Бихте ли зарязали мъжа си, ако ...

Бих го напуснала по една единствена причина, ако не се чувствам щастлива. Без значение каква е причината за това. Човек има само един живот и трябва да го изживее щастливо.
Бих направила много неща за човека до себе си, но само ако имам желание и чувствам, че така е редно. Но ако има факти които ме подтискат без значение какви, бих си тръгнала и бих търсила щастието си.

 
Никифин, разби ме просто с тази тема, много добра  
Ами аз бе бой си признавам, че няма да го търпя. Да се поддържаш е въпрос на себеуважение към самият себе си и към партньора си. Това, което си описала повече ми мяза на свиня не на човек   Ако е толкова апатичен към себе си, то това означава, че е апатичен и към мен и вече въпрос на избор е дали те кефи да живееш така. Друг е въпроса, ако човека има желание да се промени и да се поправи, бих помогнала тогава.

с  такова прасе не бих живяла

Преди да си избера мъж съм си отваряла очите...а поради какви причини бих го напуснала писах в другата тема...и не съм разбрала там някой да е писал "за нищо на света",ставаше въпрос за конкретна причина...

Не, ще го зарежа още преди да достигне 150-ия килограм.

Изречението ми в Болд шрифт е цитат от въпросната тема, а не моя измислица. Явно си пропуснала да го забележиш.

Ти пък кой ти говори за любов...
След 3 до 5 год брак, любов няма. Поне такива са ми наблюденията от познатите ми семейства, а дори и от моите собствени...

Т;ва за любовта, големи приказки, големи суперлативи, голямо чудо...

Тъпото е, че не само любимия може да стане 300 кг, но и ние  също...а споменатите физиологични нужди като пърдене  , мисля, че са присъщи на всички хора, без оглед на пол и възраст...

Дебел, пръдлив и безпаричен ли да е?
...или тлъст, смръдлив и гнусен, ама с яка банкова сметка?

Уточни, че да помисля...

Че за някои хъркането на мъжа  е като нежна музика в ушите им...
 

Е за това,преди секса на кантара,минал ли е нормата,тцъ...

НикиФин, виждам, че се напъваш, ама не можа ли да измислиш по-голяма беда от наднорменото тегло?

И не ти ли се струва, че ако някой е 300 кила, ще се гътне доста скоропостижно, т.е., няма защо ти да го напуснеш- той ще напусне, така да се каже.

Амин 

Това е болест.
Има много такива, при които "не му стига пишката за да си върши семейните обязаности пък и вече не му и става от нарушени физиологични функции, започне да хърка като мечка, да пърди и пуфти".

По темата - при каквато и да е болест, 99% съм сигурна, че ще остана.

А, ако ти се превърнеш в нещо подобно, мъжът ти дали ще остане с теб? Представи си се разболееш и по независещи от теб обстоятелства станеш много космата, силно потяща се и с непрестанно увеличаващо се тегло?!?

Болднато, не-болднато...
Човекът, който аз съм избрала няма начин да се запусне така.
За здравословни проблеми казах в другата тема - ще остана и ще направя всичко по силите си да оздравее. Виж, ако стане наистина недееспособен, ще му наема медицинска сестра, но няма да го захвърля. Не съм такъв човек. Но и ще си живея живота...
Ако пък напълнее, оплешивее и т.н., това не означава, че няма да е способен да живеем добре. Пък и на неговите 2 м. и 300 кг. да стане няма да е болка за умиране...
Ако спре да му става пишката, ще си хвана любовник, за което и ставането не е пречка...


С няколко думи - ще го зарежа само при едно условие - някой от двамата да се чувства нещастен с другия. Особено ако този някой съм аз...
Иначе, физиологията е нещо нормално - пърдене, хъркане и пуфтене надали биха ме стреснали /ама моят мъж само си мърда пръстите на краката насън, други неща не прави или поне аз не съм усетила/.
Килограмите се качват и свалят /и аз отидох да раждам 99 кг., ама сега съм наполовина/...
Работа се губи и намира - особено от амбициозни хора.
Пари и имоти се съграждат, когато има желание и взаимна подкрепа.
Само щастието е субективно понятие и ако човек не го усеща при съжителството си с друг човек, просто няма смисъл...


