ТОКСОПЛАЗМОЗА - ДОБЪР СПЕЦИАЛИСТ?ПОМОЩ !!!

Привет!
Моята токсоплазмозна история е дълга. Аз съм на 38 г. Разболях се в 8 клас. По онова време още дори не се изследваше за такова чудо. Случайно след изследване в ракова болница, / вече се чудеха къде да ме пратят с родителите ми, които, милите, са били информирани за левкимия, след какви ли не изследвания /, една позната мед. сестра ми взела резултатите, та на колегиален принцип и казват, че е токсоплазмоза, не е страшно и не се налага лечение. Но при мен имаше увеличен до размер на орех лимфен възел, зад ухото, болеше ме и бях спряла да ям. Пратиха ни в Института по паразитни и тропически болести, където ме приеха, лежах около 2 седмици и пиех антибиотици / доколкото си спомням Бисептол/. След това ме изпратиха и казали на майка ми, че ще имам само една бременност евнтуално и "прекараната" болест, може да причини спонтанни аборти. Разбирате как ми говореше майка ми за половия живот и опасността, която дебне. Нищо подобно. Имам 2 аборта по желание преди рожбата ми, която сега  е 14 годишна красавица, да ми е жива и здрава. Родих я без никакви усложнения, а самото раждане протече за 45 мин. без никакви външни или вътрешни шевове. Бях благословена. През бременността пак ме изследваха и резултатите бяха добри, казаха ми че бебето има имунитет. Тогава вярвах на всичко което лекар каже. Междувременно, преди да родя изкарах 2 семестъра акушерство във " Филаретова", където питах непрекъснато преподавателя ми по акушерство за болестта.  Тогава вече знаеха, че токсоплазмозата е опасна само ако се зарази бременна жена и е опасна само за плода.
Проблеми, обаче имам сега и най-големия е , че не мога да убедя лекарите, че токсоплазмозата може да работи и сега. През годините ми се появиха нервно-вегетативни проблеми, страхове, непоносимост и към най-малък стрес, а стресови ситуации, колкото искаш в това ежедневие. Сърцебиене, вследствие обичайни ситуации, с потене на ръцете и неистово желание да се махна от там, където съм на момента. Суха кожа и коса. Непрекъснато ми е топло, дори през зимата, пия много вода и трябва да имам винаги в себе си. Депресивни състояния след като се изтощавам да се съпротивлявам на тези симптоми. Отидох да си проверя щитовидната жлеза. Всичко в норми. Сега се опитвам да се свържа с националния център по заразни и тропически болести, но на тези телефони, които в сайта са обявени за връзка , докато четеш какви превантивни мерки взимат и следят състоянието на хората и вадят статистики за заболяваемостта - не отговаря никой. Не знам и защо лекар с над 20 год. стаж ми казва, че не може да е токсоплазмоза, та тя е излекувана. Дали знае, че тази гадинка не излиза от организма, само се покрива с някакви обвивки чака имунната система да отслабне, за да атакува? Не знам, много се изтощих да чета и гадая, но се ужасявам от информацията за недоказаната връзка между токсоплазмозата и шизофренията.
"The possibility that toxoplasmosis is one cause of schizophrenia has been studied by scientists since at least 1953. These studies had attracted little attention from U.S. researchers until they were publicized through the work of prominent psychiatrist and advocate E. Fuller Torrey. In 2003, Torrey published a review of this literature, reporting that almost all the studies had found that schizophrenics have elevated rates of toxoplasma infection.[28] A 2006 paper has even suggested that prevalence of toxoplasmosis has large-scale effects on national culture. [29] These types of studies are suggestive but cannot confirm a causal relationship (because of the possibility, for example, that schizophrenia increases the likelihood of toxoplasma infection rather than the other way around).
Acute Toxoplasma infection sometimes leads to psychotic symptoms not unlike schizophrenia.
Some anti-psychotic medications that are used to treat schizophrenia, such as Haloperidol, also stop the growth of Toxoplasma in cell cultures.
Several studies have found significantly higher levels of Toxoplasma antibodies in schizophrenia patients compared to the general population.
Toxoplasma infection causes damage to astrocytes in the brain, and such damage is also seen in schizophrenia. "

Нека не плаша никой, но вече не знам как да мисля за тази гадост, явно и лекарите не знаят със сигурност.
Вече искам да се излекувам от това, което обърка достатъчно живота ми. Доскоро дори не осъзнавах различните ми реакции като симптоми, просто мислех, че ми е много стреса. Е да , ама не е така. Била съм изключително силен характер и още важи това мнение на другите за мен, но аз си знам какво ми е.