Много хубав край 
, следя темата отдавна.
, следя темата отдавна. - Публикувана: 19 март 2009, 17:05 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2009, 07:02 ч.
Помогнете ми да я намеря...
ти сериозно ли ?!? 
Заклевам се! Набор 61, 66, аз 71 и тя 75.
Мама ми е спестила някоя и друга информация... затова "шок и ужас" бяха в моята градина, но аз съм НАЙ-Доволна,че от три все с една ще контактувам.
...но първо трябва да издиря и тях и тогава ще видим така,че "сапунката" продължава.
Успех Джона, когато Господ ти затваря една врата, го прави за да отвори друга! 
В последния брой на сп. Ева има статия за една жена, Алексения Димитрова, която свързва българи от цял свят и са разказани няколко удивителни истории. Ще преразкажа накратко тази, която най- много ме впечатли. Двама братя и една сестра, италианци, на по над 60 години се свързват с нея, за да разберат жив ли е баща им. Той е дете на български емигранти във Франция, който се запознава с италианка, женят се и идват да живеят в Бг. Идва обаче 9 септември, италианката заедно с трите им деца заминава за Италия, а бащата остава тук. Алексения започва да търси и открива, че той е имал друго семейство с българка, но след 1968/69 г. следите му се губят, защото отново е емигрирал. Тя започва да търси на двата му адреса в центъра на София, но никой не познава българската му съпруга. Тогава се сеща, че като емигрант, търсеният със сигурност има досие и чрез пълномощно от децата му, се добира до досието. В него открива трети адрес, на който жената пак не живее, но има съсед, който я познава и дава актуалния адрес. На този, последен адрес, Алексения се среща със втората съпруга и разбира, двамата имат син, който живее в София и дъщеря, живуща в Белгия, но че от 1969 г. нямат никаква информация за бащата. Децата от двата брака се свързват, всички решават, че бащата сигурно е починал, с оглед възрастта, а историята е публикувана във вестник 24 часа. И веднага след публикуването й, на авторката се обажда непозната жена и казва: Знаете ли, че човекът, който описвате, беше преди няколко месеца в родното си село в Търновско, /не си спомням името/, и се срещна с първия си братовчед. Част от семейството заминава за въпросното село, запознава се с чичото и разбират, че бащата се е появил най- ненадейно пред родната си къща и всички са щели да припаднат, защото са го мислели за покойник. Той бил с...жена си, перуанка, живеел в Канада, в момента бил продал къщата си и нямал адрес, но щял да се обади, когато си купи нова къща. И така, пак бащата го няма, но поне е ясно, че е жив. Разбират също, че си е празнувал рождения ден в хотел в София. От въпросния хотел успяват да вземат номера на канадския му паспорт и виждат, че името му се изписва по различен начин от този, по който Алексения го е търсила. При новото търсене адрес не излиза, но се появяват две незнайни дъщери във Франция. Другите деца се свързват с тях и така 7 братя и сестри на различни възрасти и от различни народности се откриват и запознават.
А бащата все така е в неизвестност.
В последния брой на сп. Ева има статия за една жена, Алексения Димитрова, която свързва българи от цял свят и са разказани няколко удивителни истории. Ще преразкажа накратко тази, която най- много ме впечатли. Двама братя и една сестра, италианци, на по над 60 години се свързват с нея, за да разберат жив ли е баща им. Той е дете на български емигранти във Франция, който се запознава с италианка, женят се и идват да живеят в Бг. Идва обаче 9 септември, италианката заедно с трите им деца заминава за Италия, а бащата остава тук. Алексения започва да търси и открива, че той е имал друго семейство с българка, но след 1968/69 г. следите му се губят, защото отново е емигрирал. Тя започва да търси на двата му адреса в центъра на София, но никой не познава българската му съпруга. Тогава се сеща, че като емигрант, търсеният със сигурност има досие и чрез пълномощно от децата му, се добира до досието. В него открива трети адрес, на който жената пак не живее, но има съсед, който я познава и дава актуалния адрес. На този, последен адрес, Алексения се среща със втората съпруга и разбира, двамата имат син, който живее в София и дъщеря, живуща в Белгия, но че от 1969 г. нямат никаква информация за бащата. Децата от двата брака се свързват, всички решават, че бащата сигурно е починал, с оглед възрастта, а историята е публикувана във вестник 24 часа. И веднага след публикуването й, на авторката се обажда непозната жена и казва: Знаете ли, че човекът, който описвате, беше преди няколко месеца в родното си село в Търновско, /не си спомням името/, и се срещна с първия си братовчед. Част от семейството заминава за въпросното село, запознава се с чичото и разбират, че бащата се е появил най- ненадейно пред родната си къща и всички са щели да припаднат, защото са го мислели за покойник. Той бил с...жена си, перуанка, живеел в Канада, в момента бил продал къщата си и нямал адрес, но щял да се обади, когато си купи нова къща. И така, пак бащата го няма, но поне е ясно, че е жив. Разбират също, че си е празнувал рождения ден в хотел в София. От въпросния хотел успяват да вземат номера на канадския му паспорт и виждат, че името му се изписва по различен начин от този, по който Алексения го е търсила. При новото търсене адрес не излиза, но се появяват две незнайни дъщери във Франция. Другите деца се свързват с тях и така 7 братя и сестри на различни възрасти и от различни народности се откриват и запознават.
