Здравейте мили мои приятелки 
Колко е хубаво - темичката ни се изпълни с толкова много бебоци - останаха и малко да се появят - май май скоро ще ходим в отчетни 
Честито на новообебилите се мами - да са им живи и здрави дечицата, а на мамчетата тръпнещи в очакване пожелавам леко раждане и най-прекрасните бебоци - живи и здравички.
Вече не помня кога писах за последно, май май дори и нямам време да погледна - седнах на бързо само да се отчета на бързо докато Ники спинка. Раждането мина повече от добре, като изключим гадните шевове, но понякога е неизбежно.
В петък на 20-ти Февруари орпавих каката за детска градина и помолих мъжа ми да я закара понеже времето беше ужасно, пътищата заледени и валеше сняг. Така и стана - той я закара, а мама остана в къщи с много странни болки. Помислих че не е нищо сериозно, въпреки че ми беше
термина. Започнах да засичам контракции, бяха на половин час, по-късно след 1-2 часа на 20 минутки, после паднаха на 5 минутки към 12:00 часа на обяд. Рекох си - хайде дошъл е момента - ударих си един душ още докато бяха на 10 минутки, оправих се и бягаме с мъжо към болницата - там ме провериха за разкритие и въпреки ко нтракциите на 3-5 минутки ниамах ниакакво разкритие или по точно както каза акушерката само "един пръст". Сложиха ми инжекция за да съм получила по-бързо разкритие и понеже живеем близо до болницата се прибрахме в нас. Още докато слязох от колата и ми се замъгли погледа от инжекцията, изгоних тати да отива на работа и седнах да чакам и засичам. В последвалия един час контракциите бяха на 2 минутки за по 40 секунди средно. Не казвам че не боли, но се търпи 
Вече не издържах и се притесних и извиках мъжа ми да се прибере от работа - между контракциите се убух и в най-голямата виелица тръгнахме към болницата. 16:10 бяхме там - моят доки ме прегледа за разкритие и "Оооо небесааааа" цели 4-5 см. разкритие за 1 час. Качихме с еведнага в предродилно - спука ми околоплодните води, сложиха ми да мерят тонове и доки каза че до края на деня трябва да родя. Смяната му тъкмо свършваше и той си тръгна с уговорката когато наближи момента да му се обади акушерката. Ами какво да ви кажа - в момента в който той си тръгна след около 10-на минутки започнаха наистинстина силни контракции, извиках акушерката и й казах че имам напъни дори, тя ме провери за разкритие пак и скокнахме да бягаме към родилното - буквално на една ръка разстояние е то - аз както бях на леглото в предродилна, боса тръгнах и се качих на магарето в родилна зала 
Още помня как акушерката викаше на санитарката - "Давай ръкавици че ще го хвана с голи ръце" - в момента в който легнах на магарето зачакахме първата контракция - по време на нея на 2-3 напъна беба се роди - накараха ме дори и да се смъкна на долу малко понеже пъпната връв беше доста къса - късметлийчето на мама то - изплака с цяло гърло милото и аз скочих да си я видя. Беше толкова хубаво, отдъхнах си с облекчение, а в този момент доки влиза запъхтян и вика "До къде сме - ти какво направи - много бързо роди". Засмях се и после не помня нищо понеже трябваше да ме зашият и ме сложиха под пълна упойка. Излизането от нея не беше много приятно, но всичко се забравя - сега гледаме само напред. Беше ден с много студ и сняг, беше ден с много болка и сълзи, беше ден с много любов и щастие - беше деня в който се роди втората ми дъщеричка (точно на рожденния ден на майка ми).
Сега се гледаме в къщи, кърмим се, малко будува, поплаква от време на време. В болницата ми я дадоха да си е при мен още 2 часа след като ме настаниха в стаята - имахме възможност да започнем да се кърмим почти веднага - не че имах кърма, но това помогна да слезе по-бързо. Даваха шишенца с АМ, но в неделя като ни изписаха не съм давала изобщо - само на кърма сме за сега и се надявам да успеем да се задържим така по-дълго време. Следващата седмица ще ходим на пробно кърмене и ще проверим как е положението.
Колкото до каката - доста трудничко е с двечките, но тя все иска да помага, внимателна е много с малката, а и е много щастлива. Надявам се много скоро да влезем в график и обстановката в къщи да се нормализира - понеже сега меко казано е лудница Все бързам - едното да се нахрани, после другото, после душ на едното, баня на другото, едното плаче, другото иска да ризува Но пък е хубаво - да са живи и здрави само - ще свикнем Сега бягам че се ококорчихме Съжалявам за правописните грешки но нямам време да редактирам сега 
Колко е хубаво - темичката ни се изпълни с толкова много бебоци - останаха и малко да се появят - май май скоро ще ходим в отчетни Честито на новообебилите се мами - да са им живи и здрави дечицата, а на мамчетата тръпнещи в очакване пожелавам леко раждане и най-прекрасните бебоци - живи и здравички.
