Стават ли по агресивни децата ни от филмите които гледат и игрите които играят,

Моите деца не стават по-агресивни от филми и игри.
Стига прехвърляхте вината на странични обстоятелства.
Ако едно дете е агресивно или е свидетел на агресия вкъщи, или към него често се отнасят агресивно.

Моето не е станало агресивно. Само физически по активно и поражения в детската му от игрите. 

Как така не можем?
Ако не можем да ги контролираме, за какво въобще сме ги създали? Просто физ.материал за продължаване на човешкия род?
Защо му е на обществото такова същество? Какви родители сме тогава?

И да, агресията от екрана е фактор за промяната на психиката и агресивността им.

Да разбирам ли че контрола, който ти упражняваш върху твоето дете , за да го предпазиш е не даването му на достъп по детски филмчета?

По-важен е личния пример и качествения контакт с детето.
Не мога да ги спра /големите/. Говоря много /понякога ставам банална/, но все нещо им остава в главата.
Не са ми агресивни децата, въпреки че играят такива игри и гледат филми с насилие.
Пък и филмите от нашето детство бяха предимно за война.
Приказките с които сме отгледани - малко насилие ли има?
Стивън Кинг - изчела съм му почти всички психарски книги. Да ми се чуди човек, какво съм видяла в тях, но не мисля, че са ми се отразили. 

Имаше едно дете от блока - агресивно, нападателно... Оказа се, че брат му го е биел и тормозел. Това е причината. Отношенията в самото семейство куцат.

Да, според мен стават по-агресивни. Забелязвам разлика в игрите на сина ми, след като сме чели хубава, спокойна книжка и след като е гледал нинджи, спайдърмен и разни други филмчета с бой. В първия случай иска да си рисува, изрязва или още да четем, във втория хваща един пластмасов кол и започва да млати наляво-надясно. Съвсем откровено казано, аз лично предпочитам първия вариант. Но истината е, че каквото и да гледат, момчетата са си момчета и не можеш да ги спреш да си играят на "бой". Едно време като не е имало тв, са се дуелирали с пръчки и всякакви други подръчни средства, но пак на същото са си играли Заложено им е в природата
Иначе ако говорим за агресия в чистия смисъл на думата - да иска да наранява със злоба други хора - не, няма такова нещо. Всичко му е на игра. Е, така като си играе, се случва да се съборят с някое дете на земята и да се ударят, или мене да цапне по-сериозно, такива неща, но те са по-скоро от невнимание и увличане в играта, никога нарочно и с цел да причини болка. Така че не знам дали може да се нарече точно агресия

Ами не съм забелязала синът ми да е станал по агресивен от игрите и филмите и дано това не стане, много е спокоен и възпитан. Ами то навсякъде има агресия, как да му забраниш да гледа, даже в детските филми се бият и гърмят и там има лоши Дори и да му забранявам да гледа, той пак ще си играе на войници и ще убива наужким лошите.
Важното според мен е възпитанието, което му даваме и спокойната семейна обстановка.
Иначе агресията вече е навсякъде-по новини, по филми, на улицата и трудно можеш да го предпазиш да не я види, важното е на какви ценности ще го научиш.

Винаги в приказките е имало насилие. Я се замислете малко? Да, не са се били с джедайски меч. Само някой е накарал друг да отреже главите на децата си, или е утрепал вълк, който от своя страна е изял баба и внучка. Или пък зла орисница успива девойка за 100 години.
Тия неща не ни правят агресивни.

Разбира се, че не това е агресивно детско поведение. И моя е фен на Спайдърмен, и всяка вечер се преоблича по 100 пъти ту с черния, ту с червения костюм и ми скъса пердетата да се мъчи да лети и всичко е омацано с дъвка (паяжина  ), но това не е агресия. Нито се бие грубо с децата , много добре осъзнават как се играе на ужким, дори и на бой.
Като гледа пък Спортакус и само упражнения прави и все с главата надолу, само се притеснявам да не се пребие, ако падне, но така е мъжкото си е мъжко. Не мога да искам от него да рисува само. Още повече, че той си е спортна натура и дори Франклин да гледа, пак същото. Обича да се движи. 

