Хваща ли ръжда старата любов?

Хм, гадна ситуация... Аз мисля, че, ако нямаш намерение да изневеряваш на съпруга си, би трябвало да направиш всичко възможно да се отдалечиш от този човек. В този случай СМС-ът определено го окачествявам като грешка. Защото по този начин продължаваш да даваш надежди на влюбеното в теб момче. Но не възприемай моя пост като критика, а и никой няма право да те критикува по принцип. Лошото е, че ако държиш на семейството си и на мъжа до теб, тези емоции могат да ти причинят доста душевни терзания, а за момчето да не говорим, при положение, че 5 години е влюбен в теб. Не е хубаво това, че продължавате да се виждате, в този случай не виждам как би могла да го забравиш. За мен единственият начин е да спреш да го виждаш и да чуваш каквото и да било за него. Иначе няма как...
При мен положението е по-лесно, поне не сме се виждали от години, скайп писаниците са нещо съвсем различно от срещите наживо. Но ако го виждах всеки ден, дори може би веднъж ако го бях видяла, не знам как щяха да се развият събитията. Ако искаш, пиши на лични, ако си регистрирана.

Много добре казано. И аз мисля по същият начин. Това, което не можем да имаме, винаги е било по- сладко от това, което имаме. Човек не може да угоди на самият себе се, пък камоли на околните..
Аз мисля, че старата любов ръжда не хваща...или поне споменът за нея.
Когато човек се раздели със своята любов, защото отсрещната страна е искала, а той не...Болката е голяма, но преминава и се забравя.
Както са казали хората- времето е най- голямото лекарство. То помага да забравим любимото същесво, което малко или много ни е наранило с нещо, за да се разделим.
Когато любовта е неизживяна както на нас ни се е искало- винаги ще се връщаме назад в мналото с въпросите: Какво ли би било ако сме заедно? Дали нямаше още да сме щастливи влюбени? ...и още куп други въпроси.
Забраненият плод е най- сладък. Иска ни се или не- живота в повечето случай е коварен и гаден и трябва да се примиряваме с това, което имаме.
Имам стара любов за която се сещам, въпреки, че до мен имам човек, които много държи на мен и ме обича, но не мога да кажа същото за себе си, защото все нещо ми липсва. Въпреки, че не мога да се оплача и да кажа нищо против човекът с когото съм сега.
Старата любов ми липсва, често плача за него. Трудно се забравя едно истинско и силно чувство. Само тези, които са се заблуждавали, че са обичали човекът до себе си, могат да кажат, че тя хваща ръжда.
Любовта е чувството, което малцина са способни да изпитат.
От ясно по- ясно е,че старата любов ръжда не хваща. Друг е въпросът, че са малко хората, които биха казали, че са обичали истински и че старата любов ръжда не хваща.

Стигнах до тук и не можах да не напиша нещо.
Извинявай но има хора на които все нещо им куца. Оправдание - нищо повече.

Моите стари любови са само хубави спомени. Срещал съм - остарели,погрознели, надебеляли (както и аз) и се радвам, че съм ги обичал тогава защото сега не бих се влюбил в подобни жени. 

Е да - кой отказва секс  А и от едно мимолетно увлечение никой не е умрял 

аз пък хич не съм съгласна, че старата любов не хваща ръжда или неизживяната....

за мен има едно положение, когато да кажеш, че не са хванали...ако си готов сега моментално да хвърлиш всичко на вятъра, ако ти се отдаде възможност да се върнеш при тази любов.....

не че нямам такива неизживяно....не че не се сещам за него...конкретно.....не че за един друг не ревах безутешно почти година.....не че не съм ги обичала(двама на брой) истински....но сега това, което имам е много поизстинало и силно...и никога не бих го оставила да си отиде, заради нещо...дето може би би било...а може и да не се получи.....
щото тя е хубава неизживяна.. то в това й е чара.....а като я опознаеш...може и хич да не ти хареса..... и го осъзнавам достатъчно ясно, за да я оставя да си отиде в миналото и да си седи там, да ръждяса....да стане на прах ако иска...все ми е тая....

Нищо не ми липсва...и никога няма да седна да рева заради една несбъдната фантазия, защото това, което имам сега е по-прекрасно от всичко, което може би било


А изказвания от типа
Щастливо омъжена съм, с прекрасно детенце, но истинската тръпка, пеперудките в стомаха ги изпитвам единствено към неизживяната си любов.Толкова много ми липсва, такава празнота изпитвам понякога, че не знам какво друго да правя освен да си поплаквам тайно...
и
Имам стара любов за която се сещам, въпреки, че до мен имам човек, които много държи на мен и ме обича, но не мога да кажа същото за себе си, защото все нещо ми липсва. Въпреки, че не мога да се оплача и да кажа нищо против човекът с когото съм сега.


звучат сякаш просто сега не сте с точният човек, който наистина обичате, а с някакъв, колкото да не е без хич.....а не, че онзи  от спомените и фантазиите е единствения....

Aми ако беше обратното ?!   

И по-горе в темата се каза: с различна сантименталност сме.
Няма еднозначен отговор на въпроса за ръждата.
Ако си обичал, но си намерил утеха,  НЕ значи, че не си обичал истински.
Ако не си забравил и ако сърцето ти прокървява за нещо отминало, НЕ значи, че си объркал пътя и сега си с грешния човек.
Туйто.

Точно!
OFF

Чудя се кога авторката ще напише , че вече се е видяла с Човекът, а и не само това, а и че вече са стигнали и до по- далеч.И се чудя каква ли ще е новата тема която ще пусне в форума?!

При мен любовта първо се превръща в омраза и после в безразличие. Първата ми любов не съм го виждала след раздялата, но и да го видя няма да ми тепне нищичко.

Ами има доста да се чудиш... Ама, хайде, от мен да мине, ще задоволя любопитството ти.
На първата ти чуденка отговорът е - най-вероятно никога.
На втората - дори и да се случи, не възнамерявам да пускам нова тема по въпроса.
Други чуденки има ли?

От тези по-отдавнашните, напоследък ги гледах из Атол.бг, някои толкова са се променили че са неузнаваеми  Ами да, хваща ръжда. 

На мен пък чак ми става мъчно, че толкова хора разправят как са щастливо омъжени за правилния човек, обаче пеперудите...

Пожелавам ви някой ден наистина да сте с някой, който обичате, не с някой който е прекрасен, добър баща и много ви обича, бла-бла-бла. Когато наистина обичаш някой, старите любови и трепети са само далечен отзвук, спомен, на който можеш да се усмихваш, мръщиш или да ти е смешно даже.

Да, тия трепети по миналото говорят за липси в настоящето - може да не е в живота, а в сърцето, в главата, в душата, или в леглото. И колкото по-рано спрете да се самозаблуждавате, толкова по-добре. Толкова по-голям шанс има да запълните тази празнина, но с човека до вас, а не с някаква фантазия или спомен. Или да разберете, че е невъзможно и да продължите напред честно и почтенно, без заблуди.

А защо се жените за някого, към който нямате тръпка? Има и такава тема за два варианта мъже ... Ръжда хваща всичко, дори и стара любов, тя за това е стара, защото има нова, нали?