Бебето иска внимание, мръсните чинии не го вълнуват ...
- Публикувана: 26 март 2009, 10:33 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 10:08 ч.
Кога спряха да мрънкат бебетата ви?
Точно това мисля и аз.
. 
.Мрън -мрън до последно.
Като видя някаква подобна тема и почвам да се чудя какви очаквания имаме към бебетата?
Може би да се раждат със завършен характер, да не ни досаждат, да се забавляват сами, да се приспиват и хранят сами и без всякакви протести, да не реагират, когато не им обръщаме внимание, да разбират всяка дума която им се каже и да се подчиняват, да обсъждаме живота, вселената и всичко останало с тях, когато сме в настроение
Абе въобще... да ни оставят на мира, значи!
Е... още не е дошъл този момент.
Всичко с времето си
Може би да се раждат със завършен характер, да не ни досаждат, да се забавляват сами, да се приспиват и хранят сами и без всякакви протести, да не реагират, когато не им обръщаме внимание, да разбират всяка дума която им се каже и да се подчиняват, да обсъждаме живота, вселената и всичко останало с тях, когато сме в настроение
Абе въобще... да ни оставят на мира, значи!
Е... още не е дошъл този момент.
Всичко с времето си
Аз разбирам какво иска да каже момичето, защото 6-7 месеца бебето ми беше залепено за мен. Оставих ли го за да отида до тоалетна дори и започваше да мрънка, хленчи, плаче или кой както иска така да го разбира. Когато проходи положението се подобри много. Вече се чувства самостоятелен и отива там където си иска. А ако го оставя да обикаля и да прави каквото си иска гласа му няма да чуя. Занимава се с какво ли не. Вчера 2 часа "чисти" пода в кухнята с един парцал и беше много щастлив, че прави като мама.
Сега "мрънка" когато е гладен или му се спи, или си е харесал нещо което не може да стигне. С нетърпение очаквам момента, когато ще проговори за да ми казва какво иска, и за какво "мрънка". Според мен колкото расте по добре ще става положението.
Сега "мрънка" когато е гладен или му се спи, или си е харесал нещо което не може да стигне. С нетърпение очаквам момента, когато ще проговори за да ми казва какво иска, и за какво "мрънка". Според мен колкото расте по добре ще става положението. Аз разбирам какво иска да каже момичето, защото 6-7 месеца бебето ми беше залепено за мен. Оставих ли го за да отида до тоалетна дори и започваше да мрънка, хленчи, плаче или кой както иска така да го разбира. Когато проходи положението се подобри много. Вече се чувства самостоятелен и отива там където си иска. А ако го оставя да обикаля и да прави каквото си иска гласа му няма да чуя. Занимава се с какво ли не. Вчера 2 часа "чисти" пода в кухнята с един парцал и беше много щастлив, че прави като мама. Сега "мрънка" когато е гладен или му се спи, или си е харесал нещо което не може да стигне. С нетърпение очаквам момента, когато ще проговори за да ми казва какво иска, и за какво "мрънка". Според мен колкото расте по добре ще става положението.
Сега "мрънка" когато е гладен или му се спи, или си е харесал нещо което не може да стигне. С нетърпение очаквам момента, когато ще проговори за да ми казва какво иска, и за какво "мрънка". Според мен колкото расте по добре ще става положението.
Като видя някаква подобна тема и почвам да се чудя какви очаквания имаме към бебетата?
Може би да се раждат със завършен характер, да не ни досаждат, да се забавляват сами, да се приспиват и хранят сами и без всякакви протести, да не реагират, когато не им обръщаме внимание, да разбират всяка дума която им се каже и да се подчиняват, да обсъждаме живота, вселената и всичко останало с тях, когато сме в настроение
Абе въобще... да ни оставят на мира, значи!
Е... още не е дошъл този момент.
Всичко с времето си
Може би да се раждат със завършен характер, да не ни досаждат, да се забавляват сами, да се приспиват и хранят сами и без всякакви протести, да не реагират, когато не им обръщаме внимание, да разбират всяка дума която им се каже и да се подчиняват, да обсъждаме живота, вселената и всичко останало с тях, когато сме в настроение
Абе въобще... да ни оставят на мира, значи!
Е... още не е дошъл този момент.
Всичко с времето си
Очаквания...ами това няма нищо общо
Нямам предвид "да се забавлява сам" - аз все пак ИСКАМ да прекарвам времето си с него. Но при положение, че по цял ден се правя на какво ли не /и то с огромно желание/, измислям хиляди номера и т.н. и той все пак решава, че трябва да мънка /незнайно за мен защо/, кажи ми ти как би реагирала? И последното, което искам от едно дете е да ме остави на мира. Малко ме взе за инфантилна жена, което си е обидно така погледнато.
Vlubena ,мога да си представя какво е положението ти.
Не от личен опит(да чукам да дърво детенцето ми не мрънка),но от лично наблюдение - племенникът ми е много мрънкащо човече.Сестра ми е в чудо с него.
Не знам какво да те посъветвам,освен може би да се заредиш с търпение - явно просто има такива дечица.
Не от личен опит(да чукам да дърво детенцето ми не мрънка),но от лично наблюдение - племенникът ми е много мрънкащо човече.Сестра ми е в чудо с него.
Не знам какво да те посъветвам,освен може би да се заредиш с търпение - явно просто има такива дечица.
Очаквания...ами това няма нищо общо Нямам предвид "да се забавлява сам" - аз все пак ИСКАМ да прекарвам времето си с него. Но при положение, че по цял ден се правя на какво ли не /и то с огромно желание/, измислям хиляди номера и т.н. и той все пак решава, че трябва да мънка /незнайно за мен защо/, кажи ми ти как би реагирала? И последното, което искам от едно дете е да ме остави на мира. Малко ме взе за инфантилна жена, което си е обидно така погледнато.
Нямам предвид "да се забавлява сам" - аз все пак ИСКАМ да прекарвам времето си с него. Но при положение, че по цял ден се правя на какво ли не /и то с огромно желание/, измислям хиляди номера и т.н. и той все пак решава, че трябва да мънка /незнайно за мен защо/, кажи ми ти как би реагирала? И последното, което искам от едно дете е да ме остави на мира. Малко ме взе за инфантилна жена, което си е обидно така погледнато.Хей, хей!
Изобщо не съм имала предвид лично теб в този пост, който освен това е и нарочно пресилен, мислех си, че се подразбира Тук се опитах да обобщя темите, които заварвам в този подфорум (предимно тези, в които майките се оплакват от бебетата, че изискват прекалено много внимание и не им дават време да свършат нищо друго през деня).
Как бих реагирала, още не мога да кажа. За сега само се информирам и ми правят впечатление подобни теми, което говори, че е разпространен проблем. Опитвам се да разбера какво ме чака един вид.
Предполагам, както са се изказали и други потребителки, че колкото повече пораства детето, толкова по-самостоятелно ще става. Нужно е време и търпение, така си мисля
Но пък е вярно, че и майката е човек, и иска да се пооплаче от време на време. И търпението ни не е безгранично, колкото и да ни се иска. В никакъв случай не си мисля или намеквам, че имаш лоши намерения или подбуди, извини ме, ако е прозвучало така.