Все още нямам собствени деца,за да имам пряко наблюдение,но бих желала да споделя какво ни каза доцентката по психология миналата седмица.Обсъждахме точно този проблем-дали гледането на филмчета с насилие допринася за агресивното поведение при подрастващите.Тя разказа за такъв експеримент,при който две групи от детска градина,със специално разделен по равен брой момченца и момиченце(много е важно това,за да се получат точни и реални резултати) по време на престоя си гледат специални филмчета.На едната група се пускат нормални филмчета,при които примерно мечето и заека са приятели,помагат си,лекуват,абе все добри работи.Другата групичка гледат как мечо системно бие зайо,как се карат...След това се наблюдава самото поведение и реакции при децата - и странно,но няма рязка разлика м/у групите.Тоест,че не може да се каже на 100%,че побоя над зайо е повлиял и децата са станали лоши.

Не е странно, нормално е да няма разлика.

  Съвършено вярно.

Според мен визуалните продукти (кино, телевизия, компютърни игри) има влияние върху агресивността на децата. Но на мен много по-страшно и въздействащо ми изглежда общественото толериране или мълчаливо одобрение към агресията - с един бой можеш да спечелиш повече, отколкото с разумни доводи, нахалният получава мястото за паркиране или прережда опашката, на агресивното дете и възрастен всъщност никой не ги наказва и те практически не носят отговорност за постъпките си. Ето, това прави децата агресивни! И трети фактор - семейството. Много деца просто нямат къде на друго място да се изявят или защото родителите не могат да плащат за извънкласни форми, или не им се занимава или просто са решили, че работа на училището е да възпитава децата. И децата няма какво друго да правят, освен да цопнат пред телевизора или компютъра или да се наливат с бира в кварталната градинка.
Не е въпрос дали трябва или можем да контролираме децата, а дали им даваме възможност да се докажат по някакъв положителен начин. А филмите и телевизията просто настъпват там, където родителите и обществото отстъпва.

Ами повечето ми колеги бяха убедени на 100% във връзката гледане на кеч --> побойника на класа,например.Аз май не го вярвам това-брат ми е вече почти на 15,с разлика от 6 години м/у нас съм имала възможността да го гледам и как размятква джедайски меч,и как става рицар и гони змейове и как иска да стане пилот и да гони лоши...Не го мисля за по-агресивен от другите му връстници.Нормално дете с нормални мисли...   колкото може да е нормален един тинейджър де

Но и винаги са били четени от възрастен, който е отговарял на детските въпроси и е обяснявал неясните моменти.
И с филмите, и с игрите е същото. Ако родителят е до детето си и му обяснява какво и защо се случва, за разликата между действителност и илюзия, не виждам с какво могат да навредят. Но когато се използват за детегледачи, тогава и най-безобидното филмче може да доведе до проблеми в поведението.
Спомням си като дете колко се бях изплашила от един филм. Правен по някакво класическо руско произведение, в една сцена главният герой лежеше на леглото и в един момент с яд хвърли възглавницата на земята. Нищо и никаква безобидна сцена. Да, но аз кой знае защо реших, че възглавницата го е ухапала и той затова я запрати в ъгъла. Явно в момента е нямало възрастен до мен, за да го попитам и това така се е загнездило в главата ми, че вечерта отказах да си легна, пищях и умирах от ужас при мисълта, че възглавницата ми може да ме ухапе. Наложи се баща ми да ме приспи на спалнята, сложил ръка под главата ми...
Като родител най-голям проблем имах с анимационните филмчета - голям зор да убедя сина си, че ако скочи от високо, ще се пребие, а няма просто да стане и да се изтупа от праха, че ако през него мине кола, ще умре, а няма просто да стане плосък и т. н. Години по-късно "борбата" с кеча беше цвете в сравнение с "борбата" с анимационните филми.

Основната вина е в семейството. Фермани можете да пишете колкото искате, но това е истината.

О, Сийке, Батман да не е от вчера?