А бащата все така е в неизвестност.
Костинброд ха? - моята майка е от там. Има три големи роди (българи) и много роми в града. Най-вероятно баща ти е зет в някоя от родите (или е син съответно). Иначе, ако е някой "придошъл", повярвай ми всичките го знаят - в Костинброд скрито не остава. Ако се заговориш с някой от Костинброд няма как да не разбереш всичко (чак до номера на обувките му). За съжаление аз няма да мога да съм ти от помощ, защото не съм израсла там пък и отдавна не живея в БГ. Със сигурност обаче, ако кажа на майка ми - ще се сети за кой става на въпрос. Ако искаш пиши ми на лични.
Off Topic На шега: само да не е в нашата рода, че бабите ще умират)) Нали знаеш те малко обичат да драматизират.
Off Topic На шега: само да не е в нашата рода, че бабите ще умират
)) Нали знаеш те малко обичат да драматизират.Що се отнася за сестра ти - по-голяма е от мен с 4-ри години. Ако е учила в СОУ "Д-р Петър Берон" може би я познавам. АКо решиш пиши на ЛС. Ще помогна с каквото мога. Лошото известно е пак по-добро от неизвестното
Костинброд ха? - моята майка е от там. Има три големи роди (българи) и много роми в града. Най-вероятно баща ти е зет в някоя от родите (или е син съответно). Иначе, ако е някой "придошъл", повярвай ми всичките го знаят - в Костинброд скрито не остава. Ако се заговориш с някой от Костинброд няма как да не разбереш всичко (чак до номера на обувките му). За съжаление аз няма да мога да съм ти от помощ, защото не съм израсла там пък и отдавна не живея в БГ. Със сигурност обаче, ако кажа на майка ми - ще се сети за кой става на въпрос. Ако искаш пиши ми на лични.
Off Topic На шега: само да не е в нашата рода, че бабите ще умират)) Нали знаеш те малко обичат да драматизират.
Off Topic На шега: само да не е в нашата рода, че бабите ще умират
)) Нали знаеш те малко обичат да драматизират.Що се отнася за сестра ти - по-голяма е от мен с 4-ри години. Ако е учила в СОУ "Д-р Петър Берон" може би я познавам. АКо решиш пиши на ЛС. Ще помогна с каквото мога. Лошото известно е пак по-добро от неизвестното
И аз четох тази статия в ЕВА, но нетдавна прочетох в сп. "За жената" и друга статия за тази журналистка Алексения Димитва по повод издадена от нея книга "Тайните досиета на царя". Та в тази статия тя разказва отново за случая с бащата, но се разбира, че вече го е намерила!!! Така че окуражавам всеки, който търси някого, да се свърже с тази журналистка - явно успява да помага на хората да се намират.
Успех Джона, когато Господ ти затваря една врата, го прави за да отвори друга!
