Бихте ли зарязали мъжа си, ако ...

Не най-вероятно,ами със сигурност.Напоследък често ми се случва да видя познат,който не съм срещала примерно повече от 10 години,веднага ми прави впечатление голямата разлика във външния вид,и си казвам-добре,че всеки ден се гледам в огледалото,та свиквам с промените,ако 10-12г. не съм се виждала и се погледна,

Добре звучи. Значи правилно съм си избрала Теле.

Мъжа ми да стане 300 кила?
Ще стане, ако му дам!
Нали аз му готвя и му слагам да яде.     
Като излезем на ресторант, пак го контролирам - 
Сега си го угоявам, де, ама като чукне  100 кила му спирам манджата! 

Относно това "да спре да му става п*шката"....   както каза pasinet - рано или късно на всеки спира да му става, така че това е неизбежно.  По този повод се сетих за един виц:
Две блондинки се срещнали, едната се оплаква на другата:
- Да знаеш моят мъж е 100% импотентен!
- Това нищо не е, а моят е 300% импотентен.
- Как така?
- Остави, че е 100% импотентен, а вчера е паднал
по стълбите, счупил си е ръката и си е прехапал езика.
 

А относно пърденето, пуфтенето и хъркането - е*аси... ти не пърдиш ли, бе жена? Не хъркаш ли, като ти се запуши носа? Незнам какво да кажа... по тази логика да си зарежа и детето? Хора, запушете си Д*тата. Ха някой да пръцне и... развод. 

Опита се да бъдеш оригинална, ама не ти се получи. Не можа ли да измислиш нещо по-съществено, като престъпление, наркотици?
За сведение - имам онлайн познати - двойка, която е имала подобен проблем. Момчето попрекалявало с тревата, а момичето се побърквало. Но въпреки това не си оставило гаджето, а го убедила да се преместят в друг град, където той се отделил от лошата компания, в която бил попаднал. Момчето вече е чисто, двамата работят и са щастливи. Както виждате - любовта прави чудеса.    Най-лесно е да зарежеш някого да затъне. 

И на последно място, но не по значение  - ако мъжа ми спре да се съобразява с моето мнение, значи нямам подход към него. Една жена винаги може да получи от мъжа си това, което иска. Аз вярвам, че това всички го умеем. 

Смятам, че бях достатъчно изчерпателна. 

Нищо на света не е вечно....дори любовта....Ако тези килограми се дължат на някакво заболяване например- няма да го напусна, ще съм до него и ще се боря заедно с него за разрешаване на проблема! Ако се дължи на занемареност и простотия тогава....GOOD BYE!

cybercat , явно не си успяла да си представиш нагледно какво значи да живееш с човек 300 кила, затова ти се стори проблема несъществен

Бедна ми е фантазията, виждала съм 300 килограмови мъже, ама болни. Не мога да си представя здрав мъж, който се храни рационално, да стане 300 кила.
Нали за здрави хора си говорим...
Ама се бил "запуснал"? Как ще се запусне толкова? Аз къде съм? Щом съм при него - няма как да стане.
Няма да се впускам в поредния "високоинтелигентен спор"  и няма да се поддам да изместя темата от първоначално формулираното заглавие.
Хайде със здраве.

И какво, за да не се запусне ще ходиш подир нещо с хронометъра и ще му броиш хапките ли? Тогава със сигурност ще те напусне, защото ще си по-лош вариант и от майка му.

Andariel, моля те -  здрав човек физически е невъзможно да стигне 300 килограма.
Това го казаха и по-горе в темата.
А има и други начини да не оставяш мъжа си да се "запусне", освен този да ходиш след него и да му мърмориш.

Бих го зарязала ако не ме уважава и оценява, обижда, подтиска или кара да се чувствам зле. А, и ако надебелее също, и ако се запусне

Спора май идва от това, че авторката е решила да се направи на интересна Не съм сигурна за другите, но на мен ми е все тая дали някой ми вярва или не- но не бих зарязала мъжа си защото е надебелял,не бих го оставила да се запусне

Подкрепям

Не ще му спре секса,докато не се стегне

Би ли споделила какви са тези начини?

най-сериозно и благородно завиждам на самопожертвеността на всички дами, които биха останали плътно до половинката си при всяко положение.
Аз не мога. Когато го срещнах, той имаше грацията на пантера, поглед на хищник и най-изкусителният за мен аромат на света. Привличаше ме буквално неудържимо. Когато го опознах, разбрах, че е слънчев и щастлив по природа човек, много енергичен, физически силен, способен на силни страсти и на още по-силни чувства. 3 месеца след първата ни среща взех решение да остана с него... колкото време ни е отредено.
4 години по-късно той е малко по-едър (има-няма 15-тина-20кила  ) и повече ми напомня на мечок, отколкото на пантера. Обаче очите му ме гледат по същия начин, струва ми се, че ме обича още повече, все толкова енергичен, все толкова слънчев, макар че заедно преживяхме неща, които биха прекършили някоя не-толкова ведра личност. Ако продължи да се променя толкова плавно, толкова незабележимо, ще остана с него докато остареем и се съсухрим. И си мисля, че бихме били щастливи дядо и баба 
Ако обаче изгуби този блясък в очите си, ако стане сив и скучен, седи на дивана, сумти, тъпче се с храна, не ме поглежда... Какво ще е останало от моят мъж? С кого ще остарявам тогава? С някой чужд, непознат... не е за мен това. Такава коренна промяна, каквато описва НикиФин не бих могла да преглътна. Ако е промяна разбира се. Ако си е такъв по принцип, не виждам как би могъл да ми е мъж.
И не визирам заболявания. Когато човек е болен, това може да деформира тялото му, но личността му ще си остане такава, каквато е била. Подмяната на личността е това, което не бих могла да преглътна.