Вече не помня кога писах за последно, май май дори и нямам време да погледна - седнах на бързо само да се отчета на бързо докато Ники спинка. Раждането мина повече от добре, като изключим гадните шевове, но понякога е неизбежно.
В петък на 20-ти Февруари орпавих каката за детска градина и помолих мъжа ми да я закара понеже времето беше ужасно, пътищата заледени и валеше сняг. Така и стана - той я закара, а мама остана в къщи с много странни болки. Помислих че не е нищо сериозно, въпреки че ми беше
термина. Започнах да засичам контракции, бяха на половин час, по-късно след 1-2 часа на 20 минутки, после паднаха на 5 минутки към 12:00 часа на обяд. Рекох си - хайде дошъл е момента - ударих си един душ още докато бяха на 10 минутки, оправих се и бягаме с мъжо към болницата - там ме провериха за разкритие и въпреки ко нтракциите на 3-5 минутки ниамах ниакакво разкритие или по точно както каза акушерката само "един пръст". Сложиха ми инжекция за да съм получила по-бързо разкритие и понеже живеем близо до болницата се прибрахме в нас. Още докато слязох от колата и ми се замъгли погледа от инжекцията, изгоних тати да отива на работа и седнах да чакам и засичам. В последвалия един час контракциите бяха на 2 минутки за по 40 секунди средно. Не казвам че не боли, но се търпи Вече не издържах и се притесних и извиках мъжа ми да се прибере от работа - между контракциите се убух и в най-голямата виелица тръгнахме към болницата. 16:10 бяхме там - моят доки ме прегледа за разкритие и "Оооо небесааааа" цели 4-5 см. разкритие за 1 час. Качихме с еведнага в предродилно - спука ми околоплодните води, сложиха ми да мерят тонове и доки каза че до края на деня трябва да родя. Смяната му тъкмо свършваше и той си тръгна с уговорката когато наближи момента да му се обади акушерката. Ами какво да ви кажа - в момента в който той си тръгна след около 10-на минутки започнаха наистинстина силни контракции, извиках акушерката и й казах че имам напъни дори, тя ме провери за разкритие пак и скокнахме да бягаме към родилното - буквално на една ръка разстояние е то - аз както бях на леглото в предродилна, боса тръгнах и се качих на магарето в родилна зала Още помня как акушерката викаше на санитарката - "Давай ръкавици че ще го хвана с голи ръце" - в момента в който легнах на магарето зачакахме първата контракция - по време на нея на 2-3 напъна беба се роди - накараха ме дори и да се смъкна на долу малко понеже пъпната връв беше доста къса - късметлийчето на мама то - изплака с цяло гърло милото и аз скочих да си я видя. Беше толкова хубаво, отдъхнах си с облекчение, а в този момент доки влиза запъхтян и вика "До къде сме - ти какво направи - много бързо роди". Засмях се и после не помня нищо понеже трябваше да ме зашият и ме сложиха под пълна упойка. Излизането от нея не беше много приятно, но всичко се забравя - сега гледаме само напред. Беше ден с много студ и сняг, беше ден с много болка и сълзи, беше ден с много любов и щастие - беше деня в който се роди втората ми дъщеричка (точно на рожденния ден на майка ми).Сега се гледаме в къщи, кърмим се, малко будува, поплаква от време на време. В болницата ми я дадоха да си е при мен още 2 часа след като ме настаниха в стаята - имахме възможност да започнем да се кърмим почти веднага - не че имах кърма, но това помогна да слезе по-бързо. Даваха шишенца с АМ, но в неделя като ни изписаха не съм давала изобщо - само на кърма сме за сега и се надявам да успеем да се задържим така по-дълго време. Следващата седмица ще ходим на пробно кърмене и ще проверим как е положението.
Колкото до каката - доста трудничко е с двечките, но тя все иска да помага, внимателна е много с малката, а и е много щастлива. Надявам се много скоро да влезем в график и обстановката в къщи да се нормализира - понеже сега меко казано е лудница
Все бързам - едното да се нахрани, после другото, после душ на едното, баня на другото, едното плаче, другото иска да ризува Но пък е хубаво - да са живи и здрави само - ще свикнем Сега бягам че се ококорчихме Съжалявам за правописните грешки но нямам време да редактирам сега 
Пожелавам на всички мами които им предстои секцио такова леко раждане 
Да са им живи и здрави бебоците!!!!
Термина ми беше на 23, но на малкия хич не му се излиза!Незнам как е при другите които преносвате ама аз вече съм толкова изнервена. Предполагам е нормално.В неделя влизам в болница и живот и здраве понеделник вторник ще се запознаем с малки мъник. 