За протокола, познавам един адски красив мъж, "гол като пушка", самовлюбен, често остава без работа и се уригва на масата.
Познавам и друг - около 150 кг., не е красавец /но не е и грозен/, държи се възпитано /не си пуска "душата" пред хора"/ и изкарва много /ама наистина много/ пари.
Кой от двамата бихте избрали?

Никол, предполагам, че в случая авторката едва ли има впредвид заболяване  

Ами то да станеш 300 кг си е заболяване...дали от нарушена обмяна,или на психическа основа се тъпчеш,все си е болест.А си е гадно да напуснеш човек,когато има нужда от помощ и подкрепа...   

Моя мъж също!
Това е отговора ми. 

Хора, хора, плюйте си в пазвата да не Ви стига. Да се говори за наднорменото тегло като "запускане" е едно от най-невежите и работещи против човека твърдения. Това е тежко заболяване, с комплексна история и непредвидима прогноза. Никой, абсолютно никой не е застрахован.
Около себе си имам няколко примера на хора с наднормено тегло, аз съм с наднормено тегло, въпреки, че съм с доста добра медицинска култура (що се отнася до непрофесионалист) и много добре осъзнавам последиците за здравето от това в дългосрочен план, но справянето с проблема е "програма минимум" за цял живот, за да има въобще живот. В тоя ред на мисли - докъто човекът до мен има желание да живее и това желание е по-силно от зависимостта към храната, самосъжалението, нежеланието за движение, апатията...., (мога още много да изпиша) - няма да го изоставя и ще направя всичко по силите си, за да се опитам да му помогна да подобри положението.
Брат ми е с наднормено тегло, даже това е меко казано, а е само на 23 и здравословното му състояние е тревожно. Приятелката му си го обича и заедно се опитваме да го приучим редовно да спортува. Аз също много го обичам - какво да го оставя да умре от инфаркт, защото тежи повече килограми ли, по тази логика?
Сега, за да не се правя на много хрисима - ако този, с когото съм е алкохолик, наркоман, играе хазарт - ДА, ще го оставя, макар, че това също са заболявания.
При безработица, системна липса на финансови средства от негова страна, съчетани с апатия и никакви усилия положението да се промени - също. Не говоря, ако загуби работата си, не се спре да си търси нова и в рамките на месец-два си намери.
А за пърденето - то кой не го прави?

Бих го зарязала ако:
1. Не го обичам вече. Няма нужда да мъчим и двамата нещо, което го няма. Всеки има право на щастие. Не съм аз човекът, който ще му го отнеме това право.
2. Ми посегне. Ако удари мен или детето ще се излетим по - бързо от вятъра.

Моя мъж е сто килограма-аз какво да правя сега-да тръгна да го зарязвам ли?!?!?!?
И двеста да стане няма пък да го зарежа
Бих го зарязала ако ме удари или ми изневери(и двете нямат връзка с телото,хъркането и пръцкането)


В началото на връзката ни,аз бях 50 кг.,той-около70.С течение на годините и двамата пуснахме шкембета и паласки.Когато аз бременеех и той дебелеше от солидарност.Сега сме двама шишковци-е не съвсем прекалено огромни,но той все още ми казва "красавице",въпреки че аз отдавна не се чувствам такава.Той също си е моето момче,онова същото,което беше в началото(заедно сме вече 9 години).

Ники,

А ти ако станеш 300 кила, месата ти провиснат отвсякъде и той не може да "я" намери, започнеш да хъркаш или косата ти опада?

Бих го напуснала единствено заради изневяра и насилие. Всичко останало е Божа работа. Дори да стане 300 кила не бих го оставила.

Цитирам, защото това си мислех докато четох мненията по-назад.
И към авторката- не че нещо, но ако мислиш да зарежеш мъжа си защото с времето погрознява и се отпуска,това си е твоя работа.И не се надлъгвам с никой а направо ти казвам, че няма да го зарежа за подобно нещо.Пък ти си мисли каквото искаш,все тая...

Ако е от болест - не..
Ако е от запускане..
 
