статус на семеен родител никога, затова за мен е нормално да съм единствен родител на детето си, а другите да са двама, или "един и половина", или също единствен.
на детски партита, така или ина4е присъства единия родител, така 4е нямам наблюдения.
с приятелите си се виждам извън партньорството им в пове4ето слу4аи.
и друго май не остана.
ааа, и родителите ми, и баба ми и дядо ми - откакто се помня са семейни, така 4е сборното им присъствие не ми създава дискомфорт, пове4е от оби4айните семейни кавги.
това е то.

# 31 21 апр. 2009, 00:45 ч.

Мнения: 429

Аз много семейни двойки не познавам, а и от малкото които познавах 2 вече са разведени....
Като цяло това ,че съм "самотен" родител хич не ме притеснява. Не го чувствам като нещо неправилно или лошо. Като сме навън с малкия винаги има съседи излязли "семейно" с децата си, съвсем нормално си говорим и даже не ми пука, че те са женени , а пък аз не. Нормално състояние на нещата. Утре може аз да съм омъжена пък те да не са заедно... Живот!
Ми нека се обичат хората , аз няма да седна да оплаквам сама себе си. Добре си ми е така. Дори има моменти в които съм безмерно щастлива , че не съм омъжена.
Примера е пресен - слушах как една жена се оплакваше на фризьорката как е кълцала 1 кг месо , щото мъжа й искал с такова да напълни чушки. Ей в тоя момент направо издивях. Ще му кълцам и ще пълня , аз да не съм роб, то любов, любов.....ама щом са щастливи .....
Номера е да се осъзнаеш, че не другия човек прави живота ти щастлив, а ти.
Като успееш да се накараш да си щастлива и сама - е тогава няма да ти пука кой женен кой не.
Аз така мисля

# 32 21 апр. 2009, 08:50 ч.

Мнения: 428

Цитат на: BezPravila в вт, 21 апр 2009, 00:45

Примера е пресен - слушах как една жена се оплакваше на фризьорката как е кълцала 1 кг месо , щото мъжа й искал с такова да напълни чушки. Ей в тоя момент направо издивях. Ще му кълцам и ще пълня , аз да не съм роб, то любов, любов.....ама щом са щастливи .....

Oх ,на горката жена сигурно хич не и е било весело,ама много смешно прозвуча..
Това ми напомни на една далечна история.Синът ми беше на 4-5 месеца-Времето навън беше приказка-Пролет,слънце...Аз тъкмо се бях запознала с най-добрата си приятелка (самотна майка и тя) И по цял ден бяхме по градинките-децата да спят на чист въздух,а ние да си клюкарим нещо,че да не се чувстваме така самотни....
И тогава моята "щастливо омъжена '' комшийка редовно ни подхвърляше изречения от сорта:
" Аз не мога да си представя по цял ден ,като вас да меря улиците...Аз си имам дом и мъж ,който ме иска красива и усмихната в къщи"
Естествено ,че и стана навик да изстрелва подобни реплики н ,а аз страдах..един ден й казах..." Скъпа,ти си срещнала твоя мъж и цялата тръпка от любовта си е отишла...Аз съм само на 22 и съм щастлива,че ПРЕД МЕН ЩАСТЛИВАТА ЛЮБОВ ПРЕДСТОИ"
С тази персона се скарахме-Тя беше възмутена как една "парясница" може да поругае "омъжената"
Та така....Сега ми става смешно-как съм се впрягала на подобни индивидки...
Децата ни вече бяха на три години.Моят ходеше на ясла...Тя гледаше дъщеря си.
Веднъж я питах-"защо не я дадеш на ясла...?" А тя отговори. " Ми аз искам,но Мъжът ми не дава,той не е съгласен,трябва да го слушам..."
Ето в този момент ми стана много жал за съседката,но се зарадвах,че аз няма с кой да се съобразявам за решенията си.

# 33 21 апр. 2009, 13:15 ч.

София
Мнения: 8 348

ся, аз десет години....оп 142, не 10 вече живея сама, именно защото не успявам да се прежаля да се съобразявам с някого, освен със себе си
връзки - да
преспиване у нас - да
ама чак пък да живее у нас
цъ

е сигурно не съм се влюбвала безпаметно, та затова, ама живота си е мой и си го правя какъвто си ми харесва
определено съм егоист в това отношение

# 34 21 апр. 2009, 14:19 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ardea alba в вт, 21 апр 2009, 08:50

...Ми аз искам,но Мъжът ми не дава,той не е съгласен,трябва да го слушам..."
...
.....

