Публикувана: 6 фев. 2009, 11:22 ч.
Последно мнение: 12 фев. 2009, 16:12 ч.

НЯМА ДУМИ

8 963
118
1

Гост

# 30 6 фев. 2009, 15:00 ч.

Мнения: 958

Не е така, моето дете беше на 9 месеца, когато се върнах на работа, въпреки че имах избор.
Ако нямах, щях да се върна дори да е на един месец. Предпочитам да се скъсам от работа, но да живея спокойно,
вместо всяка вечер да тръпна, мъжът ми как ще се прибере, и много ли ще ме бие, дали ще бие и детето, и дали някой ден няма да ме убие, или и детето.
Всеки човек има избор, и колкото по-рано го направи толкова по-добре.
Предполагам че има някакъв синдром на зависимост към насилника, но заради това има толкова организации, повечето анонимни.
Изисква се усилието да им се обадиш, предполагам че те си знаят работата, значт как да ти помогнат да се измъкнеш от кашата.
Когато една жена има дете, тя трябва да има достатъчно сили да се бори за него, да го спаси от този ужас, и нищо да не може да я спре.
Дано това майче успее да се справи, защото има страшно много жени, които не успяват, а с времето предполагам става все по сложно.

# 31 6 фев. 2009, 15:14 ч.

А ако няма кой да ти гледа детето докъто си на работа?
Аз също започнах да работя ,когато детето ми беше на 3 месеца,но имаше кой да го гледа докато работя.Има жени,живещи в населени места,където и без дете неможеш да си намериш работа.Всичко е много сложно.Ако майчинските стигаха и покриваха месечните разходи ,остава само проблема :къде ще се живее.Затова са и фондациите,прнципно те осигуряват и двете неща,но за колко време?Ето това е проблема на всички жени подложени на системен тормоз.И пак казвам,винаги има изход,започваш с малките неща.Първо се изнасяш,а от там всяко нещо си идва на мястото...

# 32 6 фев. 2009, 16:09 ч.

София
Мнения: 2 431

Искам да дам един практичен съвет - преди да се изнесеш - събери всички документи, които можеш - актове за раждане твой и на детето ти, вносни бележки за осигуровки, банкови сметки - номера, нотариални актове, ако имате собственост на двамата, задграничен паспорт, всичко, всичко, до което имаш достъп.

Ти си много млада, животът ти е пред теб и имаш право да го изживееш в радост и по приятен начин. Ако действаш умно, бързо и последователно този етап ще е само един лош сън, който ще отшуми. Не си длъжна да търпиш, имам познати, които успяха да се справят. Изисквай от семейството и приятелите си да те подкрепят и не се срамувай - няма от какво. Даже освен с шефа на съпруга ти, говори и с негови приятели и колеги - преди той да е говорил с тях и да ги е излъгал нещо. Те също би трябвало да те подкрепят. И се обади в Анимус, те могат да помогнат.

# 33 6 фев. 2009, 16:42 ч.

Мнения: 1 054

Цитат на: Бомба самоделка в пт, 06 фев 2009, 14:57

Цитат на: TheFireGoddess в пт, 06 фев 2009, 14:05

Цитат на: гост1 в пт, 06 фев 2009, 11:22

моля помогнете ми.Мъжа ми ме бие.Сега пак имахме побоища.Отиде си на село като преди това ме би с юмруци в главата и с шеслонга на детето.Не са ми подредени мислите много съм разстроена.Сега е топло и искаМ ДА ИЗЛЯЗА С ДЕТЕТО НА РАЗХОДКА А МЕ СРАМ ЩОТО КОМШИИТЕ СИГУРНО СА ЧУЛИ.Не искам да се връща.Не е пъртзалка.Вживота има и абсурдни неща.Просто исках да кажа на някой

И откъде събра тези сили да драснеш някой друг ред във форума Joy

Явно малко те е понабил Laughing

Не те ли беше срам да го напишеш #Crazy

...

100% съм сигурна, че НЕ я е било срам... и дано това, на което се присмиваме всички в различни моменти не ни стига, защото застраховани НЯМА! В друга тема, по друг въпрос сигурно всички щяха да те цитират и да се доприсмиват... ама тука беше напълно излишен коментара ти! Аз също си помислих, че не бих писала първо във форума, но никой не знае как ще реагира докато не му се случи "нещото".