Моите деца не стават агресивни. Просто, подражавайки на любимите си герои, правят игрите си по-буйни. С битки, викове, подскоци и много тичане. Но не нападат, не обиждат, не нараняват другарчетата си.
Като бях малка, също имаше подобни игри - на фунийки, на стражари и апаши, под влияние на някой прочетен приключенски роман се правеха възстановки. Но не станахме убийци. Въпреки, че повечето мои познати бяха изчели приказките на братя Грим, а също и Червената шапчица!

Аз също съм съгласна с това.
Обаче, когато аз бях малка по време на комунизма, насилието май беше само по приказките и ние си знаехме, че това са само приказки. По телевизии, медии и т.н. много се внимаваше какво се показва, по какъв начин и т.н. Като че ли беше някак по спокойно, не че е нямало убийства и престъпления, но за тях по малко се говореше и не се показваха. Сега постоянно се афишират тези неща. Сега като че ли агресията ни дебне отвсякъде. На вечеря,когато сме цялото семейство примерно и сме пуснали новините, ами то тоз тоя гръмнал, онзи заклал някъкъв и т.н.,  и децата ги чуват и виждат тези неща и това по новини и в нормално време, когато и децата са там, ще кажете, да не пускаме новини, ами като смениш канал, други примерно филми и ужасии, просто като че ли сега насилието и агресията ни заливат отвсякъде и просто е невъзможно да сложиш капаци на децата да не го виждат и чуват, просто трябва да се постараш да го възпиташ добре и да му дадеш нужните грижи и внимание и да го научиш че освен тези лошите неща, които разбира се не трябва да прави има и по стойностни неща. Според мен агресията може да се причини от психически или физически тормоз над дадена личност или от безразличие към нея, но не и от това какво гледа или чува. Възпитанието в семейството изгражда ценностите.

Да, нас ни възпитаваха с филмите за Втората световна война и Митко Палаузов. Та, тази филми направо бяха изтъкани от доброта, шъ` знайтИ. Коя беше онази книга, в която главният герой предаваше баща си?
Компютърните игри са друга категория и с тях трябва да се внимава. Мисля, че там е много по-лесно подхлъзването и идентифицирането с героя, а кръвта се лее наляво и надясно. Има много кървави игри, които са направо гнусни.
Свободата на словото нещо много фриволно започна да се възприема. Трябва да има някакви разумни рамки и някакъв вид цензура. Не може в осем вечерта да ми пускат филм с червена точка "не се препоръчва за лица до 16 години" или въпросното реалити Страх и Биг Брадър (последното с всякакви вулгарности и простотии).

Не точно. Просто, филмите и игрите им дават идеи за формата на  агресията. Децата стават агресивни, защото родителите ги бият, агресират с тона си, със съдържанието на казаното, с поведението си, защото самите родители са агресивни. Мога да изброя поне 200 вида агресивно поведение между, които много са наричани хумор като иронията, подигравките, смешките на чужд гръб и тн. Децата понякога трансформират това агресивно поведение във физическа агресия, но корена е винаги един и същ.

Извън това има и особености като пола, например. Момчетата трудно владеят изобилието тестостерон и понякога общуват по- грубичко. Всяко момиче, което са ухажвали с дърпане на косата може да го потвърди.

По повод приказките- като малка не съм искала никаква приказка с вълк, майка ми и до ден днешен го разказва като голям проблем ( освен Снежанка, Дивите лебеди и Цветята на малката Ида май други без вълк няма). Кой знае какво ми е било в детската глава.

Точно това имах предвид.

Хо хо, а сега няма вече разлика в настъпателното ухажване (говоря за възрастта в детската градина). Моя е "сексуално малтретиран" от едно момиченце в групата. Постоянно ми се оплаква , че го закача и аз си мисля, че в игрите, а то ..... научавам после от госпожата, че го карала да правят секс по време на обедния сън. Но не ми казали да не ме тревожат, чакали той да ми се оплаче. 
Така, че агресията не мисля, че от филмчетата детски идва, но това с достъпа на малки деца до филмите за възрастни ме потриса честно казано. 

