Страхувам се и се чувствам виновна

По принцип, докато не е излязло решение по делото, преписката стои при съдията (за да го чете и мисли решението), така че нищо не може да се вземе (ксерокопира) от нея. След като излезе решението, делото се оставя в деловодството да чака да влезе в сила и тогава страните по него могат да искат всякакви преписи (или направо да си оставят там личната карта и да го снимат на ксерокса - това за София).
След като решението влезе  в сила (изтече срока за обжалване и никой не обжалва), делото се подготвя за архив и до няколко седмици отива в архива.
За София новият архив (от текущата година) стои в самата брачна колегия, а след това заминава в големия архив на съдебната палата.
Така е поне при брачните дела, предполагам, че в този случай не е по-различно.

делото се пази в съда и макар че е в архив може да бъде извадено.

Я гледай ти! А каква е процедурата човек да изиска достъп до делото? И в кой архив се съхранява то: в населеното място, където е гледано или в някакъв централен национален архив?

В архива на съда.
Само в София са по-разхвърляни нещата. Старите дела (граждански и наказателни на повече от 5 години, както и брачни на повече от 1 година) са в Съдебната палата, новите са в архива на съответния съд, докато не им дойде времето да отидат в Съдебната палата.

Уф! Ще трябва да се пътува! Добре, ама да попитам пак уточняващо: какво трябва да се направи, към кого да се обърне човек и от къде да почне за да изиска архивираното дело и да получи достъп до него? Колко години се пазят делата?
Благодаря за отговора Пачикрак!

Ами аз си намерих "повод" да го извадят, поисках копие от съдебното решение, после си казах, че всъщност ми трябва още информация, би трябвало да ти го предоставят да го видиш, щом веднъж са го извадили от архива.Успех!

Момичета, вече съм законна майка!!!!! Цял месец чаках да влезе в сила решението на съда, но вече всичко е наред. Имам Акт за раждане, имаме си личен лекар - страхотно вълнение изпитах - там попълних първия документ от негово име; намерихме си детска градина - тръгваме от 1-ви септември; вече скъсахме първия чифт обувки от ходене; научихме се да ядем череши и ягоди (последните само посипани със захар), разбрах, че мрази домати; където има комар или бълха веднага отива да го хапне и той се изрива; 5 чаши и една купа вече изхвърлих счупени; нарисува вратата на кухнята и пералнята с маркер; от тапетите в спалнята липсва едно голяяяяямо парче, качи поне 1 кг.; отказва да спи в леглото си, а само при мен, или когато е но село при дядо и баба; ходихме на фото изложба - там повече го впечатли простора на галерията; ходихме на концерт - акордеона, пианото и народната музика му харесаха, но категорично отказа да стои повече в залата когато започна да свири цигулката; снощи ходихме на театър - мюзикъл - по-голямата част от времето бяхме извън залата пред вратата и влизахме само когато пеят и танцуват. Той се адаптира бързо и мисля, че му е добре, в повечето случаи е усмихнат и весел, скимти и плаче само когато не давам нещо или забранявам -страхотно ме манипулира - обаче аз като не мога да му се скарам наистина - на мен ми е радостно, че го има и той усеща.  На мен нещо ми се спи постоянно докато съм на работа, в къщи като се прибера (сега там го гледа майка ми която е много трудноподвижна) едвам отварям вратата - всичко е на земята, нощем пера, гладя и простирам, тогава и готвя, и каквото мога да поприбера и избърша. Той заспива към 22.30 и се събужда в 5.30 и трябва да си играем........ После се мием, закусваме, пак мием - аз отивам на работа (той горкия се разревава), обаче след това пак ляга да спи, пак закусва , играе, яде, спи, яде - аз се прибирам и отиваме на дълга разходка из града..... и така, нещата май са нормални........ Ще свикна, ще си изградя нов стереотип на живеене - много съм щастлива и непрекъснато се усмихвам и аз........... и май и хората станаха по-добри около мен.......

От съда не ми дадоха на мен самата решението да го прочета или екземпляр за мен; в запечатан плик ми дадоха 1 екз за ЕСГРАОН и 1 екз. за социалните - и това беше. Посъветваха ме да си наема адвокат ако искам да науча нещо по делото... Ще видим... Сега не ми се занимава с това....
Подадох документи за получаване на детските ... сигурно от следващия месец ще почна да ги получавам. Можете ли да ми кажете имам ли право на някакви други помощи като самотна майка и прочие - все пак на една заплата съм.
Чудя се дали да не прекратя тази започната от мен тема - тя все пак свърши.....  И да започна да ви пиша за нормалните и хубави неща който ни се случват...

Здравей, Puch, много се радвам за вас.
Хубаво е, че писа в тази тема - така тя има завършеност.
За решението - ти си страна по делото, не могат да ти откажат решение. На твое място бих си пуснала една молба в съда, бих си платила и таксата за издаване на решение и бих я приложила към молбата, да видим как ще ти откажат  

Страхотно, Puch    

За съжаление не мога да ти дам съвет. Във форума има юристи, надявам се да се включат.

За детето - мноооооого прегръдки

Честито и от мен Пух!
Явно ви е много хубаво заедно и това е прекрасно!
     

 Честито и от мен Puch!  Желая ви от сърце много, много щастливи мигове заедно! Сега предстои първата почивка заедно, после първата Коледа заедно и така вече живота е друг!
 За съжаление мисля, че нямаме никакви предимства като самотни майки. В детската градина плащаш половин такса т.е. 20 лв, но всички допълнителни дейности като спорт, танци, рисуване и т.н. се плащат в цалата им такса. Моето момиченце тръгва на училище през септември и в училището, което е до нас и аз съм учила в него ми казаха, че нищо не е предимство, дори това, че съм един родител. Все пак я записаха. Сега ще се боря за занималнята. Но... Всичко се компенсира, когато видиш детето щастливо! Чудя се как съм живяла преди без нея!
Още прегръдки и целувки и за двама ви!

Честито и от мен, мила Пух!
Радвам се, че имате (както личи по разказа ти) лека адаптация. Все пак имай предвид, че и двамата сте в стрес, но ще мине време,  ще се уталожва превъзбудата от многото нови неща, той ще добие увереност, че всичко това няма да изчезне и ще започне да спи по-спокойно и дълго, ти ще имаш повече време за всичките домашни работи. Много добре те разбирам! И нашата разкошна баба е трудноподвижна и мога да си представя всичко в картинки. Най-важното е, че сте заедно! Полека-полека нещата ще влезнат в руслото... Аз май цяла година ходех като замаяна, на работата ми се ревеше, че не съм със сина си...
Здраве, усмивки и хубави преживявания на тримата ви!

Пух, честито и от мен  много щастливи мигове заедно ви пожелавам

Пух, честито!Лека адаптация и щастливи мигове!
Копие от решението ще ти издадат след депозирана молба и платена такса, не помня колко беше, но е някакма минимална сума.