И аз подкрепям всички останали мнения до тук, потърси помощ колкото можеш по-бързо, не се срамувай, не си ти виновна, за това, което ти се случва! Събери сили и постъпи правилно сега, защото не страдаш само ти, а и детето! Успех и много късмет ти желая Hug

# 34 6 фев. 2009, 16:59 ч.

Мнения: 2 821

Дано мъжа й да не чете във форума... Rolling Eyes

# 35 6 фев. 2009, 17:06 ч.

Eдвали ще чете в такъв форум,все пак той е ,,мъжкар",а тук са само ,,лигави женички".Не би подложил ,,мъжествеността" си на изпитание,Мен обаче ме притеснява друго...и авторката на темата я няма.Дано това да е,защото е напуснала съпруга си и е отишла на място където няма интернет Praynig

# 36 6 фев. 2009, 17:13 ч.

Мнения: 2 821

По скоро защото без да иска си влезе с регистрацията още в началото на темата....дано има смелостта да промени нещата...

# 37 6 фев. 2009, 17:51 ч.

Мнения: 494

И аз не знам,как бих реагирала,но предполагам,че авторката точно защото я е било срам да се обърне към някой близък,е писала първо във форума,като се е надявала да получи помощ. Така,че на мен изобщо не ми се стори чак толкова странно.

Към авторката:момиче,ти си толкова млада.Животът е пред тебе. За съжаление,както вече някой беше писал,няма застраховани от тази ситуация. Няма от какво да се срамуваш! Момичетата са ти дали много добри съвети. Ние разбира се не ти знаем точната ситуация,в която се намираш. Ти си знаеш най -добре и сама си прецени,как да постъпиш!Но един съвет и от мене. Помисли си много добре,и най- вече мисли реално. Недей да се самозалъгваш и да търсиш начини да го оправдаваш. И без да го познавам този твой мъж,съм сигурна,че няма да се спре дотук.Живееш един живот!Желая ти много късмет на теб и на детенцето ти!

# 38 6 фев. 2009, 17:52 ч.

Мнения: 164

Миличка това е ужасно ,как можеш да го търпиш?
Потърси помощ при роднини и се ръздели с него ,не те заслужава.
Направи го заради детенцето ,един ден и то ще страда заедно с теб, помисли Naughty

# 39 6 фев. 2009, 18:05 ч.

Разпиляна във въображението
Мнения: 24 820

Спасявай се. Наистина, този който трябва да се срамува е мъжът ти. Извади си медицинско и подай жалба. Дори и да е полицай не вярвам колегите му да го покрият.

# 40 6 фев. 2009, 18:12 ч.

Здравейте.Пак съм аз.Бях на разходка с детето и затова не ви писах.Сега съм малко по-спокойна.Той живее при мен.Вжилището на мама,но въпреки всичко нямам сили.Не ме е страх че ще остана сама и няма да имам човек до себе си.Иначе той много обича детето и се надявам ,че няма да му посегне никога.Незнам това го търпя от почти 4 год.Бях съм на 18 когато започна всичко.Но търпя и търпя с надеждата да се оправят нещата.

# 41 6 фев. 2009, 18:24 ч.

Мнения: 982

Нещата няма да се оправят.
Не се залъгвай, че е добър баща.
Добрият баща няма да бие майката на детето си!
Това, че жилището е на майка ти улеснява ситуацията. Събираш му багажа и го гониш!

# 42 6 фев. 2009, 18:26 ч.

Мнения: 204

Милата ,настръхнах направо .Виждала съм такива семейства,не вярвам 4е ще се оправи .Дано намериш правилното решение ,но не го търпи ,ти не си животно .Желая ти много късмет.

# 43 6 фев. 2009, 18:27 ч.

Мнения: 1 073

Не искам да съм лош пророк, но мила Те никога няма да се оправят, ако не вземеш нещата в свои ръце. Виж, вече 4 години те не се променят. Ще стават и по - лоши, защото той е сигурен, че ти ще си траеш и няма да предприемеш нищо. Не се оставяй по течението, приключи с него веднъж завинаги и сложи чертата.Не се срамувай, Той трябва да се срамува. Обурни се към приятели, агенций и защити правата на детето си и твоите. Всеки човек трябва да се бори и отстоява за тях. Успех!

# 44 6 фев. 2009, 18:33 ч.

Мнения: 1 505

Мило моми4е много те моля,про4ети внимателно какво са ти написали моми4етата в трите страници,и пак си помисли дали като се върне от село твоя 4овек 6те искаш да те набие пак,няма да се спре,казвам го,за6тото съм ба6та ми така пребиваше майка,а тя го търпя 20 години и тя с надеждата,4е вси4ко 6те се промени,но не ставаше все по зле и по зле.Помисли си,дали искаш детето ти да живее във ве4ен страх,и ти съ6то.
Про4ети какво са ти написали моми4етата,обади се на някоя агенция дори и за информация само и действай докато е рано.

Препоръчани теми

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Бившата му!

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: