Казината.Как се справяте?

  • 2 974
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 43
Мъжът ми все се бори с тази проклета "болест".Много пъти се опитвах да му помогна.Но нещо го тласка натам.Има ли потърпевши,и как се справихте с това? newsm78

# 1
  • Там някъде......
  • Мнения: 197
От тази болест оттърване няма,единственото нещо което е ,че трябва да помислите как да реагирате на моменти.Опитайте с хубавото,ако не с еполучи нищо тогава вече и с лошо.Аз съм чувала за такива мъже които имат слабост към залите са си залагали дори и апартаментите ,тоест това е лош порок като наркоманията.

# 2
  • Мнения: 43
да,за съжаление е така.Не мисля,че няма отърване,но не се знае какво е "лекарството"против това.Все пак много хора са зависими от тези зали.Типичен пример е бащата на Емануела Горсова.Други мнения? newsm78

# 3
  • Мнения: 3 675
Няма отърваване от тази напаст.Имам познат човек с такава слабост, беше си продал апартамента, за да играе покер в казината и сега е без една стотинка.Похарчи в казиното 10 000 евро от апартамента.Добре, че останалите ги е дал на баща си, че щяха и те да отидат.
Същият спечели за 2 месеца около 60 хиляди лева, от които 26 000 са от колата, която спечели от казиното и продаде.Сега е на нула и без работа.

# 4
  • Мнения: 320
Колко познати имам с този порок. Дкато следвах работех в едно казино. Клиентите ни бяха все еднакви и мноого редовни. Колко пари хвърляха на вятъра тези хора. Изводът е, че това наистина е болест - като наркоманията и за съжаление трудно се лекува.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 508
Без бой си признавам, пристрастена съм. Единственият начин за борба с това е да се противопоставяш с всички сили на импулса да влезнеш на такова място, и да не се поддаваш на убеждението, че само ще похарчиш някаква малка сума и ще си тръгнеш.

Тази година имам юбилей - 10 години без хазарт  Simple Smile

# 6
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Тая болест е ужасна. Лошото е, че болният отказва да проумее, че е болен. Тук при нас в блока имахме един комшия - уж почна на шега, а после така хлътна, че си ипотекира апартамента за сума пари, които после хвърли в игрите. Резултатът - взеха му апартамента, не можа да изплати чудовищните си кредити и вече от 7-8 години е в затвора. А има семейство и децата му вече са големи. Но са започнали да работят отпреди да завършат училище, горките. Жена му и майка му се съсипаха.
Не знам какво да те посъветвам. Трябва да накараш мъжа си да проумее, че е болен и да потърси помощ - нищо срамно няма в това. Никой не е спечелил от хазарт - това е истината.

# 7
  • Мнения: 1 744
Моят мъж едно време също играеше доста. Това беше в началото на връзката ни. Но с много много говорене от моя страна, изтъкване на различни доводи, сърдене ако е бил на мястото, където ходеше и общо взето психо атака, се отказа. Сега се случва да играе, но най -много веднъж два пъти годишно и то малки суми. Така че това май е единствения начин - много говорене, ангажиране на времето с други неща и стриктен финансов контрол. Дано успееш да му помогнеш, защото наистина е болестно състояние. Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 173
Боря се вече 9 месеца с хазартната зависимост на съпруга ми.Минахме дори и през семейна консултация и индиидуални сеанси с психотерапевт - абсолютно никаква полза нямаше от това,за мен беше просто изгубено време.По никакъв начин не можаха да му помогнат.Сега се справяме заедно,защото и той го иска.Много е трудно и гаранция ,че това ще се "излекува" - няма.В момента работим върху неговия  самоконтрол  и има някакви резултати , но само времето може да покаже дали сме на прав път.
Много е хлъзгава почвата при хазартно зависимите - когато губят пари - продължават да играят с идеята и надеждата , че със следващото залагане , ще успеят да си върнат загубеното. А когато печелят - продължават да залагат , защото изпадат в една еуфория , че им върви и изкарват лесно пари.
Към авторката , не очаквай да стане чудо и всичко това да спре изведнъж.Просто само трябва да прецениш дали искаш да живееш с този човек и по този начин.Ако искаш пиши на лични , мога още много неща да кажа , но стана вече доста дълъг пост.
Успех ти желая каквото и да решиш!

