Несподелено...

Уф, не. не съм от тези със закъснелите впечатление, и само не ме изяждайте за дето съм такава, че като видя един мъж и мога да преценя бих ли могла да бъде с него физически или не (дори изобщо да не става дума за флирт с него).
Човека не ме привлича като мъж, със сигурност ако беше така нямаше да има за какво да пускам тема. Приятели нямаше да сме. 
Не ме притиска, да, предполагам, че най вече с цел на него да му олекне го е направил. Само, че на мен ми дотежа. Ще се отдръпна за известно време, така съм решила, мисля, че това е най добрия вариант.

И аз имах подобни изпълнения(две). 14години сме заедно и с единят и с другият.Много добри приятели,всичко си споделяхме и за гаджета и изобщо и изведнъж ми сервираха(и то по едно и също време горе долу,а не се познават)някакви силни 4увства. Ужасно е. Не знаеш как да постъпиш за да не нараниш някого.При всички случаи остават наранени,но какво можеш да направиш пове4е. Честно казано никога не съм допускала,че е възможно да имат такива чувства.Не мисля че с нещо съм им показала,че може да има нещо повече от едно невинно приятелство но...От самото начало не са ме привлекли сексуално,не ги харесвам дори визуално според мои критерии... ,харесаха ми по характер.Сега във времето се поотдръпнаха доста,чуваме се за някакви поводи и това е. Нищо не е същото ве4е...нищо.

Случвало ми се е,  два пъти.

И двата пъти със страхотни приятели, изключително близки. С единия от тези двама приятели си запазихме приятелските взаимоотношения и продължаваме да бъдем невероятно близки. В огъня влизам за него, така и той за мен. Имаме изключителен контакт. Сега той живее в чужбина и има семейство там, станахме близки и с жена му след като тя преодоля периода на ревността. Усещаме се сякаш един друг, случвало се е в моменти, в който съм изпадала в отчаяние, или съм била на кръстопът и съм имала нужда да си излея душата, точно тогава да ми се обади, без да е подозирал абсолютно нищо, като телепатия е. Аз на него също. Това е най-добрия ми приятел.

Другия не можа да го преглътне. Отношенията ни постепенно охладняха, а в последствие се разпаднаха. Мъчно ми е. Но не мога нищо да направя.

Случи ми се, дали сме го преживяли още не съм сигурна. Не го очаквах и може би това беше най-ужасното в цялата история. Не просто близък приятел, а най-близкия приятел и на мен, и на мъжа ми, нещо като големия ми брат. Факта, че не съм го видяла, защото според това, което той ми каза нещата са такива почти откакто се познаваме, май ми дойде в повече. И това, че в един момент имах най-добър приятел, в следващия - не. При това ние се виждахме почти всеки ден много години (повече от 10 г.) по приятелски. Познавам всичките му гаджета (той е свободен) и дори сме ги обсъждали заедно. Винаги сме се разбирали от половин дума, да не кажа и без думи.
Първоначално се вбесих, не исках да го виждам и чувам, после (две седмици по-късно) ми ставаше все по-празно без присъствието му. Реших, че ми трябва обяснение как, защо - обясни ми и още повече ме вбеси съответно. Някакъв период на той- две напред, аз - една назад с цел - можем да сме си приятели въпреки всичко. Пробвах да се отдръпвам и да не се отдръпвам чак толкова - нищо не се промени. В смисъл не ме преследва, не ме тормози или притиска, приятели сме и не сме. Странно е някак като усещане. Уж всичко ни е наред в момента когато сме в една компания, но за мен е странно, когато в присъствието на поредната си приятелка проявява предпочитания към мен. За дребни неща дори - няма да се сети да налее в нейната чаша, но моята не би пропуснал. За другите явно е нормално, поне според приятелката ми винаги го е правил и пак се връщам на момента - аз как не го разбрах? След последния разговор с него стана ясно, че предпочита да си запазим приятелството и да може да ме вижда, тук е мястото и аз  да си призная, че компанията му ми липсва много. Не мога с теб, но немога и без теб. Не бих казала, че ме привлича, но пък и ми е важен, така че сме в някакво равновесие засега. Уж.
Не, че ти помогнах ...

На мен такова нещо неможе да ми се случи,така,че не съм много компетентна.
Но мисля,че въпросният мъж не ти е никакъв приятел,щом ти е споделил това,знаейки че няма шанс.И знаейки,че това ще е края на вашето причтелство.Защото...това е краят,мисля...

