За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

 tonimar, права си, но примерно майка ми си мисли, че трябва да съм й длъжна непрекъснато!! Сутрин почва денят с оплакване-как не е спала, какво не е трябвало да яде , какво я боли, какво я сърби и т.н./добре, че не е постоянно в къщи, а за малко/! Вечно е недоволна от всичко! Особено, от когато почина баща ми!!!Каквото й подарим , не харесва! Мъча се да й внуша да се събужда с усмивка и да приема животът с радост, но НЕ!! Била вече накрая на пътят си и искала да си живее така, но така тормози всички около себе си!!/ това е от около десетина години/! Изпаднала съм в  потрес! Разбрах, че на човек можеш да му вземеш, но не и да му дадеш!! Как да се държа, не зная! Всякак опитвах!! 

tonimar, благодаря ти за отговора.

за себе си съм намерила начин да се предпазвам от амбициите на този и онзи да ми налага нещо.
проблемът се появява, когато се използват хора, които обичам, като оръдие.
това ме дразни.

когато някой се опитва директно да ми въздейства прилагам, това което си написала.
като Буда.

но как да реагирам когато замесват трети?



напротив
дай й внимание и любов, това й липсва

didiela, към казаното от asyalein искам да допълня - като й засвидетелстваш Обич и внимание, ти й даваш енергия, а това е, което в крайна сметка липсва на майка ти. И затова се изживява най-вече в ролята на "Горкия аз", и донякъде в тази на "Взискателния". (повече - "Селестинкото пророчество")

Тц... Имам вземане даване точно с такъв човек в 95% идентична ситуация - тези хора са черни дупки за енергия. Колкото и да даваш няма светлина, която  да излезе от тях.
Напротив. Поглъщат всичко и го смилат, като крайния резултат е увеличаване на способността им да поглъщат и смилат всичко светло. Те дори не са енергийни вампири, а енергийни сметища...
Единственото, което няма да погълне такъв човек е едно твое нещастие, което пък от своя страна освен всичко останало ще е и "физически закон" доказващ правотата им.
Как се справяме с такива хора тогава? Още повече щом са ни роднини... Труден въпрос.
Всеки трябва да намери собствено решение. Това вероятно е единствения човек към който съм емоционално безчувствен и откровено груб в безразличието си. Помагам чисто физически, но енергийно дори не съществува в моя свят.

didiela, на човек можеш да му дадеш, стига той да иска да го вземе и да иска точно това! Същото е като с помощта - ако ти я искат - можеш да помогнеш, ако само искат да се пооплачат - никаква твоя помощ няма да е достатъчна.

Съгласна съм с asyalein и Amitola, но имам усещането, че ти вече си опитала този подход.... Виж, ти не си длъжна на никого за нищо! Както обаче и майка ти! Тя има нужда от ролята, която си е избрала съзнателно или несъзнателно. Когато от сутринта започне да се оплаква, попитай я, с любов разбира се, дали можеш да направиш нещо за нея. Нека самата тя ти даде отговора! Ако има положителен отговор - направи го, пак с любов. Ако отговорът и е отрицателен - тя ти дава свободата да не приемеш по-нататък нейния "подарък" към теб! Ако ти каже, че нищо не можеш да направиш за нея, стани "глуха" за нейните следващи оплаквания! Тя има нужда от това - дай и свободата да го направи, без обаче да го приемаш! Ето пак нещо от Ошо по този повод:

Ето какво се случи веднъж: Аз бях отседнал в една странноприемница. Там беше отседнал и един политически лидер. Политикът дойде при мен посред нощ и ми каза: "Не мога да заспя. Ти как спиш? Как можеш да спиш на целия този шум?".
Трябва да имаше поне две дузини кучета... те сигурно се бяха заселили около странноприемницата - на цялото село кучетата.
Той ме попита "Но как можеш да спиш? Тези кучета не ми дават да спя, а аз съм уморен!".
Затова аз му казах: "Но те не знаят за теб. Те не четат вестници, не слушат радио, не гледат телевизия; те не знаят за теб. Това е обичайното им поведение: те не правят това специално заради теб. Ти си този, който се бори, съпротивлява се. Самата представа, че те те безпокоят, ти нарушава спокойствието, а не те. Приеми ги! Ако приемеш, нищо не може да те разсее. Самото отхвърляне, което е в теб, е това, което създава разсейването. Шумът от уличното движение трябва да се приеме - той е част от този свят и е напълно в реда на нещата. Детето, което плаче, е част от този свят и е напълно в реда на нещата. Веднъж, щом си кажеш, че всичко е ок, просто наблюдавай чувството, че всичко е ок и го приеми. Нещо вътре в теб ще се стопи. Тогава вече нищо няма да те разсейва. А докато това не се случи, ти можеш да ходиш къде ли не, но все нещо ще те разсейва.

