Аман от самоинициативи!!!

Преди да са заключили да ти кажа - просто постъпете като възрастни и се съберете тримцата да си поговорите. Ако детето все още иска да остава от време на време с баща си, иди при него и жена му и им кажи какви условия поставяш. Всякакви лични дрязги трябва да остават на заден план, когато става дума за детето, а то е и негово дете, нали така?

Да се вижда по-ясно! 

И без това, ако не мислим, че настоящата жена на бившия е кучка, значи гледаме само клюкарски на историята. Тъй, че какво да кажа... Не си права. Бившия ти мъж е виновен - да, обаче жена му - шапка и свалям. И ти изобщо нямаш право, да се сърдиш на нея. Пък и доводите ти, "да остане там детето да си завърши годината", хич не са ми сериозни. След тази година, ще има приятели, от които няма да искаш да го откъсваш, после пък там ще има по-добро средно у-ще, после нека си направи бала. А, можеше да има и аналогична тема - "Какво толкова, ако го беше завела на лекар".  И след като, жената отглежда детето ти, ще намериш начин да общуваш с нея. Щом е съгласна да се грижи за него, значи с повече усилия и по-малко гордост от твоя страна, е възможна една що годе, нормална комуникация. Това ми е виждането.
И всъщност, ти искаш обективни мнения, или само оплюване на настоящата, щото май на първото недоволстваш.

Някъде имаше аналогия със свекърва. Интересно, ако го беше направила свекървата, как щяхте да реагирате.

Пълнолуние го е казала много добре. А по въпроса за свекървата...
Ами ако детето живее цяла седмица при свекървата... мисля, че реакциите няма да са особено различни. Като не и харесва на авторката, да си взема детето и толкова. Ама не може хем други да го гледат, хем да им се цупи и да изисква, абсурдно е просто. И за мен мотива с непрекъсването на учебната година е несериозен, да не кажа друга дума. В темата за подстригването не се касаеше за баба, отглеждаща детето, а за такава, видяла го за няма и час. Хайде да не правим паралели между двете.

Хубу де, ама авторката иска тя да го заведе, има възможност. Защо трябва да се върши през главата на майката.

Ами не знам защо. Не сме чули другата гледна точка. Като цяло щом не и харесва отношението, ако и детето чувства някакъв дискомфорт в онзи дом, си го прибира. Оправдания с пътуване, със смяна на училище и т.н. са просто оправдания.

Не са просто оправдания. Гледаш най-доброто за детето. Развод - гадно. Спестяваш му други гадости. Защо тя не е останала в жилището, което е близо до у-щето?

И какво му спестява? Сама пише, че детето не се чувствало добре там. Що за спестяване е това? И казала ли е, че бившия живее в семейното им жилище? А пък доколкото схванах, разводът не е скорошен, тъй че и така да е, детето е можело да се премести в друго училище отдавна. Това да не е единственото училище в града?

Добре казано.

За първи път се включвам в подобна тема,мислех и сега да се въздържа,но не успях.Трудно е да се дават съвети отстрани,а и честно казано не знам авторката дали с темата е търсила съвети или е очаквала дружно да я подкрепим ,а да  оплюем бившия и настоящата му?Авторката определено е подала не достатъчна ,не точна,хм... и не вярна според мен информация.Така естествено адекватни мнения не могат да се дадат,но изхождайки от поднесената информация не мога да застана в подкрепа на  Засега анонимна.Как да повярваш на човек,който казва,че няма родители и никой не  е помагал за детето,цитирам част от  пост на авторката- "...Когато е имало нужда от непрекъснати грижи,съм си го гледала,съвсем сама при това(нямам родители)..",а преди това  споменава майка си,която е гледала детето на сестра и и се е обаждала да я пита дори и за даването на един амидофен?Един път без родители,друг път с майка...Около оставането без подслон,пак мрак и неясноти.Детето присъдено на майката,жилището взел бащата и принудил майката(пак според авторката) по този начин да му даде детето,че да не мизерства и то с нея по квартири.Хайде бе,как доброволно ще си поверя детето на човек,който действа по този начин?Как да разчитам на човек съзнателно оставил ни по законен или не начин без подслон мен и дете ?И този личен лекар на детето.Как личен на детето,пък родната майка не смее/не може/ не иска да ходи при него,че бил приятел на бившия?Защо детето е при такъв лекар,а не при избран от майката?И авторката и за в бъдеще ли не мисли лично да контактува с лекаря на детето си,щото видиш ли не иска да дразни бившия и настоящата  ,като ходи при него ?Не става и ясно детето добре ли е там или не? Още доста такива въпроси ми идват,но ще стане дълго,а и темата е пред заключване.
Към авторката-нищо лично към теб,не  искам да те обидя или засегна с нещо.Опитах се да те разбера,но не става.Съгласна съм с момичетата,чиито постове определяш като заяждащи.Не видях такова нещо там,просто споделят мнение,както и аз сега.Според мен проблемът е главно у теб.Ако успееш, прочети пак всички мнения и ще видиш много истини за себеси,които не ти се ще явно сама да видиш.Не е нужно да се обясняваш или да се оправдаваш на някого,просто бъди честна пред себеси(ако не пред нас).И да,браво на жената,която се грижи "само" 5 дни в седмицата за детето ти!Определено се опитваш да омаловажиш грижите и,а не трябва.Щом бившият ти съпруг е толкова ангажиран в работата,а и безотговорен,както сама го определяш,явно е,че жена му поема цялата грижа около пребиваването на вашето дете в техния дом.Последно-и аз мисля,че по-скоро си търсиш причина детето да не е при теб,отколкото наистина това да не е възможно.Нали знаеш-когато човек иска нещо,намира начин да го постигне,а когато не иска си търси оправдание !

Много трудна ситуация. Не мисля, че новата жена е виновна с нещо - тя просто "слуша" съпруга си. Май най-добре да се съюзите двете срещу него  , но майтапа настрана - само едно нещо исках да ти кажа и то е, не карайте детето да страда заради вашите проблеми - дай му едно хубаво и безпроблемно детство и не го използвайте като оръжие един към друг. Дори да се налага да отстъпиш от позициите си затова, един ден детето ще го разбере и ще ти благодари!

При развод е невъзможно.

  Щом детето е при тях естествено, че те ще се грижат за него и не може ти да ги ръководиш от разстояние. Де факто детето е при тях, те го гледат, а ти час по час звъниш по телефона да упражняваш контрол. Уж за по-удбно, но май не е удобно да никой да не говорим, че детето се раздвоява между вас.