- Публикувана: 9 март 2009, 23:54 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2009, 15:46 ч.
Каква трябва да бъде задължителната литеl
В гимназията го поставя.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок
или с повече литературна стойност от Роулинг.
Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок
или с повече литературна стойност от Роулинг.Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Ние, когато сме го учили ни караха да научим точно две стихотворения - и двете почвече от 3 страници доколкото помня. И какъв е смисълът от това?
Не искам децата ми да учат "Макбет". И аз не искам да го гледам.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък
Наричам го "вкус"
Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък
Наричам го "вкус" Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Ние, когато сме го учили ни караха да научим точно две стихотворения - и двете почвече от 3 страници доколкото помня. И какъв е смисълът от това?
Помниш ли имената на стихотворенията?
Не искам децата ми да учат "Макбет". И аз не искам да го гледам.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък Наричам го "вкус"
Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Обаче бих чела цивилизацията до припадък
Наричам го "вкус" Подкрепям разнообразието в жанрове, стилове и култури. Но не да е за сметка на...
И винаги за сметка на класиците.
Ми гадно е.
И без това децата растат със западна промивка.
Впечатли ме изказнавето на Анда: "не всяка лителатура става..."
Кой ни е органът, определящ кое става. И как той си върши работата. Там някъде нещо понамирисва.
Избраната литература се нарича "канон". Начините за неговото определяне са предмет на доста интересни спорове в литературоведските среди. И там като тук - колкото хора, толкова вкусове.
Ти явно имаш по-патриотични подбуди от моите. Аз не смятам, че трябва задължително да търсим местната съответка на всяко ниво. Ако я има - ОК, но не бих се покъртила, че детето чете приказките на братя Грим, а това, видиш ли, е чуждопоклонничество. Нито бих го лишила от Астрид Линдгрен, щото шведка, пфу, нито от "Панчатантра", щото то пък индийци са го писали.
Не ми идва по-голямо национално самочувствие от това, че десет години съм учила как нашето е най, най, най. Напротив, фалшивее ми този тон. Което е добро в родната литература, си е добро и без да е пазено с такъв режим.
Сашо, Ботев го харесвам, на твоята възраст също ми харесваше много. Жалко, че са те карали да го учиш наизуст.
И по принцип имаме много добри неща, поинтересувай се - за теб ще бъде особено важно, тъкмо защото си в друга среда.
Един поздрав от мен.
http://litera.hit.bg/dalchev/rodinata.htm
Ние, когато сме го учили ни караха да научим точно две стихотворения - и двете почвече от 3 страници доколкото помня. И какъв е смисълът от това?
Помниш ли имената на стихотворенията?
Хайдути и На Прощаване. И като са на Ботев - какво? Не е достатъчна причина да се учат на изуст. Ученето на изуст е пълно дивотия, от която смисъла е нулев, защото всеки може да назубри 5 страници без да влага никакъв смисъл. А може да ги назубри и без да знае какво чете - просто механично. И каква е ползата от това зубрене. Никаква. Аз не казвам да не се учат, а да не за зазубрят механично - наизустяването не е учене.
Ние, врабчетата изобщо не е книга за деца. ...
Нали?! Да не се обвинявам,че само аз съм тъпо парче, дето не я е харесало на 9 години.
Цивилизацията съм я чела сигурно 200 пъти.
Не ми пречи да харесвам и Шекспир, и Ботев, и Оскар Уайлд, и Зелазни. И още много! 
Нямам никакви предубеждения по отношение на стиловете. Книгата преди всичко е удоволствие и едва след това нещо, което трябва да те "обогати". Щото ако не ти е приятно да четеш, каузата е загубена. Затова добавянето и на "хитови" автори и съпоставката с класиците може само да помогне.
Между другото, защо не се учат фейлетоните на Ботев, а само стихотворенията? Или се учат вече?
Гласувах за световна класика. Класическа българска литература до някъде...
Много са ми били досадни почти всички задължителни произведения. Измислили са програмата, като че ли "задължителна" = "скучна".
Първото, което винаги ми идва на ум, е кой болен мозък е решил дивотията "Дервишово семе", да се изучава в 8ми клас.
До 7ми клас половината произведения не са съобразени с възрастта, след това става още по-голям ужас.
А разискванията с часове "какво е искал да каже авторът" просто ми бяха любими!