Само ако се откаже да се справи с проблема..щото вече ще е проблем и на двама ни..
А ако няма желание за промяна /борба/..значи вече не е моят човек...

Абе аз съм го проверила до 9-то коляно - няма такива дефекти и няма да стане 300 кила.  Но сериозно - в момента в който се почувствам несигурна, неспокойна и нещастна съм си тръгнала веднага. Няма какво да се лъжем вече не е на мода да "търпим" заради децата или някакви други засукани каузи.

Айде започнахте да търсите под вола теле.  
Ама прекалено буквално ги възприемате тези 300 килограма, бе!
То е ясно, че авторката няма предвид заболяване, а занемаряване. Щото има някои - мъже и жени, като възприемат партньора си за даденост, и тотално спират да се гледат в огледалото. Ами, гнусно е, наистина.
Ако се случи с моя мъж - не знам, не мога да дам категоричен отговор. Със сигурност няма да ми бъде приятно. Ще му го кажа и бих се надявала да вземе мерки. Пък ако не... тогава ще му мисля, знам ли на какъв акъл ще бъда.

Бих си тръгнала ако започне да се напива . Сериозно . Това не мога да търпя .

Измислих бедата, в другата тема е. Ама да не дава Господ. Мисля, че тази беда е достатъчно голяма, за да бъде обсъдена в подобна тема. А че дебелината ще го убие то е ясно. Ама няма да е толкова бързо.

Не се сърди, човече , е айде сега, болест. Нали гледам как ги отслабват със спорт и диети. Може и болест да е, но тук имам предвид неболестното състояние.

Болднатото изречение никога не съм го казвала, няма и да го кажа. Дори на мъжа си съм казала определени обстоятелства, при които бих го напуснала. Но 300 кг, може да стане само при болест, което се подразбира, че няма да го оставя, ако и да знам, че няма да съм щастлива. По тази логика има хора се инвалидизират и едва ли някой го приема за нормално , ако му се случи на него и партньора с лека ръка да го зареже. В един момент ще спре да му става пишката, това на никой не му се разминава.  
Хърка, пърди и пуфти - това ли е най ужасното и плашещото, което можа да измислиш?   Моя още не съм го изпъдила за нито едно от тези.   А дали съм сляпо влюбена? Със сигурност не съм.
Това със запускането е една глупост, защото аз да не ми да съм без акъл да го оставя да се занемари до степен, в която не мога да го понасям. Все пак не съм си избрала някой малоумник и нечистоплътник. Хората си имат изградени навици, които трудно променят.

azaf,  виж сега. Работа наистина се намира, кила се свалят. Въпросът е ако не иска да ги свали, не иска да си намери работа. И в др тема ако днес го уволят, а др седмица си намери др работа... ми и да иска да го напусне жена му понеже е безработен, тя само няма да може да свари да се изнесе и той вече ще е работен. Така че тук става дума за случая, когато това състояние си стане пермаментно, а не днес дебел, утре слаб.
А от двамата, които предлагаш за избор не бих избрала нито един. Първи ясно защо. А втория защото познавам един дебеланко, който е много възпитан, интелигентен и приятен, работи за Микрософт и изкарва адски много пари, по принцип си падам по компютърни спецове... но ми е толкова дебел и гнусен, че просто не мога да се прежаля. Имам една пълничка приятелка, не може да си намери гадже и сестра ми ми предложи да ги запозная, защото според нея той бил много свестен, нищо че е дебел. Ами сори, ама аз този човек дори и на и на пълничката ми приятелка не бих го препоръчала. Иначе май сестра ми и беше споменала за него и самата тя казала, че не го иска щом е толкова дебел. не знам колко кила е ама е около или над 150.

