- Публикувана: 9 март 2009, 23:54 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2009, 15:46 ч.
Каква трябва да бъде задължителната литеl
На тинейджърите приключенските романи на Жул Верн, Карл Май и Александър Дюма нещо не им харесват – по си падат по фентъзи. Ама не е лошо да се прочетат
За тийнейджъри изпуснах научната фантастика, разбира се.
Анда, индийката е Камала Маркандая, но книгата изобщо не е преведена на български въпреки че е бестселър и е преиздавана многократно - последно през 2002. Ако разбираш английски ще ти е много интересна. Уникална е. Впечатли ме повече от 1984! 
Анда,
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
Аз съм виждала второкласници да поставят "Макбет". Е няма такъв кеф, най-много се кефеше "крал Дънкан" да пада мъртъв, но и трите вещици се забавляваха здраво. Ползваха оригиналния текст.
Е, на дъщеря си засега ги чета преразказани, но пък й харесват много, особено любовните
Вижте какво намерих в учебника.Отнася се за разказа"На нивата" от Елин Пелин:
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
Човекът и природата се срещат на много места, но на нивата отношенията им са хармонични, защото природата дава на човека храна и той оцелява
Като се поровим в стихотворението (въпросната редакторска работа), виждаме, че темата е клише, но е разработена необичайно; Яворов го обича този трик и често го прилага.
С други думи, доста изтъркано е да се говори за орача, обаче Яворов постепенно го превръща в символ на затъпяващите повторения, от които няма отърване.
Вторият абзац:
Събуждането има не само пряк, а и преносен смисъл - сблъсъкът на човека с външния свят, който е най-болезнен сутрин
Всичко това е облечено в абсурдно надута терминология, да. Но не е задължително кандидат-студентите да пишат така.
Анда, разби ме! 
Както и с това:
Това в България ли?
Както и с това:
Аз съм виждала второкласници да поставят "Макбет". Е няма такъв кеф, най-много се кефеше "крал Дънкан" да пада мъртъв, но и трите вещици се забавляваха здраво. Ползваха оригиналния текст.
На тинейджърите приключенските романи на Жул Верн, Карл Май и Александър Дюма нещо не им харесват – по си падат по фентъзи. Ама не е лошо да се прочетат
За тийнейджъри изпуснах научната фантастика, разбира се.
Моето дете от 9-10 годишно много си пада по Жул Верн. Не знам как ще се промени вкуса му в тийн годините, но се надявам да продължи да чете.
Анда, страхотна си! 
Човек, който обича книгите и смята,че те трябва да носят преди всичко удоволствие! Занимавала ли си се някога с литература, имам предвид като преподавател (иначе е ясно,че си се занимавала много 
)?
А Жул Верн си е фантаст!
Вярно,че сега изглежда по-скоро като приключенски роман, но преди 200 години ....
Човек, който обича книгите и смята,че те трябва да носят преди всичко удоволствие! Занимавала ли си се някога с литература, имам предвид като преподавател (иначе е ясно,че си се занимавала много )?А Жул Верн си е фантаст!
Вярно,че сега изглежда по-скоро като приключенски роман, но преди 200 години .... Не, в Англия Много ме изкефиха.
Много ме изкефиха.В България второкласниците биха могли да се изкефят на "Криворазбраната цивилизация"
Майка ми е учителка по литература. Много добра.
Аз не съм преподавала това, но иначе се занимавам с литература, да.
Знаток, не съм казала, че всяка класика става. Криворазбраната цивилизация и на мен не ми се чете. Но както писах, не е нужно навсякъде да се слага българският образец, все пак сме малка литература - трудно можем да бъдем убедителни, когато я представяме на децата като един самодостатъчен свят. Още повече, че самото ни общество е толкова центробежно.
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
Аз не съм преподавала това, но иначе се занимавам с литература, да.
Знаток, не съм казала, че всяка класика става. Криворазбраната цивилизация и на мен не ми се чете. Но както писах, не е нужно навсякъде да се слага българският образец, все пак сме малка литература - трудно можем да бъдем убедителни, когато я представяме на децата като един самодостатъчен свят. Още повече, че самото ни общество е толкова центробежно.
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
В кой клас е това, защото те май се учат в начален курс? И са много интересни.
По-нагоре става пълна отврат. Подигото е толкова тягостно за четене. Ангелинка и тя не отстъпва, защото, както се случват нещата там, отдавна не стоят така в нашето общество. Да не говорим за Дервишово Семе, което е толкова далече от реалността дори по селата (за България става въпрос). А зазубрянето на изуст на разни Ботеви стихотворения по 15 страници би могло да убие сякаква капка ентусиазъм за книги.
Ще я погледна непременно, интересувам се специално от пишещи на английски индийци.
И аз доста ги чета в последно време.
Извинявайте за спама!
Майка ми поставя с учениците си "Ние, врабчетата".
В кой клас е това, защото те май се учат в начален курс? И са много интересни.
По-нагоре става пълна отврат. Подигото е толкова тягостно за четене. Ангелинка и тя не отстъпва, защото, както се случват нещата там, отдавна не стоят така в нашето общество. Да не говорим за Дервишово Семе, което е толкова далече от реалността дори по селата (за България става въпрос). А зазубрянето на изуст на разни Ботеви стихотворения по 15 страници би могло да убие сякаква капка ентусиазъм за книги.
Литературата не изисква достоверност.
Точно в случая с Хайтов ми е трудно да се съглася. Като цяло - да,положението е доста кофти. Особено в 11 и 12 клас. Тази година материала убива всичко в мен - цял семестър върху Ботев, Вазов и Константинов /изпитвам силна неприязъм към последните двама, защото ме отблъсква изказа им и избора на теми/. Та както и да е, живея с надеждата да стигнем до модернистите най-накрая. Струва ми се недостатък, че в училище не се учи почти никаква съвременна българска литература. Обратно на това, в час по английски сме чели какво ли не от световната литература, което е далеч по-интересно от единия десети клас със световна литература по българските стандарти /която е световна европейска/.
Не е въпроса колко са далечни темите, а как са поднесени. Щом и в Things Fall Apart, африкански роман за една напълно различна култура /от Achebe/, намираме паралели с България... Важно е как се пише.
Съвременната световна класика не е Роулинг и сие. Това са комерсиални книги без особена литературна стойност. Като криминалетата на Кристи - хващат вниманието, но май само петокласници могат да видят предполагаемата дълбочина в тях. Кундера, Гришам, постмодернистите повече се вписват.
В гимназията го поставя.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок или с повече литературна стойност от Роулинг.
Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Иначе съм съгласна, че литературата няма защо да бъде актуално описание на дейтсвителността, за тази цел има новинарски емисии.
Не съм съгласна обаче, че Гришам е с нещо особено дълбок
или с повече литературна стойност от Роулинг.Между другото, Ботев не е писал стихотворения по петнайсет страници. Повечето са възкъсички, с две изключения.
Той пък гришам един дълбок, дълбок!
Анда
А "Ние , врабчетата" наистина ги учихме във 2 или 3 клас. Не ги харесах
и останах предубедена към Радичков. Мнооого по-късно започнах да го чета. Защо това беше единственият досег на задължителната програма с него и то в тази възраст-така и не разбрах.
Анда
А "Ние , врабчетата" наистина ги учихме във 2 или 3 клас. Не ги харесах
и останах предубедена към Радичков. Мнооого по-късно започнах да го чета. Защо това беше единственият досег на задължителната програма с него и то в тази възраст-така и не разбрах.