# 9
  • Мнения: 1 163
Ох това е ужасна болест.И аз обожавам да играя бинго,но в рамките на допустимото.Не си позволявам да прекалявам.Незнам има ли лек.

# 10
  • Мнения: 1 437
Извинявам се за спама ,ама прочетох заглавието  : Козината.Как се справяте с нея ? Laughing

# 11
  • на пистата
  • Мнения: 5 840
бившият ми е комарджия.оправия няма Naughtyпродаде си 2 те дискотеки и изигра парите.хваща самолета и изчезва я за германия,румъния,македония и къде ли още не за да играе.за едно хвърляне на зарчета даде 8 хиляди марки преди години в германия.сега живее в българия-той е чужденец,от 20 дни е тук и онзи ден ми се похвали,че е изхарчил 14хил евро в принцес.но той има пари, има и печеливш бизнес така,че може да си го позволи.не мисля,че някога може да се излекува от това,беше спрял за 2 години и пак започна,няма да ви казвам на какво съм била свидетел.за мен тази болест почти няма лекуване,има спиране временно и после пак същото.

# 12
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
комарджията влиза в графата, че няма бивш такъв.
Както няма бивш наркоман, алкохолик и т.н.

# 13
  • Мнения: 2 018
Ако наистина иска да се откаже има психотерапевти, които могат да помогнат.

# 14
  • Мнения: 3 634
Разговор между моя приятелка и мъжът й, който редовно не излиза от тези "заведения":

Тя: Ти имаш проблем и трябва да потърсиш помощ!
Той: Проблемът е при теб, че го намираш за вредно. Запиши се в група за терапия!



# 15
  • Мнения: 592
колкото и саркастично да звучи, като пиша поста и тече реклама как да се научим да играем покер. Като всеки занаят и този не е за всеки. Лечение няма, ако сам не го поискаш. Тия психотерапевти да ходят някъде да се образоват друго, нямат работа тук!

# 16
  • Мнения: 22
Моето лично мнение е, че пиянството и комарджийството са до гроб. Няма оправия за хората, които са се плъзнали по такава плоскост. Съжалявам ако звуча твърде песимистично, но това е факт.

# 17
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
имам познат, който продаде златната халка на баща си, който е починал.  Cry
това за мен си е сериозно психическо отклонение. не знам какъв терапевт би помогнал. трудна работа  Sad

# 18
  • Мнения: 7
Малцина са тези,които се отървават и то става само ако не се крайно зависими. И аз преди години 2 години работех в казино.. Говорила съм си много с клиентите на тази тема,повечето си осъзнават проблема ,но не могат да спрат. Бивш комарджия няма,зависимостта е по-силна дори от алкохолизма и цигарите,те развиват зависимост към адреналина от играта,а към този хормон зависимостта е силно психологическа... Специално при един от по-близките ми познати бях изследвала и хазартната му зависимост.. Няма оправия,за жалост.. Жена му почина от това,но той още повече играе...
 А и с много психолози съм си говорила.. Малцина имат успех с такива клиенти,аз имам личен опит само с един,но той не беше крайно зарибен и успя да се измъкне. Много е важна подкрепата от семейството и уменията за мислене на човек. Ако не си осъзнае проблема...нищо няма да помогне.

# 19
  • Мнения: 2 386
Не се справяме, не ни се налага. Семейството ми работи с  такъв бизнес и нямаме право на хазартни игри, но съм се нагледала на стотици жестоки примери. Това е тежко заболяване  и вие не може да се справите сами с него без чужда помощ. Не се отмятам от думите си, пак казвам, израснах с такива хора около себе си (не от семейството ми, разбира се). Ужасно е.