Имам приятел от 24 години. Мъж. Някога, много млада, почти дете, аз го обичах до безобразие. Той знаеше и спокойно говорехме за това, но не беше взаимно. Приятелството ни беше странно за околните, но скъпо за нас, без да има притеснения от единия или другия. Продължаваше през годините. Аз съм семейна отдавна. Той все още не е. Каза един ден, че аз съм жената на живота му. Ако създаде семейство някой ден, неговата бъдеща съпруга трябвало да свикне с мисълта, че мен вече ме има в живота му и винаги ще остана там, каквото и да му се случи. Това ме натоварва с огромна отговорност кам тази евентуална жена. Той не си позволява да проявява или демонстрира каквито и да било интимни чувства към мен. Приятел е на цялото ми семейство. Даже със съпруга ми по-едно време се чуваха и виждаха по-често, отколкото с мен. Има нов дом. Каза ми, че ще ми направи ключове от там, за да отивам когато поискам. Търси си жена, която да прилича на мен, да е с моята кожа, с моето мислене (негови думи). Много е странно. Ходим на много места само двамата. Пътуваме из страната за по ден два. Никога не си е позволил нищо от нещата, които биха били квалифицирани като нередни. Само ме глези. Казва ми, че съм повлияла на много неща в живота му. Че всичко градивно, което е започвал, е защото аз съм казала нещо, с което да го провокирам. Веднъж баща му ми каза: "Ти, ако някога го зарежеш, няма да ти простя!".  Никога не сме имали интимни отношения. В един хотел отказахме двоен апартамент и оставахме в такъв с една спалня и ни гледаха подозрително. Хората, не вярват, че може да съществуват такива отношения. Но наистина може. Различното при нас е, че и съпругът ми е много широко скроен човек и доверието помежду ни е огромно. Много ми е ценно подобно приятелство!

Exit това с извинение патологично ми изглежда,а не приятелство.Особено с търсенето на жена като теб.Като ти се възхищава толкова и си модел за гадже,да те е взел.Не се обиждай,но отстрани изглежда зле. 

И аз  се шашнах докато четях.Нищо лично! 

Мерси, че ме уведоми. Може и на някого да изглежда зле. Хора най-разни, Представи за зле и добре също толкова. Да ме е взел, ама съм се дала на друг. Човека ме преоткрил после, представяш ли си, но е достатъчно точен, за да не си позволи да поиска каквото и да било от мен, след като не е искал да го вземе, когато съм му го давала.

Интересно е, че тук като някой признае своя история, истинска и неподправена, хората никога не я приемат за нормална.

Балу, наистина много странна история, не можах да разбера след като ти в началото си го обичала, а не е било взаимно, той явно на по късен етап е видял нещо в теб.
Иначе за останалото ти вярвам.

п.п. писали сме едновременно. 

А не мен не ми звучи нито странно, нито зле...
Случвало ми се е много да харесвам някой мъж - и физически и като характер и отношение, но да не изпитвам никакво любовно влечение към него.

След като някога е имал възможността да бъде с нея, а не го е направил, може би точно това му е липсвало - магията, която не може да бъде докарана нито с характер, нито с физика... докато просто не се случи.
Пък и нали човек разбира какво е имал, чак когато го загуби

Аз така разбрах историята... може и да греша. Просто я пречупих през собствения си опит.

Да,като се замисля,права си.

Съвсем правилно сте разбрали и двете!

Exit, мен ме обнадежди факта че все още сте приятели. И те разбирам.
За сега успявам да поддържам това приятелство, въпреки че част от нещата, които преди ми се струваха нормални между нас двамата, сега колкото и да се старая винаги ги пречупвам през призмата на новите обстоятелства. Вярно е, че е странно за хората отстрани. Повечето ни приятели през годините винаги са ни майтапели, че отстрани изглеждаме като семейна двойка без интимностите. Даже миналата година на морето, на закуските сутрин с детето, винаги гледах да има още някой с мен - един седи на масата и един да гони детето.  И сервитьора по повод на поръчката ме беше попитал - Извинете ме, но се обърках, мъжа ви беше този дето пие кафето чисто или този с двойното със сметана. 

Нормалните неща изглеждат скучни за хората. Сигурно това е причината. На тях им трябва драма.
В тази насока си мислих снощи, когато четях темата за Мостовете на Медисън в Клюто.
Колко по-скучен и незапомнящ се щеше да е филма, ако главната героиня беше избрала да тръгне след порива на сърцето и да избере личното си щастие. Тогава никой нямаше да я поздрави и всички щяха да я обявят за безотговорна кучка.

Нооо... света е шибан и шарен, а истината дебне отвсякъде