Павлик Морозов-Деца Герои, името на автора на този титаничен труд ми се губи.

Иначе, не мисля, че насилието, само по себе си възпитава в насилие. Но насилие и агресия, които остават ненаказани (героят пада от покрива, отупва се и продължава, героинята с ангелско лице и глас нарича другата "мръсница", детето е хитро и умно, а възрастните-тъпи и то ги надцаква във всяка ситуация  ...) е, това вече е проблем и предизвикателство за родителя. Мойто го е страх от кокошки, но не го е страх от високо и пр. такива.  

А личното ми мнение е, че Дисни филмчетата, Мила кукло Барби на Роси К.  и Франклин (особено лигльото Франклин) трябва да бъдат забранени със закон.

Много си мисля напоследък за агресията. Филмите сигурно влияят, но имам спомени от детските си години за моменти, в които съм проявявала странна жестокост към другите деца, че дори и към баба си. В никакъв случай не съм била трудно дете, в семейстовото си съм била обградена от мир и любов, но не знам ония години какво ме провокирало към някои деяния, които сега като погледна назад ми се струват малко зловещи...мисля,че има някаква жестокост или агресия, която просто ни е вродена, интересно е обаче, кое ще е онова, което ще я отприщи.

Павлик Морозов е реално съществуваща личност, така че няма автор, а различни "биографи", освен тях - автори на песни, филми и прочие...


Успокоих се, че не само аз мисля така... Абсолютната правилност, доброта, целесъобразност и т.н. и т.н. са в пъти по-вредни за децата от добрата стара Червена шапчица.

По въпроса с агресията не мисля, че детските филми я причиняват. Съгласна съм с buttinsky, че всеки таи агресия в себе си и проблема е в отключването й. Имам син - Франклин е най-мразеното детско от него. Лигаво му е. Скучно сигурно. Обожава Спортакус и Спайдърмен. Спортакус е почти подходящо детско - няма бой и насилие, само спорт, приятели и ябълки, и моркови.   Вярно е, както каза и Пасинет, че го подтиква да стои с главата надолу по цял ден и да подрипва постоянно (сега мечтае да се научи да ходи на ръце). Не от детските и приказките идва агресията, а от начина, по които ние я приемаме. От обяснението, което им даваме, когато са свидетели на агресия. Синът ми е още на 3,5 години и (това с гордост) моето мнение или обяснение все още е най-правилното за него. Така че, ако той е агресивен, себе си бих обвинила, а не детските. Както и, че е прекалено не-агресивен и обяснителен - и друг път съм писала, че той на детето, което току-що го е издрало не посяга, а обяснява колко лошо е това, което прави, че го е заболяло много, и че майка му (на детето), ако разбере много ще се натъжи.

Бройте ме и мен в клуба. 

  Самият Франклин изобщо не е добър и целесъобразен. Тоя е едно дете (костенурче) себично, егоистично и иска да командва другите, досущ като всяко едно естествено дете с желанието си да е център на вселената и родителите му го цивилизоват. Обвинявате го несправедливо. Ако не са майка му и баща му щеше да е жив ужас. Гледайте по внимателно филмчето.  

За мен пък няма по отвратително същество от Bugs Bunny.  

Според мен децата се влияят от липсата на контрол и адекватни наказания за агресивно поведение, както и от родителите си. Много възпитатели на "лидери" се навъдиха, повече проблемни семейства...

Да поясня-сборникът от такива истории се казваше "Деца герои", съответно е имал съставител, който аз нарекох автор, щото съм далеч от мисълта, че историите не са попипвани.

Ох, мен тръпки ме побиват от такива детски геройски постъпки! По-добре да беше измислица.

И прекалено женска среда, много повече от нормално допустимото. Липсват мъжкият авторитет и пример как да се разрешават конфликтите от позицията на по-силния, но без агресия. С две думи - липсва Бащата или ако е на линия, то не осъществява ролята си правилно. Или е плужек, или самият той - агресор.
Естествено, има изключения и всичките сме събрани тук. 