А който ме питаше дали мъжът ми ще ме зареже ако стана свиня. Допускам да се случи, защото много пъти ми е казвал, че не понася дебели. Със сигурност обаче няма да си легне с мен и най вероятно ще си намери любовница

ОК де, съгласна съм донякъде, но определено не винаги дебелината се дължи на сериозно и нелечимо заболяване. Това, че биеш жена си понеже не можеш да се контролираш пак е вид заболяване. Или изобщо вършиш всякакви простотии пак щото нервите ти са слаби и психиката лабилна. Разбира се че поради някои от тези причини е съвсем оправдано да си напуснеш мъжа. Но в случая става дума единствено за дебелина, без др проблеми във връзката

Е, ти не вярвам да се сърдиш за което. След като ти е казал предварително тази негова нагласа и че има нужди, които една дебела в неговите очи жена не може да задоволи и ти въпреки това си се запуснала показвайки собствената ти незаинтересованост към това негово желание, не вярвам да имаш нещо против любовница в случая, която да прави нещо, от което ти се се отказала, нали?  

Айде, айде моля ти се. Не приказвай глупости дега. Има ли родител който не е пляснал детето си, дори и символично. Прекаляваш, осъзнай се.

pasinet , ако виждам, че мъжът ми е нещастен да живее със свиня самата аз ще го напусна и ще му дан шанс да бъде щастлив.

Чакай, ти ми говориш за пълнички хора. Аз ти говоря за тлъсти свине. Ако става на въпрос едно по масивно коремче може да е доста секси. Едно време даже си падах по такива мъже.

Според мен една много важна причина, която аз оправдавам за напускане (извън тормоз и побой,което се подразбира) е безразличието. Т.е. той с цялото си поведение да ми показва, че му е напълно безразлично семейството ни, аз и детето. Ако безразличието е само към мен, а по отношение към детето е ОК, мисля, че също не бих бързала да го напускам,но най вероятно нищо не би ме спряло да си хвана любовник. Но не мисля, че в такъв случай това трябва да го интересува,след като е безразличен към мен.  

Е, това си е хипотетично...
Ама подобно ако просто не може да има при човека, когото съм избрала. Ако го имаше, нямаше вече години наред да съм с него, а щях да съм си взела чантата, шапката, гащите още преди доста време...


Това е.

pasinet , разбира се че хъркането и пърденето, които всички правим понякога, но ставаше дума да са в в много засилена степен... не са най страшните проблеми, които могат да се измислят. Но са си достатъчно отблъскващи. Иначе ясно ми е, че не си кон с капаци, едно да си знаеш и баеш, а обмисляш ситуацията и действаш според нея. Аз също съм така. Но някои съфорумки явно не са като нас и прекалено буквално приемат брачния обет.

Не, но ако стане 50 кг ще го зарежа, защото не харесвам слаби мъже.

Сериозно, 300, 200 кг са болестно състояние.
Ако видя, че минава определени кг бих направила много неща, за да му помогна да влезе в норма.

Вярно, кофти си е хъркането от където и да го погледнеш. Моя като пийне хърка, не се трае, но има си друга стая , в която спи в такива случаи, обаче не е извън къщи все още.  

мама Яни , недей така и моя е 108 кг. даже, но в никакъв случай не е дебел, висок е и тренира, бих казала, че е с много добре поддържано тяло и изглежда чудесно- стегнат и така. Според мен 100-тина кг. не прави човека дебел , а много зависи от какво са тези 100 кг и колко е висок човека.


Иначе по темата, и аз като Монахинята , по бих се притеснила ако стане 50кг, а другия случай мисля, че е невъзможен, но все пак ако се случи бих помогнала да го преодолее, защото 300кг. наистина са си болестно състояние, неправилен обмен на вещества и т.н.

 
Амиии, моят също е 100 кг., ама е 2 м. и всъщност изглежда съвсем нормално (за моя вкус - харесвам слаби и стегнати мъже)).
Доста време беше около 90 кг. и беше (буквално) кльощав.

100 - 130 кг изобщо не ги коментирам.
Имала съм гадже 130 кг, малко над 1.85 см висок. Активно трениращ с много мускулна маса, която, както е известно и тежи много, никакви излишни кг нямаше.

Аз мисля, че тук говорим за затлъстяване, за едно влошено здравословно състояние.
Въпреки че слабият човек не е задължително здрав човек, но това е друга тема.