didiela , вторият ми пост към теб изчезна в небитието, може би първият е достатъчен

Дай и свободата на избор - така да изживее загубата на баща ти. Давай време на хората около теб - време да достигнат до промяна, дори ако целият им живот не стигне затова! Не се опитвай да внушаваш каквото и да е! Давай насоки, но това, което ти мислиш за правилно, дори да е такова, то е "твоята" истина! Майка ти си има своята си истина. Приеми я без съпротива и не лично! Така също ще и дадеш любов!

Ти не си длъжна на никого! Но същото се отнася и за майка ти!

Наистина си припомни Селестинското - ще ти е по-лесно да спреш да реагираш!


asyalein, ...и това ми е познато - да бъдат намесвани близки. Стигаше се до там, чмоя приятелка да ме убеждава, че трябва да следвам медицина и да ме навива да кандидатстваме заедно, въпреки че самата тя нямаше такъв интерес... Това е част от играта и средствата за манипулиране. Ако се поддадеш, ставаш подвластна на манипулацията. Моя приятелка често ми казва колко е смешен живота и всичко, което ни се случва Дали можем да го приемем от смешната му страна? Няма ли да ни е по-леко, ако успеем да го направим? Всеки си има своите оръжия... Ако ние захвърлим всякакви ножове, щитове, Дон Кихотовски идеали и стремежи.... и застанем отстрани да наблюдаваме - дали няма наистина да ни стане смешно всичко, което сега ни възмущава?   Дали няма да видим цялата илюзия, в която сами сме се вкарали /понякога с чужда помощ/?

Не реагирай! Понякога мълчанието и бездействието говорят повече! А всяка твоя реакция може да е в полза на другата страна.... Продължи да си обичаш хората мълчаливо и бездействено! Опитай и виж дали ще подейства!

аз отдавна не съм ви посещавала, но ето ме отново

tonimar
 твоя подпис ме накра да се разпиша пак -  понеже имаш два поста един  лед друг... гледам едния подписа се върти надясно другия наляво и се разсмях от сърце



didiela
може ли и аз да допълня нешо:
но не и съжаление


ARGHT...
 мисля, че говориш за егото, което кара даден човек да се чувства щастлив, като мачка другия... с кадифена ръкавица

ARGHT... ,  Amitola преди месеци в другата тема - Подсъзнанието, беше написала много точен пост точно за хората, които използват смляната енергия! Това се отнася и до вас, asyalein, didiela  . Беше написала, че човек, който има нужда да черпи енергия от друг човек, го прави само, когато енергията е именно "смляна". Тоест, когато тази енергия е преминала през чувствата и емоциите на този, от който излиза!

Колкото повече енергията, излизаща от нас, е преминала през душата ни, толкова повече тя подхранва човека, който има нужда от нашето енергийно захранване! Водят се все пак з аенергийни вампири и откакто прочетох Селестинското пророчество, ги разбрах и вече не им се "сърдя"


ARGHT... , asyalein, didiela, това просто са хора, които не намират друг начин да се заредят с енергия! Те не успяват да се радват на слънцето или луната, на тревата, на мириса, на мечтите, ...на нищо! Единственият им начин да продължат да дишат в своята илюзия, е да се заредят от хора по-богати на енергия от тях!

Ако вие решите да "смилате" за тях енергия, преминавайки я през вашите емоции, те са за кратко щастливи... докато огладнеят пак за енергия. И после пак, чрез вече изпитаните си тактики и оръжия, те предизвикат вашата енергия да бъде смляна и дадена на тях! Те нямат друг начин на енергийно захранване, или не им е достатъчен другият начин. От вас /нас/ зависи дали и докога ще я смиламе!

Amitola тогава беше писала, че когато е започнала щедро да дава енергия, но не "смляна", историята е приключила! И аз и вярвам! Несмляната, подарената енергия не захранва! Човек, който подарява щедро енергия, непреминала през емоции, не е добър домакин!  

Както винаги - всичко зависи от нас!

Светлина и Любов на всички!

звездичка , време беше! Наистина! 

За подписа ми.... хихи, знам, че някои ще видят! Остана и да се завъртаме навсякъде!

