Лошо е когато се разочароваш от хора, които си обичал!Особено, Диди, в твоя случай!
- Публикувана: 29 ян. 2009, 18:35 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2009, 20:26 ч.
За женското приятелство - има ли такова нещо?
Илея , меко казано съм разочарована ! А на тези жени съм помагала така , както и роднинте им не са го правили , с мъжа ми в конфронтация заради тях съм влизала.И през ум не ми е минавало , че ще преживея ада , през който минах и нито една от тях няма да я заболи сърцето за мен !
Не споря с никой, неминуемо съществува женско приятелство, но за мен то е като бялата лястовица. Не говоря за това да седнеш на кафе и да обсъдиш намаленията по магазините, да си побъбриш за мъже, да се посмееш и после да се разделиш с въздушна целувка. Дали не се самозалъгваме и слава Богу не сме имали ситуации подобни на тази на Диди за да проверим това приятелство?!
Съжалявам за Диди,дано не го изпитам никога.Не мога и да си представя колко ти е било болно от това предателство.За сега не са ме предавали.Бях изпаднала доста.Много болен мъж,много малки деца....те бяха до мен.Подкрепят ме повече от родителите ми.Смърт и почти развод при една от моите приятелки-ние плътно до нея.Другата и нея я сполетяха хиляди гадости,до сега сме заедно,дано и за напред е така.
Не споря с никой, неминуемо съществува женско приятелство, но за мен то е като бялата лястовица.
A според теб само женското приятелство ли е като бяла лястовица?
Мъжкото е супер?
А между мъж и жена още повече?
Благословен е всеки, който го има. Тъй като истинското приятелство е рядко явление, както между жени, така и между мъже, и смесено такова, е особено ценно когато го има. А когато е дълго и изпробвано в трудностите през годините, е по-скъпо от злато!
Имам една такава, която мога да нарека истинска.
Познавам я откакто се помня, и може да не сме се виждали една година, но знам, че ако и звънна винаги мога да разчитам на нея.
Тя на мен също.
Това не е, от онова лигаво приятелство, за кръчми, заведения и т.н.
Това за мен е човек, който много обичам, и за който бих дала всичко.
Иначе приятелки бол, имам някои много ценни, други които са само за кафе.
Истинското приятелство, се гради с годините, минава много изпитания и става все по-силно,
докато онова другото, при най-малкото препятствие се огъва, и разбираш какъв е човека който седи срещу теб.
Познавам я откакто се помня, и може да не сме се виждали една година, но знам, че ако и звънна винаги мога да разчитам на нея.
Тя на мен също.
Това не е, от онова лигаво приятелство, за кръчми, заведения и т.н.
Това за мен е човек, който много обичам, и за който бих дала всичко.
Иначе приятелки бол, имам някои много ценни, други които са само за кафе.
Истинското приятелство, се гради с годините, минава много изпитания и става все по-силно,
докато онова другото, при най-малкото препятствие се огъва, и разбираш какъв е човека който седи срещу теб.
Забелязала съм, че с възрастта, трудно се създават ИСТИНСКИ приятелства!
Аз, която съм много "отворена" за нови запознанства, трудно приемам на 100% хората. Може би критериите ни са други! Или може би трудно хората си пасват като пораснат! Знам ли...
Аз, която съм много "отворена" за нови запознанства, трудно приемам на 100% хората. Може би критериите ни са други! Или може би трудно хората си пасват като пораснат! Знам ли...
Приятелка от детинство нямам, от училище също - в смисъл, че вече не са ми никакви.
Имам две от университета. Точно с тях рядко се виждам, но всичко мога да им споделя и да получа разбиране и подкрепа. Като изтрещя, на тях им се обаждам.
За ежедневните клю-клю си имам готини колежки.
Скоро се замислих, че има две девойки, които всъщност са познати на мъжа ми, но с тях също доста си общувам (повече отколкото той).