Оооо опадането на косата не ме плаши. Вече 3 пъти съм си бръснала главата. Ето и доказателства. Най хубавото е, че се харесвам така  






И аз не си падам по хърбавелковци. Даже по добре пълничък, отколкото кльощав

Съпругът ми е едър мъж, а 15 години семеен живот са се отразили на размера на фигурата му. До 100 кг изглеждаше ОК, но като взе да ги минава аз на шега го помолих да качи 120, за да си взема 2-ма нови мъжове по 60 кг.
Мъжът ми оцени шегата, но и се замисли върху нея. Иначе беше готов със стандартния отговор "претрепвам се от работа и за талията си нямам време да мисля".

Тогава бих го напуснала. Явно е ужасно нещастен с мен и убийствено отчаян, за да му се срине толкова самочувствието и така да се депресира и комплексира. Ще му направя това добро и ще се махна, за да може да се възстанови физически (и психически).

Сериозно, откакто мъжът ми отслабна с 20 кг, просто е несравним. Външният вид ИМА значение и поддържа връзката.

Мъжът ми също е 100 кг (на 184см височина)  Отвреме на време качва и после с диета и фитнес си ги възстановява отново. Слаби мъже не харесвам - нищо мъжко не виждам в тях. Големи и мускулести мъже  ми дай на мен. Едва ли би ми се наложило да зарязвам мъжа си, заради външния му вид - и двамата държим да изглеждаме добре и се стараем 
Останалите неща - хъркане и т.н.  ги преживявам някак, а вече има и лепенки против хъркане.  Лепенката на носа и нЕма нужда да го зарязвам, че хъркал.
Има си вече и някой и друг бял косъм  любимия - за достойнство и престиж.

   Никифин, в какво се опитваш да убедиш останалите. Със зъби и нокти и някакви фантастични измишльотени искаш някой да ти каже, че ще зареже мъжа си, само и само да видиш такъв отговор. Това, че "светиците" (както ти ни наричаш) в този форум гледат реално на нещата явно теб те дразни. Не е нормално човек да напусне мъжа си, защото е качил няколко килограма, защото е съкратен от работа или защото пърди. Явно е от отговорите дадени досега, че повечето "светици" са и трезвомислещи жени. Не знам кой нормален човек би прекратявал връзките си всеки път щом има някакъв проблем.

Tincheto 78 , нямам от какво да се дразня. Самата аз не съм сигурна, че ще си зарежа мъжа при това положение. Интересно ми беше да видя как ще потече дискусията и за сега се забавлявам 

;

Няма наднормено тегло, което да не е болест. Категорично. И проблемът е продължителен. Аз в момента не тежа много над препоръчителното, но миналата година по това време картинката съвсем не беше розова..., движение, движение, движение, изследвания, лечение - неимоверно много помага (от опит), но психо-емоционалният елемент ... Убедена съм, че ще продължа да се движа, спортувам, образовам по темата, но това не ми гарантира нищо, просто ще си живея динамично и щастливо, пък каквото и колкото. И ако някой мой близък е засегнат/застигне го подобен проблем  - ще помагам: 1. да се осъзнае, че това е здравословен проблем; 2. да се бори с проблема; 3. да не спира да се бори с проблема.
Запускането е съвсем друг дерт. Справянето с него е лесно и бързо.

 Кой е казал, че на дебелите не им стига/става пишката? Ако има желание и от двете страни, всичко става и стига. Дори решението е може би в наблягане на секса, като средство за повдигане на самочувствието и отслабване. Той като ми е бил сладък преди и надебелее, не може да ми стане гнусен, защото аз виждам в него предишното момче.

Хубаво е да се забавляваш, но не мислиш ли, как може да засегнеш хора с наднормено тегло?
Малко е извратено това забавление...

Що си мислиш, че го нямам в предвид като пиша? За символичното иде реч. Останалото не го разбирам. Насилието под каквато и да е форма, не е нещо хубаво.

Ако започна да изпитвам срам, отвращение, нещастие и непоносимост със сигурност ще си отида от мъжа ми.

На всичките мъжете ли са манекени,не пърдят и не хъркат??? .

