Исус Борис звучи добре.
Борката е канонизиран вече покрай една тема за държавния служител.
Предлагам днес 12.08. да е ден на Свети Великомъченик и Безсребърник Борис. .......
- Публикувана: 1 фев. 2009, 17:16 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2009, 23:16 ч.
На шамара с шамар ли отвръщате ? Или с два ??
Борката е канонизиран вече покрай една тема за държавния служител.
Затова - два шамара и освобождаваме напрежението. Та кой не може да понесе два шамара, изключая нежната душа Борисова? 
Ако това ще те успокои и ще те направи по-възвишена и великодушна ще ти кажа къде живея да дойдеш да ми забиеш два шамара. С удоволствие ще обърна и другата буза за още един ако два не стигат. Дори мога да ти позволя и да ме ритнеш за капак. Дано след това агресията и омразата ти стихнат поне малко...
Няма да ми е приятно но ще се жертвам в името на доброто и мирно съществуване във форума.
Ето един истински християнин в библейския смисъл на думата!
Не мислех, че такива хора съществуват.
Дано да не са само приказки!
Казвам го без всякаква ирония...не мисля че е шизофрения да сме по-отстъпчиви.
Ако всеки подхожда с разбиране и се води от това, че се държим с хората както искаме да се държат с нас, ще бъде по-различно май.
За всички, които тачат "плесниците", разбирайте буквално и преносно!
Любимо нещо, от любим поет!
Поздрав от мен!
Подлец
Говорейки със него, се усмихвах,
тъй както той на мен. И с мек гласец
скимтях, въртях опашка, мънках тихо,
а исках да му изкрещя: Подлец!
Подлец бе той. И аз добре го знаех.
Но го търпях и подълствувах сам,
защото бях зависим, дребен, смаян
от неговите глас и смях, и сан.
И тръпнейки от този недостойник,
от този малък Зевс с немалка власт,
аз осъзнавах, че подлец не той бе -
едничкият подлец сега бях аз.
А щом се разделих и се сбогувах,
ръчицата ми гузно затрептя:
със нея със подлец се бях ръкувал -
как щеше стихове да пише тя?
Как щеше да изхранва три дечица
след туй ръкуване, след таз лъжа?
И с нея си ударих сам плесница -
онази, дето нему аз дължах.
Ах, как боли! Не бузата - сърцето!
Сега вървя и охкам, но без глас.
И вдън хастарите заврял ръцете,
два джоба със плесници нося аз.
Дамян Дамянов
Любимо нещо, от любим поет!
Поздрав от мен!
Подлец
Говорейки със него, се усмихвах,
тъй както той на мен. И с мек гласец
скимтях, въртях опашка, мънках тихо,
а исках да му изкрещя: Подлец!
Подлец бе той. И аз добре го знаех.
Но го търпях и подълствувах сам,
защото бях зависим, дребен, смаян
от неговите глас и смях, и сан.
И тръпнейки от този недостойник,
от този малък Зевс с немалка власт,
аз осъзнавах, че подлец не той бе -
едничкият подлец сега бях аз.
А щом се разделих и се сбогувах,
ръчицата ми гузно затрептя:
със нея със подлец се бях ръкувал -
как щеше стихове да пише тя?
Как щеше да изхранва три дечица
след туй ръкуване, след таз лъжа?
И с нея си ударих сам плесница -
онази, дето нему аз дължах.
Ах, как боли! Не бузата - сърцето!
Сега вървя и охкам, но без глас.
И вдън хастарите заврял ръцете,
два джоба със плесници нося аз.
Дамян Дамянов
Много агресивен става западния свят, и отговорите го подвърждават.
Липсата на агресия, в Индия например, показва, че макар да сме много по-технологично развити , духовното развитие ни изостава.
Липсата на агресия, в Индия например, показва, че макар да сме много по-технологично развити , духовното развитие ни изостава.
.а обратното,на доброто отговарям с 2пъти по добро 