ПП За Франклин нямам отношение - не го познавам тоз герой. 

Права си, но донякъде. Ако жените възпитаващи децата наистина носеха нормална, здрава женственост щяха да въпитават децата в нежност, спокойствие и умереност. За бащата си го казала много точно.

Те ако влияеха вече щях да съм в топ 10 на най - издирвани престъпници. Когато бях на 11 вечe бях добра на Wolfenstein 3D . След това сменях с по - нови /DOOM/ версии. Не, че съм фенка само на такива игри, но разтоварвам. А и такива филми гледах. Ей ме на, не съм престъпник. Полудявам като видя да се издевателства над животинка дори. Много е важно децата да получават адекватна грижа от родителите си. Внимание, разбиране и обич. Писнало ми е да се оправдаваме за грешките си към децата с учители, среда, игри, телевизия. По добре да променим себе си, не света около нас.

Сега се сетих нещо. Кое в случая указва влияние?
Значи на почивка сме. В хотела има детски кът - къщичка, столчета, масички. Чудесно място за малки деца. Една вечер пристигат няколко семейства с деца на възраст м/у 8-12 години. От ресторанта, детският кът се вижда. Родителите са в ресторанта, а децата им в къта. Тъй като едното от дечицата ни е на 2, е необходимо да има винаги човек до тях. Е нахлуха големите хлапета за 2 минути блъснаха най - малкото /дето е на 2/, прищипаха моя на къщата /той е на 4/, оскубаха и разреваха едно момиченце на 4 и ги изгониха от стаята. Направих забележка /детски кът е с мини къща/....нищо. На другият ден пак са там. Заговарям ги и ги моля да внимават, но подхващам от далеч. Викам си ако имаме контакт може пък да мине номера. И така от приказка, на приказка ми показват едно клипче. Още преди да дойдат сутринта видяхме, че играчките са почупени. Покрива на къщата е изтръгнат, масичките разнебитени, столчетата разхвърляни и още куп дивотии. А познайте какво бяха заснели. Еми да геройството. Как разрушихме детския кът на хотел....На клипа се виждаше как хвърлят столчета в стените и как ги блъскат по масите.  И през цялото време родителите им ги виждат. Виждат ги как бият малки деца, как рушат детски и бебешки играчки. А кажете ми това на какво прилича? После филмите виновни. Те родителите им блеят на майна си, филмите.

Това е мълчанието, което е пък съгласие.
Ужас. Такива родители предизвикват агресия у мен.

определено и аз съм от мислещите, че няма връзка между агресията по филмите и игрите и агресията у децата

аз съм фен на особено кървави и безмислени екшъни и направо ме хваща яд като убият някого по банален начин, но когато става въпрос за агресия в реалният живот направо изпитвам ужас
даже не се карам с хората, защото ми е неприятно

въпроса е да научим децата си да разграничават действителността от илюзията
а да са агресивни към другите е нормално
заложено ни е в гените - чрез груби игри се утвърждава положението ни в обществото
нещо, което още се наблюдава сред всички живи твари, ненадарени с нашият разум
въпросът е как учим децата си да се справят с тези пориви на агресия
познавам, за съжаление, много родители /не само бащи/, които в напрегната ситуация реагират първосигнално и се нахвърлят с думи или направо физически на човека отсреща
как очаквате да реагират децата им, след като са свидетели на това...

А служителите на хотела къде са бляли? родителите може да са всякакви, но едва ли биха рискували да ги изхвърлят от хотела. Просто охраната на ресторанта или хотела е трябвало да се намеси. През последните години стигнах до извода, че родител не изначава отговорен, добър и прочее хубави качества. Повечето хора стават родители по стечение на обстоятелствата и не са отговорни родители, а развъждачи на деца. Щом те не знаят къде е мярката е редно някой друг да им я покаже.

Хотела не беше с особено подсилена охрана. Пазач може би, но охрана. В ресторанта имаше няколко сервитьорки, а до къщичката лелите дето чистят. След като аз направих забележка и това явно не беше повод за притеснение, охраната трябваше да ги набие ли?
Ей тикиви хорица ми иде да ги утрепя. Ама това не е в резултата от игрите дето съм ги играла.

