то бива вярност,ма аз май прекалявам

pasinet, под капризи имах предвид по голямо разнообразие. Не става дума примерно за техническо сексуално разнообразие нито за ходене на различни места или купуване на различни неща. Може просто да имаш нужда от комуникация с човек, който мисли различно от мъжа ти, които ти е интересен и вълнуващ само защото е различен от мъжа ти. Може да те кефи чувството му за хумор, или специфичния подход и отношение към теб или начинът на мислене.... Може да излъчва някаква по различна сексуланост и просто да ти кеф да го пробваш в кревата. Това са специфични неща за всеки отделен човек и не могат да присъстват в един единствен. Ако щеш дори може да ти стане любопитно как е да спиш с чернокож или с виетнамец. Някои хора са си просто по любопитни от други. Аз примерно реално не съм изневерявала на мъжа си. Но от как сме женени срещнах ... сещам се за 5 мъже (ако бях излизала повече със сигурност щаха да са повече, защото ми е слаб ангелът), в които бях един вид влюбена. Което значи, че много ме кефеха и ако не бях семейна вероятността да опитам да ги изпробвам креватно щеше да е много голяма. Ми аз за една седмица сама на почивка успях да се влюбя в цели двама. Дори не направих и опит да се запозная с тях, но тайничко си ги харесвах и то не само харесвах ами изпитвах особена тръпка на влюбените. Като спрях да ги виждам за още една седмица ги забравих   Интересно ми е обаче ако ме бяха изушавали по дълго време дали както твърдя бих си опазила принципите  

Fairy, разбира се че мъжът ти за теб е дъ бест. Но според мен просто за тези 13 години не си срещнала някой, който наистина да те плени и да се стекат така нещата, че да ти падне шанс между вас да се получи нещо   Може би просто трудно се влюбваш. За мен е никакъв проблем, мога да бъда влюбена в няколко едновременно и да не мога да реша кой от всичките предпочитам в крайна сметка  

Защо да е странно - срещаш някого, влюбваш се в него, оказва се, че е голямата ти любов, обаче... е първият. Какво правим тогава - зарязваш го, защото трябва да има и други? Оставяш го на стенд бай, докато се наживееш? Или отказваш да приемеш, че е голямата ти любов?
Нещата понякога просто се случват, едва ли някой си е поставил за цел да остане с първия си мъж/жена.
Аз лично никога не съм мислила по въпроса първи/втори/много, просто срещнах едно 16годишно хлапе, влюбих се в него и така до днес, прищявка на съдбата е, че ни срещна толкова рано

NikiFin, не съм срещнала, така е. Но то е и защото не търся, и защото колкото и да е готин, той просто не издържа на сравнението. Което пък идва от това, че всичко е наред между мен и мъжът ми .

NikiFin явно имаме различно разбиране за състоянието влюбеност и от там неразбиране.  
За мен мъж интересен, на който харесвам чувството му за хумор или мисленето е не само един, но не означава, че съм влюбена.
А за особения вид любопитство (чернокож или с виетнамец) , явно не съм толкова любопитна, че да ме влече.

За моите разбирания за влюбеността, не съм била никога влюбена в повече от един мъж едновременно. Всъщност за целия ми живот съм била влюбена само в двама.
Сексуални експерименти в тийн годините изобщо не ги броя, твърде далеч от любовта е това. Нормално за възрастта според мен.
Това, че в някой нещо ми допада, ами нормално е. Имам приятели мъже,които явно с нещо ми допадат щом поддържам връзка. Ама доста далеч от влюбеност.