В последния брой на сп. Ева има статия за една жена, Алексения Димитрова, която свързва българи от цял свят и са разказани няколко удивителни истории. Ще преразкажа накратко тази, която най- много ме впечатли. Двама братя и една сестра, италианци, на по над 60 години се свързват с нея, за да разберат жив ли е баща им. Той е дете на български емигранти във Франция, който се запознава с италианка, женят се и идват да живеят в Бг. Идва обаче 9 септември, италианката заедно с трите им деца заминава за Италия, а бащата остава тук. Алексения започва да търси и открива, че той е имал друго семейство с българка, но след 1968/69 г. следите му се губят, защото отново е емигрирал. Тя започва да търси на двата му адреса в центъра на София, но никой не познава българската му съпруга. Тогава се сеща, че като емигрант, търсеният със сигурност има досие и чрез пълномощно от децата му, се добира до досието. В него открива трети адрес, на който жената пак не живее, но има съсед, който я познава и дава актуалния адрес. На този, последен адрес, Алексения се среща със втората съпруга и разбира, двамата имат син, който живее в София и дъщеря, живуща в Белгия, но че от 1969 г. нямат никаква информация за бащата. Децата от двата брака се свързват, всички решават, че бащата сигурно е починал, с оглед възрастта, а историята е публикувана във вестник 24 часа. И веднага след публикуването й, на авторката се обажда непозната жена и казва: Знаете ли, че човекът, който описвате, беше преди няколко месеца в родното си село в Търновско, /не си спомням името/, и се срещна с първия си братовчед. Част от семейството заминава за въпросното село, запознава се с чичото и разбират, че бащата се е появил най- ненадейно пред родната си къща и всички са щели да припаднат, защото са го мислели за покойник. Той бил с...жена си, перуанка, живеел в Канада, в момента бил продал къщата си и нямал адрес, но щял да се обади, когато си купи нова къща. И така, пак бащата го няма, но поне е ясно, че е жив. Разбират също, че си е празнувал рождения ден в хотел в София. От въпросния хотел успяват да вземат номера на канадския му паспорт и виждат, че името му се изписва по различен начин от този, по който Алексения го е търсила. При новото търсене адрес не излиза, но се появяват две незнайни дъщери във Франция. Другите деца се свързват с тях и така 7 братя и сестри на различни възрасти и от различни народности се откриват и запознават.
А бащата все така е в неизвестност.
В последния брой на сп. Ева има статия за една жена, Алексения Димитрова, която свързва българи от цял свят и са разказани няколко удивителни истории. Ще преразкажа накратко тази, която най- много ме впечатли. Двама братя и една сестра, италианци, на по над 60 години се свързват с нея, за да разберат жив ли е баща им. Той е дете на български емигранти във Франция, който се запознава с италианка, женят се и идват да живеят в Бг. Идва обаче 9 септември, италианката заедно с трите им деца заминава за Италия, а бащата остава тук. Алексения започва да търси и открива, че той е имал друго семейство с българка, но след 1968/69 г. следите му се губят, защото отново е емигрирал. Тя започва да търси на двата му адреса в центъра на София, но никой не познава българската му съпруга. Тогава се сеща, че като емигрант, търсеният със сигурност има досие и чрез пълномощно от децата му, се добира до досието. В него открива трети адрес, на който жената пак не живее, но има съсед, който я познава и дава актуалния адрес. На този, последен адрес, Алексения се среща със втората съпруга и разбира, двамата имат син, който живее в София и дъщеря, живуща в Белгия, но че от 1969 г. нямат никаква информация за бащата. Децата от двата брака се свързват, всички решават, че бащата сигурно е починал, с оглед възрастта, а историята е публикувана във вестник 24 часа. И веднага след публикуването й, на авторката се обажда непозната жена и казва: Знаете ли, че човекът, който описвате, беше преди няколко месеца в родното си село в Търновско, /не си спомням името/, и се срещна с първия си братовчед. Част от семейството заминава за въпросното село, запознава се с чичото и разбират, че бащата се е появил най- ненадейно пред родната си къща и всички са щели да припаднат, защото са го мислели за покойник. Той бил с...жена си, перуанка, живеел в Канада, в момента бил продал къщата си и нямал адрес, но щял да се обади, когато си купи нова къща. И така, пак бащата го няма, но поне е ясно, че е жив. Разбират също, че си е празнувал рождения ден в хотел в София. От въпросния хотел успяват да вземат номера на канадския му паспорт и виждат, че името му се изписва по различен начин от този, по който Алексения го е търсила. При новото търсене адрес не излиза, но се появяват две незнайни дъщери във Франция. Другите деца се свързват с тях и така 7 братя и сестри на различни възрасти и от различни народности се откриват и запознават.
А бащата все така е в неизвестност.
X
Реклама