ако човека има проблеми с нервите ... т.е нещо не му е наред в живота и подсъzнателно се драzни и реагира с нерви ... колкото и да му го каzваш няма много смисъл ... трябва да се потърси начин не да се сочат с пръст проблемите ,а да се намери причината и решението. Успех.
- Публикувана: 2 март 2009, 01:34 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 15:01 ч.
Мъжа ми се кара непрекъснато на детето
Една приятелка имаше подобен проблем, но разликата беше, че тя се караше много на детето. В някакъв момент това даде отражение и детето стана агресивно, изнервено, отказваше да я слуша за каквото и да било, тя по никакъв начин не можеше да се оправя с него и крясъците се увеличаваха прогресивно. Заведе го на детски психолог, самата тя дълго разговаря с него и след това си взе много книжки по детска психология, за да си коригира поведението. За да се случи такова нещо, се предполага, че съпругът ти осъзнава, че има проблем.
Аз съм отгледана от майка ми, родителите ми са разведени. Случило се е един единствен път да ми удари шамар във втори клас, който до ден днешен помня... Същевременно винаги е била много строга и взискателна майка. Няма корелация между строгостта и крясъците, човек може да бъде строг и без да крещи като изоглавен.
Аз съм отгледана от майка ми, родителите ми са разведени. Случило се е един единствен път да ми удари шамар във втори клас, който до ден днешен помня... Същевременно винаги е била много строга и взискателна майка. Няма корелация между строгостта и крясъците, човек може да бъде строг и без да крещи като изоглавен.
,,дали биха се оправили нещата и дали ще спре да вика на детето ако му дам да прочете темата,,
не мила,недей.ти си го познаваш но аз не те съветвам-представи си пък че се почувства предаден,обиден,абсолютно против да споделяш лични те ви проблеми.най много и на теб да се развика,не влошавай повече нещата.колкото по тактично,толкова по добре
не мила,недей.ти си го познаваш но аз не те съветвам-представи си пък че се почувства предаден,обиден,абсолютно против да споделяш лични те ви проблеми.най много и на теб да се развика,не влошавай повече нещата.колкото по тактично,толкова по добре
Мислех да не пиша, но ми дожаля за теб и за детето.
Имам друга теория по въпроса, даже две.
Едната е, че всъщност иска да крещи на теб, но не смее. Между вас двамата уж всичко е наред, говорите си тихо и спокойно, уж се разбирате добре, но всъщност нещо не е наред. Затова го отнася детето. Детето е нещото, което му пречи да ти каже всичко, което мисли, или пък е нещото което му пречи да се чувства свободен и независим.
Ето, аз ще ти призная, че на моите деца крещя тогава, когато съм ядосана на баща им. Преди да се прибере той, се разбираме чудесно с децата, слушаме се и се обичаме.
След като той се прибере, прави или казва нещо, което страшно много дразни, ако му направя забележка, ми казва нещо високопарно и надуто и сяда да яде. Ако се опитам да му отговоря, ми казва че говоря глупости. И, или трябва да млъкна, или трябва да крещя, и аз, естествено, предпочитам първото.
Но тъй като вече съм много ядосана, започвам да се карам на горките невинни дечица, които даже не разбират защо го правя.
ПП: Не бих му дала да чете темата, освен ако не държиш много да го обидиш.
Имам друга теория по въпроса, даже две.
Едната е, че всъщност иска да крещи на теб, но не смее. Между вас двамата уж всичко е наред, говорите си тихо и спокойно, уж се разбирате добре, но всъщност нещо не е наред. Затова го отнася детето. Детето е нещото, което му пречи да ти каже всичко, което мисли, или пък е нещото което му пречи да се чувства свободен и независим.
Ето, аз ще ти призная, че на моите деца крещя тогава, когато съм ядосана на баща им. Преди да се прибере той, се разбираме чудесно с децата, слушаме се и се обичаме.
След като той се прибере, прави или казва нещо, което страшно много дразни, ако му направя забележка, ми казва нещо високопарно и надуто и сяда да яде. Ако се опитам да му отговоря, ми казва че говоря глупости. И, или трябва да млъкна, или трябва да крещя, и аз, естествено, предпочитам първото.
Но тъй като вече съм много ядосана, започвам да се карам на горките невинни дечица, които даже не разбират защо го правя.
ПП: Не бих му дала да чете темата, освен ако не държиш много да го обидиш.
Моя мъж също се чудеше как да общува с детето. Беше решил, че има несходство в характера. Мислеше, че синът му не го обича и стоеше на страна. Общуваше с него само когато му прави забележка и му се кара. Все с намръщени вежди. Аз започнах да бъда агент и на двамата. Започнах да говоря на детето, че баща му много го обича - което си е й вярно, но просто не го показва. На съпругът ми пък разказвах какво е правило детето - то са все хубави неща и с желание да бъде обичано. Поясних му, че детето не знаейки как да привлече любовта на татко си, прави глупости. Колко много си го обича. Започнах да карам детето вечер като си ляга да гушне или целуне татко си. Казвах и на мъжа ми да го погали. И сега съм много доволна и от двамата. 
Показват нежност един към друг и детето вече неправи циркове за привличане на вниманието. 
То сега е на 5 год. и половина.
Може би имате сходен проблем на нашия...
Показват нежност един към друг и детето вече неправи циркове за привличане на вниманието. То сега е на 5 год. и половина.Може би имате сходен проблем на нашия...