Моите наблюдения, че най-агресивни са онези деца, които са ограничени по различни поводи от родителите си и им избива навън. Строги родители, забрани за щяло и нещяло, агресивност у дома - всичко се подтиска при властния родител, но избива другаде, където не го вижда същият този родител.
Не е възможно само хубави неща да вижда детето, ако не са филмите, ще са книгите/сещам се за няколко разкази как деца играли на "обесването на Васил Левски"/.
Не мога обаче да обобщя, моите деца не са агресивни и гледат и играят според възрастта си и филми и игри. Това го знам, защото не губя връзката с учителите на децата ми, все още зная как се държат навън.

Снощи гледах един филм и сега си летя с въртеливи движения.

Филмите се превръщат в ролеви игри. Преди години купувах очила на дете от детската, щото щерката била Рейнджър (или нещо такова). Другата все още е Зина. Освен като не е русалка.
Не смеем да ги пуснем навън да играят, защото няма къде, не днаеш кой ще се навърта около децата ...... нямаш време или сили да излезеш с тях (говоря за поотрасналите деца) А те къде да изразходват енергия? С рисуване не става.

Агресия е силна дума, но мисля, че телевизията им влияе. То всичко им влияе.

Може и да не оказват пряко влияние, но е огромна разликата в комуникацията и поведението на 5-7 г., гледащи Cartoon network напр. За по-големи не мога да коментирам.

Да, оказват такова  влияние.

О, Cartoon network, този иначе толкова симпатичен детски канал. Декстър, кау едн чикън и всички останали ненормалници все повече ме навеждат на мисълта, че Фемили гай си е направо като детска приказка в сравнение.....
Вече писах по други теми - да, би могла да окаже влияние / негативно/ телевизията, но само при липсата на контрол и адекватно поведение на родителите.

О, дават ли вече Фемили гай

Безспорно филмите и игрите също имат отражение върху психиката на децата ни... Съгласна съм донякъде и с кака Сийка, но ако се опирам на моя личен опит и контакти, се оказва, че момчетата (поне върху такива имам наблюдения), възпитани главно от разведените си майки, са едни от най-свестните деца, които съм срещала... Може би защото от съвсем малки са свикнали да проявяват някаква загриженост и отговорност в ролята си на 'мъже' в семейството... Но това може да се приеме и като подкрепа на думите на кака Сийка... Тоест понякога липсата на какъвто и да е пример у дома, може да е по-добра от примера на някой 'плужек' или агресор...
Иначе моят проблем е друг. Мисля си, че детето ми не е достатъчно агресивно... Не съм го правила умишлено, просто по детските канали, които той гледа, анимациите са наистина предимно образователни и развлекателни... Стигнахме дотам, че не иска да гледа анимации с Batman и Spiderman... Дори се страхува от тях. Агресията му се изразява главно в блъскане и разбиване на коли и на собствената му глава след поредния инцидент на площадката... Но не знам, дали това е достатъчно за момче на 5.
Мисълта ми е, че нито една крайност не е хубава. И пак стигаме дотам, че агресията и без гледането на филми е заложена у нас. Филмите са един от факторите, които я насочват в определена посока. Но може и да я подтискат...

Естествено, агресията е заложена в нас. Затова и между децата на площадката може да се види агресия в най-чист вид, преди майките да са 'посяли' семето на цивилизацията в главите на децата.
Животът в общество ни прави цивилизовани и ни налага определени правила на поведение, които обаче не са заложени в нас по начало, както агресията, така че с много упоритост и 'възпитание', те трябва да надвият агресията в нас.
Не точно филмите правят децата агресивни, а фактът, че филмите им показват кое е нормално, приемливо и обичайно (да отрежеш главата на някой, който не те кефи), преди някой родител да е успял да им покаже кое е ненормално, неприемливо и необичайно (същото). Филмите правят децата агресивни само благодарение на помощта на родителите, които оставят на телевизията да показва на децата как е редно да се държат.
Няма никаква обществена нито каквато и да било нетърпимост към агресията и лошото поведение, в същото време децата виждат като модел почти само такова.

