И макар, че наистина намирам Сойер за по-привлекателен от Джак, не това е причината да го харесвам повече (и го предпочитам с риза). В началото харесвах Джак, но постепенно започна да ме дразни как съди и раздава оценки с чувството за превъзходство, стъпил на собствената си морална висота. За това, че смяташе, че винаги е прав и не приемаше да оспорват решенията му, и беше толкова праволинеен (уж, накрая се оказа не точно такъв и за мен осъзнаването на това беше причината за пиенето и дрогата).
А и винаги съм симпатизирала повече на откровено лошите, които имат ясна представа за собствената си несвършеност и не изискват героизъм от себе си и околните. НО, трябва да имат чувство за хумор и да са чаровни, иначе не става
Лок - не мога да разбера глупав ли е или наивен. Май и двете. Достатъчно е да му кажеш, че е "специален", колко е важен, че е лидер и т. н. и е готов да направи каквото поискаш. Никога не знае какво точно става, но се държи тайнствено, сякаш винаги е много наясно с всичко. "Моите хора" - това беше толкова нелепо и смешно.