Ужас.Толкова малко дете и самичко в такъв момент.Предполагам е било преди години?
Да, преди години беше всъщност. Сега не знам дали приемат децата с майките в детска коремна хирургия. И после, като по-голям лежа пак в травматологията със счупена ръка и пак не пожелаха да ме приемат.

Сега е почти задължително детето да е с придружител(плащаш си,разбира се),ама и не виждам кой ще си го остави самичко в болницата.
Даже не мога и да си го помисля за моя син,страшно е чувствителен.Даже зашеметен от сиропчето,точно преди операцията, пак го чувах в асансьора как ме викаше и питаше-къде е мама?Още си спомня моменти от преди да заспи в операционната и ми разказва.