Ами честно казано косата му поопада, пусна шкембе, похърква. Но ползвам тапи за уши и не ми пречи и оценям напъните му да тренира за да намали коремчето макар че няма особен ефект. Пък и паралелно с неговото остаряване най-вероятно остарявам и аз. Вече се забелязвам, че съм с по-голямо дупе и както казват в една реклама "губите от блясъка си". Така че пълно щастие няма. Най-малко една промяна във външния вид би ме отказала от мъжа ми.

А колко от жените не правят тези неща? Да не говорим и колко хъркащи дами има.

Че само ние жените ли оставаме манекенки а нашите половинки погрозняват
Както каза Паси ако съм му безразлична тогава ще му мисля.
Преди десетина години станах  61 кила а това за моята височина не е добре. Моето момче щто не ме напусна.
Не е от хората които се занемаряват. Аз няма да му разраша
От щастливките съм-даже и ако пийне рядко похърква и то леко на уше, а за пръцкането деликатно го дава да не ми докара хард аттак- да не ме стряска де Пък и на тези години самолета му все още е наред

"Затлъстяването е заболяване, което ..."

http://www.riokoz-vt.com/zatl.htm

Бих го напуснала при тези обстоятелства , да . Все пак не желая да живея с прасе .
За мен е важно мъжът с който съм да ме привлича .

Но аз съм на обратният полюс / може би затова ми е лесно да отговоря така / - имам мъж , който спортува активно , храни се здравословно - чак ме дразни с неговите салати , пълнозърнести хлябове , обезмаслена извара и т.н.
Освен това и не хърка ...

Бих го напуснала и ако предаде доверието ми и пренебрегне това , което сме изградили заедно .

И ... не понасям мъже , които пърдят / в присъствието на други хора /

Само ако ме предаде-а това за всеки значи различни неща. Апропо, да доуточня-за мене инцидентни изневери НЕ СА предателство. Със сигурност ги е имало, някъде там, измежду-помежду. Аз не знам за тях. И не искам.

Колкото до килограмите-моят мъж има обратен метаболизъм. Тоест, на близо 2 метра е около 95 кг. Синът прилича на него.
Виж, аз трябва много сериозно да се замисля.За килограмите. Между другото, задавала съм му въпроса дали го отблъсквам сега, с 15-16 кг, отгоре. И би ли ме напуснал заради това. отговорът беше искрен-щото е Теле- НЕ!

Всичките ми познати с  наднормено тегло са страхотни веселяци със завидно чувство за хумор и безкрайно добри хора. Помня ги от "манекенските" им години, променили са се само външно. Наедряха, но са си все същите грижливковци. Не знам дали хъркат и как са със секса, но съпругите им изглеждат доволни и нямат сини кръгове от недоспиване.
Мъж не се напуска заради килограми (поне не във възрастта след 20).
Пипинка, прасето може да е и недохранено. Не килограмите, а държанието правят един мъж прасе.

Жоз, Телетата не напускат, те обичат, мърморят, обгрижват, капризничат и са най-велики докато смърта ни раздели. Казвам го от опит.
Пропуснах - и кръшкат умерено.

100% моето мнение ! 

Ауууу, ти да не го познаваш моичкият?
Така е, не отричам, прави се понякога на велик, ама аз не се връзвам.
Това малко офф, простете.

Не го познавам, споко!
Ползвам по-старата версия вече 32 години.
Ъпгрейдвам умерено и обичам постоянно.
Отдавна подозирах, че си мъдра млада жена.

Интересна тема 

от колко  кила е тръгнал, че да е 300 ... ако го е взела жена му 200, още 100 ще прежали

Сега ако го е взела 200 понеже си пада по тлъсти, за 300 кила ще е още по щастлива. Но не става дума за този случай, сещаш се нали 

Ники, ти имаш ли си представа как се става 300 кила? 

Нито аз нито ти имаме 

Знам, че си го написала като сравнение на много надебелял човек и нямаш предвид, че на някоя мъжа ще стане 300 кг, но аз съм гледала филм за точно такива хора (от по 300 кг), няколко реални случаи, ужасно беше. Наистина е болест, но по скоро на психиката, защото такава лакомия не мислех, че е възможна.И това е още от детството. Дори единия случай беше на жена, на която съпругът и издържа с нея доста години, докато накрая я гледаше на легло, но беше ужасно.  Беше я взел някъде към 90 - 95 кг след някакъв период неин на отслабване (свалила беше 40 - 50 кг от теглото си) и явно е мислела, че ще закрепи положението, но .... трагично е, направо не мога да ти опиша как се почувствах гледайки това. 