Драго ми е да те видя отново тук!

 tonimar права си, но когато се опитвам да се държа мило с нея, тя не иска- "лигавщини" било! Единственото, което иска е, да я изслушвам какво я боли и какво я сърби!Накупила съм какви ли не илачи от цял свят, но тя просто не иска да ги маже или пие, защото едно горчало, друго лютяло и т.н.Когато й казвам да се радва на живота, децата, внуците , природата, да се разхожда повече , да диша чист въздух, тя веднага ми опонира, че не иска да й казвам какво да прави! Била възрастна  вече и нямало да се променя! Но аз не искам да я променям, а само да се радва на живота! Ами, не иска!!Непрекъснато си повтарям как трябва да съм търпелива и да  не се дразня!! Да, ама понякога не става!!На теория е много лесно, но на практика.... Вярвам, че ще се справя! Поне знам как не трябва да се държа , когато стана на нейните години!!  

didiela, знам, че не ти е лесно

опитвай се всеки път като те заговори да и отговаряш с усмивка на уста,
но не театрална, а от сърцето.
прави й малки подаръчета...

да кажем с децата й правите малко букетче от здравец и някакви цветя като идете навън
или децата да й нарисуват картина.
ако чете книги - подари й някаква книга да се зареди положително.
като започне да говори за болести й обясни, че ако е положително настроена и болестите ще започнат сами да си отиват...
абе намери й занимание
ама я мотивирай, все едно тя се е сетила... иначе пак ще почне, че се опитваш да я променяш и да й налагаш какво да прави

говоря ти от проверена практика
на мен ми се стоварва цялата тази манипулация, защото се затворих и спрях да ги правя тези неща
П.П. при мен натискът не е от страна на родителите ми

тонимар, може и да си права за енергията.
как да се спася от висенето за моята енергия?

между другото ние с мъжа ми си обменяме доста енергия.
когато го няма на мен ми е физически студено 
когато мен ме няма - на него му е скучно

tonimar
 че е  кой казал, че не е навсякъде

 

didiela 
Имам си комлект от твоя проблем-  и майка и свекърва
Колкото и да даваш енергия, както казва ARGHT, всичко потъва като в пустиня и никога не е достатъчно.
Според мене проблема е не само нуждата от внимние и любов, които не достигат, а и чувството за безполезност, което ги преследва, чувство, което ги кара да се дистанцират от живота. Човек има нужда не само да получава, но и да дава.
 
Опитам се да ги държа ангажирани с някакъв проблем, който ме вълнува, въпреки ,че не винаги успявам да преодолея негативната си нагласа от вечното оплакване.

didiela , ако все още не си опитала написаното от asyalein - направи го! При някои наистина има значителен ефект. Особено посочената тактика с мотивацията - все едно от нея е дошла идеята! Иска се малко фантазия

Не си повтаряй, че трябва да си търпелива и да не се дразниш - нищо не променя това, щом отвътре все пак ти ври... Опитай специално за оплакванията и да си "глуха", думите и по време на оплакванията да влизат от едното ухо и да излизат от другото сякаш изобщо не са преминали през теб! Нейните настроения не са насочени към теб лично, повярвай! Ако имаше до себе си син или друга дъщеря - пак по същия начин щеше да се държи, просто така се чувства.  А щом не си успяла с думи да я накараш да погледне по друг начин на живота, или опитай по метода на asyalein, или се откажи от всякакви опити. Важното е поведението и думите и да не ти влияят! Така и за двете ви ще е по-добре!

И да, знам, че на теория винаги е едно, но на практика друго... От личен опит го знам! Но щом някои хора могат да превърнат теорията в практика - защо да не го можеш и ти?!


asyalein, а защо не започнеш пак да правиш тези неща? Щом сама си се убедила в ефекта...

За висенето за енергия - по същия начин - когато успееш да не се гневиш на това, което виждаш и чуваш, тогава вече ще спрат да висят за твоята енергия, ще потърсят друг!
Знам, че не е лесно, но все пак ние сме магьосниците на нашия живот; лесно или трудно - всичко може да бъде постигнато!


звездичка, и за мен е навсякъде,  остава и да успявам винаги в завъртането!


A m b e r , съгласна съм с теб! Особено след смъртта на съпруга, жена на тази възраст е склонна да се чувства безполезна!

защото се пречупи нещо в мен
чух думи, които не мога да забравя
простила съм, но не съм забравила

тези думи отключиха война.
не я започнах аз
но никой не очакваше да дам такъв отпор
и сега се опитват със сълзи и манипулации да ме отслабят.