# 20
  • Мнения: 3 907
Боря се вече 9 месеца с хазартната зависимост на съпруга ми.Минахме дори и през семейна консултация и индиидуални сеанси с психотерапевт - абсолютно никаква полза нямаше от това,за мен беше просто изгубено време.По никакъв начин не можаха да му помогнат.Сега се справяме заедно,защото и той го иска.Много е трудно и гаранция ,че това ще се "излекува" - няма.В момента работим върху неговия  самоконтрол  и има някакви резултати , но само времето може да покаже дали сме на прав път.
Много е хлъзгава почвата при хазартно зависимите - когато губят пари - продължават да играят с идеята и надеждата , че със следващото залагане , ще успеят да си върнат загубеното. А когато печелят - продължават да залагат , защото изпадат в една еуфория , че им върви и изкарват лесно пари.
Към авторката , не очаквай да стане чудо и всичко това да спре изведнъж.Просто само трябва да прецениш дали искаш да живееш с този човек и по този начин.Ако искаш пиши на лични , мога още много неща да кажа , но стана вече доста дълъг пост.
Успех ти желая каквото и да решиш!

И моят приятел е болен значи от това. Или ще се играе еврофутбол или напоследък (вече 3-4 пъти) някакъв ужким турнир по Тексаски покер. Не зная какво да правя. Сега за сега обвинявам родителите му, с които живеем, че му слугуват и поднасят всичко наготово. Плащат тока, купуват храната... Не мога да се справя сама с това ако те се правят, че проблем няма вместо да го накажат. Или си търся аз оправдание за себе си, че не се справям аз с това.... Майка му е обикновена леко глуповата женица от затънтено селце, която вместо да спре да го дондурка го подстрекава като си вземел заплатата да си купел маркови обувки примерно... щото "по-качиествиени". "Моите дица са носели винаги само качиствини нища" казва тя, заривайки главата в пясъка. А дали го заслужават питам аз?

# 21
  • Мнения: 4 916
.... Не мога да се справя сама с това ако те се правят, че проблем няма вместо да го накажат. Или си търся аз оправдание за себе си, че не се справям аз с това.... .

Душице, с това сама не можеш да се справиш, така че няма какво да се обвиняваш. Колкото и изтъркано да звучи, можеш да му помогнеш, само ако той поиска помощ или сам разбере, че се нуждае от нея.

# 22
  • Мнения: 3 907
.... Не мога да се справя сама с това ако те се правят, че проблем няма вместо да го накажат. Или си търся аз оправдание за себе си, че не се справям аз с това.... .

Душице, с това сама не можеш да се справиш, така че няма какво да се обвиняваш. Колкото и изтъркано да звучи, можеш да му помогнеш, само ако той поиска помощ или сам разбере, че се нуждае от нея.
Ами де да знам... мисля си, че ако живеем сами, ако имаме дете... Ама за живеенето не е справедливо - апартаментът все пак си е е на техните и колкото и да ги харесвам или не харесвам съзнавам, че нямам право да им кажа "ходете си". Значи в моите ръце остава само последното - детето. Пък и аз си искам. Но той не. Е, как ще иска? Това са средства, които инак веднага ще пренасочи в еврофутбола.

# 23
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Няма бивш хазартен тип.  Confused Може 30 години да не заложи и пак да залитне. То е като алкохолизма, наркотиците и цигарите-без едно може, с едно не може.
Моето мнение е, че това е занимание самотно, въпрос на воля и основно - на решение от страна на зависимия.

# 24
  • Мнения: 6 713
Сложна работа ми се струва. Confused Имам познат, който доста често посещава такива места, и изобщо не мисля, че може да се спре.

# 25
  • Мнения: 72
Работих дълги години по казина и игрални зали и мога да кажа, че доста добре познавам психиката на тези хора. И стига сте казвали, че комарът е болест и да търсите лечение. Няма как някой да се излекува от нещо, което не е болест. Относно това - има хора които влизат да оставят 20лв, да изпият едно пиене и да си ходят по живо по здраво, но има и такива, които оставят цялото си състояние в казиното. Доста от клиентите бяха затънали в дългове, защото са изгубили голяма сума пари и се надяват да "избият".
Човек сам трябва да признае, че има проблем. Те го знаят, но не си признават. Може да се откаже, но не го иска. Ако той сам не иска, няма как да му се помогне. И за нищо на света не давайте пари на "играч", за каквото и да ви ги иска, знайте, че той пак ще ги остави там. Пожелавам ви да се справите с този проблем по- скоро!

За толкова години работа разбрах едно:

От казиното печели само неговият собственик и персонала!

# 26
  • Мнения: 2 818
Начин е самия човек да пожелае да го преодолее и после да бъде по-силен от желанието.

Общи условия

Активация на акаунт