  Моето дете е на 2г и определено пренася видяното от телевизора,
във своите игри. Но да го лиша от том и джери?

Нямам претенции да съм права, но мисля, че самотата и липсата на комуникация са първопричината децата да проявяват агресия.

Агресията е заложена във всяко живо същество - даже и в най-нежното растение, което се бори за живот. Но само човекът е намерил начин как да я канализира така, че да не причинява вреда на околните, поне не във физически аспект. Много са начините - спорт, състезателни игри и прочие. Ето тук вече е ролята на родителя и обществото - да научим децата как да овладяват агресията си и как да се освобождават от нея, без да вредят. Компютърната игра също може да послужи идеално за тази цел, но може и да внуши други начини за справяне с отрицателните емоции. Едно е да убиеш няколко човека в играта, друго е да хванеш истинско оръжие и да сториш същото, но наживо. Едно е да те е яд на някого и да го убиеш от бой на... карти, например, друго е да побеснееш, че те е бил на карти и да го наръгаш за отмъщение. Все реални случки от живота...

Поне мойто голямо дете въобще не е станало агресивно . Напротив дори е доста чувствителен . А гледа за мое съжаление доста филми и играе доста на игри. Но пък имаше друг дефект като по-малък - всичко мислеше за измислица , дори новините. Доста трябваше да му обяснявам , че едното е измислица  , а другото реалност. И на доста дечица им е трудно да направят тази разлика.

Мне, Кейси, не и по Картун. Ние, дъртите у нас си го "теглим"  Фенове сме му. Браян и Стюи са ми любимци  Е, поне кучето прилича на куче, а чикъна от Кау енд чикън прилича на червей с клюн и гребен, бляк.


 

Точно. И най-жалкото е, че много деца ми изглеждат наистина самотни, а са в компания на възрастни.

аз пък харесвам Кау енд чикън
и Джони Браво
и Ай Ар Бабуун

обаче не давах на детето да ги гледа докато не стана на 12


обаче съм върл противник на Телетъбисите

Не.

1:1 се дъжи и Марти. Как обаче да обясня на някой майки в парка, че той не се бие в истинския смисъл, а приема всичко на игра. Самият той си казва, че всичко е наужким, но като се вживее скача, удря, вика, прави гримаси, абе страшна картинка е наистина....

Много се забавлявам с някои идиотски филмчета. Гледам ги заедно с децата и много се смеем. Какво да се прави, децата също имат нужда да се надсмеят над глупостта, за да се почувстват по-значими. Човещинка.  Любими са ни тримата сумисти.

Това е наистина много добър подход, от известно време насам и ние го използваме. Нямаме кабелна телевизия и не знам за тримата сумисти, но по Нова в събота сутрин дават едно страшно недоразумение - "Самурай Джак"- е няма такъв смях...
Само че тези подходи са приложими при по-големи дечица, при две- и тригодишни едва ли би действало. Макар че всъщност и народните приказки използват осмиването като похват.

Winnenden, 12. März 2009
14 деца и двама възрастни в гроба, това е резултатът от игрите и филмите с насилие. 16 човека умряха, заради родителско безхаберие и липса на контрол, върху игричките на детенцето. Родителите са подсъдими.

Забелязах че карате, кеч, заплахи за саморазправа, жестокост, са модел на подражание и хит дори в детските градини. По национален ефир гледах преди обед филм с липса на членоразделна реч, но пък със стрелба, пъшкане и различни техники за удари  и измъчване. Проблема е, че това се лее всекидневно от ефира и невинни деца, които не пледират за насилие стават техни жертви и биват убити по- особено жесток начин.

Не бих сравнила насилието във филмите от наше време и кървавите масаки във съвременните филми и игри, които потрисат дори възрастен жестокостта и изобилието на кръв, виждала съм и обезглавяване, отсичане на ръце, пръсти и подобни.