За мен ли говорите

Не, няма да го напусна.
Не го направих дори, когато се случиха много по-страшни неща от това да метне 20-30 кг отгоре, да сътвори куп глупости, заради които едва не пропадна бизнесът му и когато започна да пие повече от обичайното вследствие на всичко това.
Когато всички го изоставиха, аз продължих да съм до него, да го подкрепям и да му помогна да си стане същият като преди... доколкото това беше възможно.
Не казвам, че не ми е било трудно, напротив - беше адът на земята.
Любовта е такава игра, или я играеш с всички печалби и загуби, или се отказваш изобщо.
Поне аз така я разбирам.

Никъде не съм казала , че само килограмите биха били причината .
Просто отговарям на въпроса на НикиФин от първия и постинг - доста цветисто е описала при какви обстоятелства бихме или не бихме го напуснали ... 

Е,а във възрастта след 20 напуснах един заради килограми,естествено имаше и други причини,но тази беше доста съществена за мен.
Както и някой друг беше писал тук,за мен е много важно човека с който съм да изглежда добре,да ме привлича и да се поддържа.
Точно затова очите ми бяха на осем като си търсех мъж! 

Еее, това за килограмите беше метафора! Нека не се вторачваме в точното число!

Не най-вероятно,ами със сигурност.Напоследък често ми се случва да видя познат,който не съм срещала примерно повече от 10 години,веднага ми прави впечатление голямата разлика във външния вид,и си казвам-добре,че всеки ден се гледам в огледалото,та свиквам с промените,ако 10-12г. не съм се виждала и се погледна,

Добре звучи. Значи правилно съм си избрала Теле.

Мъжа ми да стане 300 кила?
Ще стане, ако му дам!
Нали аз му готвя и му слагам да яде.     
Като излезем на ресторант, пак го контролирам - 
Сега си го угоявам, де, ама като чукне  100 кила му спирам манджата! 

Относно това "да спре да му става п*шката"....   както каза pasinet - рано или късно на всеки спира да му става, така че това е неизбежно.  По този повод се сетих за един виц:
Две блондинки се срещнали, едната се оплаква на другата:
- Да знаеш моят мъж е 100% импотентен!
- Това нищо не е, а моят е 300% импотентен.
- Как така?
- Остави, че е 100% импотентен, а вчера е паднал
по стълбите, счупил си е ръката и си е прехапал езика.
 

А относно пърденето, пуфтенето и хъркането - е*аси... ти не пърдиш ли, бе жена? Не хъркаш ли, като ти се запуши носа? Незнам какво да кажа... по тази логика да си зарежа и детето? Хора, запушете си Д*тата. Ха някой да пръцне и... развод. 

Опита се да бъдеш оригинална, ама не ти се получи. Не можа ли да измислиш нещо по-съществено, като престъпление, наркотици?
За сведение - имам онлайн познати - двойка, която е имала подобен проблем. Момчето попрекалявало с тревата, а момичето се побърквало. Но въпреки това не си оставило гаджето, а го убедила да се преместят в друг град, където той се отделил от лошата компания, в която бил попаднал. Момчето вече е чисто, двамата работят и са щастливи. Както виждате - любовта прави чудеса.    Най-лесно е да зарежеш някого да затъне. 

И на последно място, но не по значение  - ако мъжа ми спре да се съобразява с моето мнение, значи нямам подход към него. Една жена винаги може да получи от мъжа си това, което иска. Аз вярвам, че това всички го умеем. 

Смятам, че бях достатъчно изчерпателна. 