 Относно фантазиите и възникващите размисли за изневяра, искам да разкажа една случка. Имах една студентска любов. Излизахме за кратко заедно. До секс не се стигна. Причини няма да посочвам, но ми остана неизживяна тръпка. Много го харесвах.
 Както и да е ... Омъжих се. Наскоро, случайно срещам моята студентска любов. Прегръдка, целувка по бузата ( като при стари, добри познати ) и.... моето сърце здраво заседна м/у зъбите. Световъртеж ме залюля, пеперуди запърхаха и така нататък . Човекът си е все така чаровен, забавен, мил ...с трапчинки  и неоженен. От дума на дума, аз споделих за скорошното си задомяване, той въздъхна дълбоко ( поне така ми се стори ) и ме покани на кафе на следващият ден да си припомним за студентските години и да счупим още лаф-два. Съгласих се и на следващият ден, с благословията на пресния ми съпруг, се отзовах в познато кафене. Разговорът потече като река, все едно никога не е пресеквал и аз се усетих как запримигвах с/у събеседника си като влюбена ученичка от 6-ти клас. Ужасих се от себе си! Честно! Усетих ръката му в/у своята, после ме погали по косата и аз вече настръхнах. Бях готова да се поддам на чара на много бившата си любов...и в този момент в съзнанието си видях доверчивите, влюбени очи на мъжа ми. Тръгнах си без да оставя телефон. Глупава ли съм , не съм ли...., не можах да си позволя да излъжа човека когото обичам и който ме обича. Заедно сме 7 години.

Седмата година е критична, казват.
Бих задавала въпроси след още седем. Сега знам какво ще ми отговориш.

    И на мен ще ми е интересно какво бих отговорила след още 7 год. По принцип съм романтичка по душа и бих искала да вярвам в чистотата и искреността в отношенията м/у хората. Надявам се и мъжа ми да е верен, да ме обича и уважава, както аз него. За сега нямам съмнения, но животът е по дълъг от колкото траят надеждите и ако речеш и компромисите  

Аз и до ден днешен вярвам! Оказва се, обаче, че някои от хората, на които си вярвал, не те разбират и не искат да ти простят, че мислиш различно от тях и си бил честен. Но насила отношения не се създават! Винаги са нужни двама за това.

Абцелютно си права.  Но да кажеш на някого дали е прав или крив, трябва да знаеш кое е право и кое не е  Аз, от височината на собстената си камбанария, намирам истината в думите ти. За мен правилното е да живееш според нуждите и разбиранията си, да не ощетяваш собстената си свобода , но да не нараняваш свободата, нуждите и разбиранията на близките си ( ако можеш и ситуацията позволява ) Така  бих сметнала за честно 

Няма начин! Всеки има своя правота и вярва основно в нея. Трудно хората приемат чужда истина, дори и да е по-вярна от тяхната.

Съгласна!

нали ви обясних вече,ако не изневерявам ,не е заради него ,а заради самата мен.и няма да скоча в чуждо легло ,само за да го наряня,щото примерно заслужава.бих изневерила ,ако се породят чувства,без да ми пука за неговите,защото аз ще се чувствам добре.

Значи въпроса не е в това, че не би изневерила за нищо на света, а защото до сега не се е появил обект, който да те накара да изпитваш достатъчно силни чувства, за да го направиш? И то без да ти пука. Тогава за какво е темата всъщност?

А, едва ли въобще на някой изневеряващ му пука, стигайки до изневяра, щом така или иначе го прави.

ами ако я е налегнала хормонална буря и има склонност да прескача в чужди легла без да има някакви угризения и притеснения, ако просто не издържар тогава нищо не може да се направи срещу природата

Мислех че няма такива още- моята майка от 35г е само с един мъж и то с първия....
Лично аз за себе си се зарекох да не правя нейната грешка- да си поживея, да пробвам,че като се оженя и остарея да имам с какво и кого да правя сравнение
Така и направих- и не мисля че съм сгрешила,че ако бях следвала примера на мама сега щеше да ме е яд че не съм си поживяла.....
но както казвате никой не е застрахован- не се знае в бъдеще какво ще ми предложи живота....

моята майка също е била вярна съпруга и винаги ме е възпитавала в този дух но честно казано много са малко мъжете които заслужават да не се поддаваш на изкушенията които ти предлага живота

Ще ми е интересно да чуя мъж да защитава тази теза, Пали!!!