Не гледаме филми с насилие, а телевизора е от години в мазата. За детето има само подбрани детски филми, допуснати за възрастта му, за Хари Потър ще почака десетилетка.

И аз смятам,че децата подражавт на това , което виждат по телевизията. Ако са детски приказки  са едни, ако е кеч, убийства и войни - се държат по друг начин.
В къщи има цензура на това, което се гледа. Бяхме без телевизия една година,че май и повече и се чувствахме чудесно...преди няколко месеца я пуснах отново и дъщеря ми не се отлепя от Джетикс. От този месец я спирам отново . Време е за игра  навън, а не за тъпи анимации.

Това да не е момчето, което докопало боен пистолет на баща си(или друг роднина) и изпозастреляло съучениците си? И всички ревнаха,че това станало, щото постоянно играело Doom( или Counter strike, не помня). Ама е много лесно, нали! Разбира се,че игрите са виновни! Няма никакъв начин да е виновно перфектното общество! Щото 16-годишен стреля на компа, това със сигурност означава,че ще стреля и на живо, ами да!

А някой да се замисли, как не се е разбрало,че момчето има проблеми? Някой изобщо поглеждал ли го е, говорил ли е с него-родители, учители, съседи ако щете? Не,но много по-лесно е да кажем: "Игрите са виновни, щото има насилие!" , вместо всички, цялото общество да признаят,че вината е в тях.

А защо дете има достъп до бойно оръжие, мм? Добре, налага се, бащата има служебен пистолет. Защо не е говорено с детето, да се обяснява, че е опасно и т.н. Най-вероятно просто не са имали време родителите. Приели са,че щом пистолетът да е заключен в сейф(както и трябва!)  единствено липсата на достъп да е достатъчна. Е, изненада, не е! Ограничаването на достъпа никога не е било достатъчно за да спреш някого. Същото е с филмите, игрите, интернет....Не можеш да предпазиш детето от опасност, само като ограничиш достъпът му до нея! По-важно е да му я покажеш, да му я обясниш и да го научиш как да се пази, а не да я скриеш и да се преструваш,че не съществува. 

 Ако 5 годишно не различава реалност от илюзия, мога да приема,че е още малко и т.н. Но ако 16 годишен не го различава-извинете, не мога да приема,че това момче е нямало никакви други проблеми с поведение, с адаптация , в социален аспект и т.н.

Преди няколко страници една майка писа,че 5-г. и дете гледа само образователени филмчета, плаши се от Спайдърмен и сие, но разбива колите си в стената. Аз намирам за по-нормално , да издава фучащи звуци, размахвайли импровизиран меч (ръце, крака, чорапи-както дойде) и да се укроти, след като се удари някъде и се нареве, отколкото това. Нека се удари, нека го заболи, нека разбере,че боят не е като в анимационните филми и последствията са реални и болезнени.  Това не означава,че му разрешавам да гледа "Наруто" или докато баща му играе на някоя игра , тип "мозък и черва навън". Но много по-лесно обяснявам, че Леонардо скача от покрив на сграда само във филмите, а докато той е Леонардо, нека покривът да е диванът, а не вторият етаж на леглото. 

 

Браво, много добре казано   

Така е. Когато дъщеря ми беше по малка съм обяснявала и отговаряла на доста въпроси от любимите и приказка.Когато е залепвала пред телевизора не мога да отрека, че ми е било екстра и аз да си отдъхна малко. Сега се замислям какво ли се е въртяло понякога в детската глава като няма с кой да го коментира. И все пак детето ми не е агресивно. Филмите, които гледа след това се играят в игрите с децата или самостоятелно. Но все пак темата е много полезна.

Определено да!

Така е

Стават по агресивни,но не само от гледането на филми и игри на комп.А и от игрите помежду си,защото е достатъчно да има едно по агресивно дете в клас или в градината и дори кротките деца започват да проявяват агресия,/дори и само към съответното дете-но все пак агресия/.Понякога е нужно да са по агресивни,за да не ги тъпчат тези които не се под достатъчен контрол.