Нищо на света не е вечно....дори любовта....Ако тези килограми се дължат на някакво заболяване например- няма да го напусна, ще съм до него и ще се боря заедно с него за разрешаване на проблема! Ако се дължи на занемареност и простотия тогава....GOOD BYE!

cybercat , явно не си успяла да си представиш нагледно какво значи да живееш с човек 300 кила, затова ти се стори проблема несъществен

Бедна ми е фантазията, виждала съм 300 килограмови мъже, ама болни. Не мога да си представя здрав мъж, който се храни рационално, да стане 300 кила.
Нали за здрави хора си говорим...
Ама се бил "запуснал"? Как ще се запусне толкова? Аз къде съм? Щом съм при него - няма как да стане.
Няма да се впускам в поредния "високоинтелигентен спор"  и няма да се поддам да изместя темата от първоначално формулираното заглавие.
Хайде със здраве.

И какво, за да не се запусне ще ходиш подир нещо с хронометъра и ще му броиш хапките ли? Тогава със сигурност ще те напусне, защото ще си по-лош вариант и от майка му.

Andariel, моля те -  здрав човек физически е невъзможно да стигне 300 килограма.
Това го казаха и по-горе в темата.
А има и други начини да не оставяш мъжа си да се "запусне", освен този да ходиш след него и да му мърмориш.

Бих го зарязала ако не ме уважава и оценява, обижда, подтиска или кара да се чувствам зле. А, и ако надебелее също, и ако се запусне

Спора май идва от това, че авторката е решила да се направи на интересна Не съм сигурна за другите, но на мен ми е все тая дали някой ми вярва или не- но не бих зарязала мъжа си защото е надебелял,не бих го оставила да се запусне

Подкрепям

Не ще му спре секса,докато не се стегне

Би ли споделила какви са тези начини?

най-сериозно и благородно завиждам на самопожертвеността на всички дами, които биха останали плътно до половинката си при всяко положение.
Аз не мога. Когато го срещнах, той имаше грацията на пантера, поглед на хищник и най-изкусителният за мен аромат на света. Привличаше ме буквално неудържимо. Когато го опознах, разбрах, че е слънчев и щастлив по природа човек, много енергичен, физически силен, способен на силни страсти и на още по-силни чувства. 3 месеца след първата ни среща взех решение да остана с него... колкото време ни е отредено.
4 години по-късно той е малко по-едър (има-няма 15-тина-20кила  ) и повече ми напомня на мечок, отколкото на пантера. Обаче очите му ме гледат по същия начин, струва ми се, че ме обича още повече, все толкова енергичен, все толкова слънчев, макар че заедно преживяхме неща, които биха прекършили някоя не-толкова ведра личност. Ако продължи да се променя толкова плавно, толкова незабележимо, ще остана с него докато остареем и се съсухрим. И си мисля, че бихме били щастливи дядо и баба 
Ако обаче изгуби този блясък в очите си, ако стане сив и скучен, седи на дивана, сумти, тъпче се с храна, не ме поглежда... Какво ще е останало от моят мъж? С кого ще остарявам тогава? С някой чужд, непознат... не е за мен това. Такава коренна промяна, каквато описва НикиФин не бих могла да преглътна. Ако е промяна разбира се. Ако си е такъв по принцип, не виждам как би могъл да ми е мъж.
И не визирам заболявания. Когато човек е болен, това може да деформира тялото му, но личността му ще си остане такава, каквато е била. Подмяната на личността е това, което не бих могла да преглътна.

Спорът е поради самия факт, че автор на темата е NikiFin 

Спорите, спорите, чак се отказах да ви чета.....

По темата - идея си нямам дали ще мога да живея с 300кг мъж. Предполагам не, то за толкова сланина  предполагам и специални грижи ще трябват.

Изключително грозно! Не прави чест на майка на 3 и съпруга, въобще на възрастен човек да говори такива неграмотни глупости!
Аз съм с мъжът си от 12 год. имаме 2 деца. Той никога не ми е изневерявал. Знам!
Аз съм 120кг, пърдя, хъркам и пуфтя доста често. Бях слаба само първата година и половина от запознанството ни.
Когато го питам как се чувства от теглото ми ми казва "И двамата не сме манекени, каквито сме - такива. Аз те обичам и харесвам такава каквато си. Манекенско тяло не би ме задържало 12год." Това ми бе казано преди 2 дни.
не бих напуснала мъжът си ако е дебел, неспособен да прави секс, инвалид....бих го напуснала ако стане безразличен към мен.