Много са ми били досадни почти всички задължителни произведения. Измислили са програмата, като че ли "задължителна" = "скучна".
Първото, което винаги ми идва на ум, е кой болен мозък е решил дивотията "Дервишово семе", да се изучава в 8ми клас.
До 7ми клас половината произведения не са съобразени с възрастта, след това става още по-голям ужас.
А разискванията с часове "какво е искал да каже авторът" просто ми бяха любими!
Лельо Ог, фейлетоните мисля, че ги учихме едно време в седми клас.
Проблемът не е дори кои автори се учат. Проблемът е как се учат; че се гледа на тях като на свещени крави (недай боже някой да каже, че Ботев му е скучен - ами не може на всички едно и също да им е интересно! Хеле пък задължително "Хайдути" наизуст (аз харесвам "До моето първо либе", а и доста "Елегия"). Че особено в прогимназията не им се дава на децата да кажат какво мислят и чувстват, а им се внушава какво трябва да мислят и чувстват - любов към родината, национална гордост (то не е много лесно на фона на ежедневието ни, справка боклуците в момента). Аз не обичам задължителните чувства, мисля, че възпитават лицемерие.
Едно дете трябва да може да каже какво мисли, като прочете даден разказ. Ако не му се дава да мисли, поврага това обучение.
P.S. Писах "не всяка класика става", не "не всяка литература". И имах предвид "не всяка класика става за второкласници". Не обичам да ме цитират грешно и извън контекст. От "не всяко класическо произведение става за поставяне от второкласници" до "не всяка национална литература става, в смисъл не всяка я бива" има километри разлика.
Проблемът не е дори кои автори се учат. Проблемът е как се учат; че се гледа на тях като на свещени крави (недай боже някой да каже, че Ботев му е скучен - ами не може на всички едно и също да им е интересно! Хеле пък задължително "Хайдути" наизуст (аз харесвам "До моето първо либе", а и доста "Елегия"). Че особено в прогимназията не им се дава на децата да кажат какво мислят и чувстват, а им се внушава какво трябва да мислят и чувстват - любов към родината, национална гордост (то не е много лесно на фона на ежедневието ни, справка боклуците в момента). Аз не обичам задължителните чувства, мисля, че възпитават лицемерие.
Едно дете трябва да може да каже какво мисли, като прочете даден разказ. Ако не му се дава да мисли, поврага това обучение.
P.S. Писах "не всяка класика става", не "не всяка литература". И имах предвид "не всяка класика става за второкласници". Не обичам да ме цитират грешно и извън контекст. От "не всяко класическо произведение става за поставяне от второкласници" до "не всяка национална литература става, в смисъл не всяка я бива" има километри разлика.
Разглеждам в момента читанката за втори клас на"Булвест 2000" , одобрена от българското Министерство на образованието. Има Елин Пелин, Лев Толстой, народни приказки (включително хърватска, турска, ромска, арменска, английска), Дора Габе, Езоп, Шарл Перо, Виктор Самуилов, Джани Родари, Ран Босилек, Астрид Линдгрен (с "Пипи") , Петя Дубарова, Карло Колоди, Брус Макмилън, Доналд Бисет, Ангелина Жекова, Алексей Толстой, Лафонтен, Радичков (с "Ние, врабчетата"), ... и много други. Преобладават българските автори (но Ботев не видях, рано им е явно). Патриотичният елемент е на ниво "бяла, спретната къщурка", "хубава си, татковино" и "що е то мартеница" - аз в това лошо не виждам.
На сайта си българското Министерство на образованието има също учебните програми по български език и литература - какви са целите и какво трябва да могат децата.
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/docume … ational_programs/
Прочетете ги, ако не сте. Струва си. Поне за основното образование, в частност за втори клас, аз нещо, което да ме отблъсне, не видях. За по-нагоре не знам, не съм чела.
Как отделните учителки интерпретират на място целите обаче е друг въпрос.
На сайта си българското Министерство на образованието има също учебните програми по български език и литература - какви са целите и какво трябва да могат децата.
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/docume … ational_programs/
Прочетете ги, ако не сте. Струва си. Поне за основното образование, в частност за втори клас, аз нещо, което да ме отблъсне, не видях. За по-нагоре не знам, не съм чела.
Как отделните учителки интерпретират на място целите обаче е друг въпрос.