* аз мислил, че той трябва да ме слуша, ма явно грешно съм разбрала Joy

# 35 22 апр. 2009, 20:36 ч.

Мнения: 429

Каси, така е то.
А ние като не слушаме Stuck Out Tongue

# 36 23 апр. 2009, 00:21 ч.

Някъде в Европа...
Мнения: 3 449

Цитат на: BezPravila в ср, 22 апр 2009, 20:36

Каси, така е то.
А ние като не слушаме Stuck Out Tongue

# 37 23 апр. 2009, 12:32 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: vele в чт, 09 апр 2009, 02:00

По-облекчено не съм се чувствала никога през живота ми и за секунда не се почувствах самотно.Имах подкрепата на майка ми и приятелите и това ми беше напълно достатъчно.Съжаление никой не е изпитвал към мен,защото не съм го и предизвиквала,по-скоро аз изпитвам съжаление към тези,които от овчедушие не си признават ,че са нещастни с половинките си и не смеят да ги напуснат

И аз така ...
Наложи се да сменя градината на детето след като се разведох и преместих, в молбата трябваше да попълня : Брой членове в семейството. Аз записах - 2 - аз и детето. Жената , която взе молбата ми каза със сериозен тон че съм сгрешила Mr. Green

, обясних и че съм разведена и живеем само двамата с детенце....а тя.... #Crazy

......тя започна да се извинява и да казва че съжалява....Отговорът ми беше: " hahaha

Ама защо съжалявате? Аз не съжалявам за нищо - аз съм една щастливо разведена жена Peace

"!
Не можах да проумея защо тя съжаляваше newsm78

Не съм се чувствала сконфузено сред женените си приятели- а и те са ме подкрепяли винаги.
Яд ме е че още вирее сред хората мнението че РАЗВЕДЕН=ДАМГОСАН #Cussing out

# 38 23 апр. 2009, 12:55 ч.

София
Мнения: 8 348

всеки път, като влизаме в болница половината въпроси са за бащата
още при регистрацията - Име на бащата...
аз казвам - няма значение
никой никога не ме е питал защо, как, разведена или не е признал
после при снемане на анамнезата пак - заболявания от страна на бащата
казвам - преди десет години нямаше нищо съществено, от тогава насам нямам представа
пак никой нищо не коментира
има си определени места и ситуации, в които те питат за мъж или баща на детето
с годините става все по естествено да кажещ, че не присъства в картината

# 39 26 апр. 2009, 15:50 ч.

Мнения: 1 317

Ние още не сме разведени, разделени сме от 2 месеца, има хора, които все още не са разбрали дори.
Тези, които знаят, се държат според мен нормално. Май някой ме отбягват, но може и да психясвам и да си въобразявам.
Иначе, може би защото още ми е прясно, ми е терсене като виждам всичките ми уж щастливо омъжени приятели заедно. Терсене ми е, че вечер се прибирам при майка ми и баща ми, а не при някой любящ съпруг (моя не е в тази класация), терсене ми е, че се лутам и че още ми е неудобно да си признавам, че всъщност сме се разделили и сме се прибрали с детето при нашите. Терсене ми е сега дори, че не пиша като гост, но предполагам, че така се започва с признанията.
Надявам се скоро да ми мине.

# 40 26 апр. 2009, 16:15 ч.

София
Мнения: 8 348

а, това не е от срещата с щастливи, уж, семейни
от промяната на начина на живот е
когато това ти стане ежедневие, няма да усещаш никаква разлика

# 41 26 апр. 2009, 16:28 ч.

Мнения: 1 317

Дано е скоро и бързо да мина през този етап.

# 42 27 апр. 2009, 09:26 ч.

Мнения: 1 931

Според мен много си зависи и от женените приятели какви приятели са ти.
Много съм благодарна на една семейна двойка, много си ги обичам и двамата Heart Eyes

.
Те почти бяха свидетели и на самата раздяла и много ми помогнаха.
А таткто каквото направи за неговото момиченце го повтаря и с Мартичка.

# 43 1 май 2009, 09:22 ч.

Мнения: 390

Свекървата на една моя приятелка, не и разрешаваше да се вижда с мен Shocked

, когато бях сама.Казваше, че аз съм "мома" и едва ли не ще я накарам да изневери на сина и.Не че някой и обръщаше внимание, де.
Но като цяло, дори в нашия забутан, "град със затихващи функции" не съм забелязала по-особено отношение към мен и детето ми.Може би, защото ме познават и знаят какъв човек съм.А , ако си говорят зад гърба ми- "Дреме ми на мазилката!"(с извинение) Mr. Green

# 44 4 май 2009, 23:45 ч.

здрасти
бих ти казала следното това е ново начало и сигурно те чака нещо по добро сега ти е трудно да го повярваш нека малко те преболи, но новото е винаги по хубаво от улегланолото старо. казвам ти го от личен опит един път се разведох сега се разделих с човек който живях 5 г нещо като втори брак не съжалявам
няма нищо лошо в това да искаш по-добро нещо за себе си не се връщай към семейни приятели потърси нови не се връщай в спомени защото ще почнеш да го идеализираш познавам много хора които съжителсват с половинката си по една или друга причина но не и защото изпитват чувства или защото им е хубаво просто се страхуват да тръгнат по нов път. няма нищо по страшно от това да си самотен и да имаш мъж или жена до себе си ужасно е. как те гледат другите да не ти пука тях страхът ги държи до хора, към които няма нищо. ако имаме един живот нека да го изживеем по начин който на нас ни харесва а не по начин, който се определя от другите. не съжалявам за нищо в живота си никога нямаше да преживея такива интересни неща ако не се бях развела
успех и горе главата

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Адресна регистрация

Нормален размер за издръжка

Заместващо съгласие

Причина:

Причина: