С каква сума живее домакинството ви месечно?

Не се отчитат , права си, в горните курсове. В началните не само се отчитат ами родителите поверяват джобните на учителките, за да няма купуване на забранени неща или  "джобене" от страна на по- големи ученици.както се шегуват колежките от долен курс "и касиерки станахме" Но аз се опитвам да бъда приятелка с тях и излизаме заедно на кафе, опитвам се да разговарям с тях за проблемите им, за гаджета, родители, дискотеки, пушенето, пиенето, наркотиците, секса и тн.. дори за джобните.Особено с 7 и 8  клас. Децата се доверяват лесно, особено когато им спечелиш доверието и откликнеш на нуждата им да споделят. И не знам в какво училище учи детето ти, но аз преподавам в обикновено ОУ, където има много различни стандарти. Има много бедни деца има и деца с големи възможности. Имах случка дете да ми каже "госпожо, маратонките ви са оригинален найк, ама стара колекция, вижте моите са от таз годишната".Има и деца, които не могат да дойдат на кафе и съучениците им им се присмиват. Имаше и случай да нарекат съученичката си еди коя си "двата лева" , защото намерили бележка от майка й "маме оставям ти 2 лв, те са ти за днес и утре". Момичето умираше от срам и не смееше да вдигне глава. Тогава  накарах всички да изкарат 2 дни с 2 лева. да видим кой за какво ще ги даде. Беше хубаво и поучително. Имаше различни вариации и много изобретателни решения. След което тези, които се присмиваха на момичето, й се извиниха.  Повярвай ми децата особено в пубертета могат да бъдат мноого жестоки.

...   

Не че нещо, но защо тук така често хората се задълбочават в допускането на механични грешки при писането? Какво толкова? Тука да няма професионалисти дето се занимават с текстообработка? А иначе често казано...и аз се чудя какво се има предвид под "доброволно" да работиш. Но момичето ще обясни. Може би не я разбираме правилно  На мен лично ми допада някой да е самостоятелен и отговорен, да постига всичко сам. Просто е рядко явление. Ако някой каже "Ами аз не работя, мъжът ми ме гледа"...няма да се чудя. Много често се случва. Не е срамно. Нещо повече - всяка втора жена иска точно това.

Това, което си написала наистина ме натъжи....Жалко.
Иначе, детето ми учи в обикновено у-ще, в хубав квартал, няма голяма разлика в класите и никога съм я чула да коментира кое дете с колко пари ходи или на някого да се е подигравала,  както и някой на нея да се е подигравал за каквото и да е. Интересите им са по-скоро относно филми, музика, учение и общо взето - това е.

Това е тенденция. А дамата е даскалица 
Да беше послушала баща си за хиляда и петстотинте.

Доброволно означава , че не го правя заради пари. Часовете бяха малко по предмета, училището не можеше дълго да намери преподавател и аз се съгласих, защото имам квалификацията. Парите са нищожни и дори не ми стигат да си покривам пътя с колата до училището, но работата с децата е страхотна. Особено когато успееш да им влезеш "под кожата" Мога да използвам и други прилагателни, но не искам да звучи като благотворителност от моя страна или обществено полезен труд.
А за машиналните грешки...  вече дори не обръщам внимание на подобни подмятания. Няколко пъти съм казвала, че не смятам че тук е мястото да доказвам знанията си по граматика. Убяснявам : Гледам просто да пиша правилно и слава Богу не допускам фрапиращи грешки.
Иди го кажи на тази дето ми писаха 5.80 на изпита по литература в СУ. Сигурно и те не знаят да пишат правилно, пустите му професори....Ако ми бяха писали 3 сигурно щях да съжалявам , че не послушах баща си.

Знаеш ли, преди да почна в училището си мислех, че нещата са доста по- розови. Оказа се , че малко от децата наистина споделят с родителите си. И сега много се чудя как да изградя връзка на доверие с дъщеря си, за да не се окаже, че учителката й по испански (преподавам чужд език, не български и литература) знае повече за нея от мен.
Но фактите са такива, за съжаление и парите дори сред децата са ценен и важен ресурс, тези които имат пари се оказват "тартори" на класа.

От последните 10 страници си копнах една идея за контрол над неразумните разходи - правилото за 5-те лева. Ще си го прибавя към моите. Много ми хареса!

Asioula , джобните на дъщеря ти предизвикаха много коментари, аз също бих могла да добавя нещо - например че са почти колкото заплатата на немалко мои колеги, които с тези пари не само карат през деня, но и издържат семейство. Но имам предвид друго - ако начина на живот, който й осигуряваш, е нормален за вашата среда, тогава всичко е наред. Недей да слушаш критиките. Но ако това не е така, аз доста бих се притеснявала за детето си. Защото това са доста пари и с тях могат да се купуват и лоши неща.

В принос към темата колко трябва да са джобните на учениците, ще кажа не за мен. Наши приятели с частен бизнес и отличен доход, най-малко 2 пъти над коментирания тук, дават на сина си 1.50 на ден и считат, че е напълно достатъчно. Казват, че му осигуряват закуска, обед и вечеря удома, а парите са му само за солети, кроасан и някое сокче. А детето хич и не се е депресирало от факта и нито един път не съм го чула да се оплаква.

Мотивация, не става въпрос само дали тя споделя с мен или не. Аз съм разговаряла и с колеги и с други майки относно, кой колко пари дава на децата си дневно, колко пари им дават примерно като тръгнат на екскурзия, лагер така, че знам как вървят в масовия случай нещата. И се съобразявам отчасти с това, защото социализацията е важна за тази възраст.
А това, парите да определят "тартор" на класа ми се струва абсурдно и не го толерирам по никакъв начин, просто въпрос на семейни ценности.

Скубиду, би ли споделила какви са разценките за София? Върнах се назад, но не успях да се ориентирам, видях само 15 лева за излизане с кино.

   Бланка, ще ти пиша на лични.

Тук си много права! Относно ценностите. Ама се оказва, че са малко родителите които отдават внимание на това, повечето хвърлят парите и казват "не ме занимавай бачкала съм 15 часа за да имаш ти, харчи ги и не прави глупости". И повярвай ми никак не е абсурдно това с "тартора", а си е жив факт. Надявам се да си права и да си установила връзката на доверие с детето си. Това е много по- важно от колко пари й даваш.
Аз имах една майка на момче от 7ми клас, и като й заявих че детето й псува като каруцар тя се опита да ме нарече лъжкиня. Благодаря на технологиите и това, че телефона ми записва. Когато й пуснах синът й, и тя го чу пребледня и потъна в земята от срам. После каза само "ама той вкъщи никога не повишавал тон, камо ли да псува"
Както казва Бланка, Asioula, внимавай за какво харчи парите си дъщеря ти. Училището е място, където можеш да си купиш почти всичко, а кофтито е че по- някога това "всичко" е много некачествено, а някой от децата дори не знаят как да го използват.

моля те  - изпуснала съм го   

Тази тема нещо се изроди

На въпроса с каква сума живеем - с около 3000лв - аз и две деца, бебе и ученик първолак.
На ученика джобните са по 2 лв на седмица.
На бебето детегледачката струва в мнооого пъти повече.

Съзнавам, че човек се простира според чергата си....срам ме е да кажа, че на мен не ми стигат като чета някои хора с какви финанси се справят.
И все пак по темата....моят шеф, който със сигурност печели в пъти повече, се хвали, че дава на 18 годишния си син по 10лв на седмица, за да не ходел да "води разни пръцли на кафе"....е, не го разбирам това, наистина.

Ако хората нямат възможност- ок, ако имат и смятат, че е адски възпитателно детето им да го е срам да покани момиче, не го разбирам. Изграждат комплекси и понякога мъст.

И все пак забравих темата за какво беше.... с колко живеем или с колко малко можем да оцелеем. Е, надявам се да не ми се налага да си правя кисело мляко, за да пестя пари. Дай Боже, никому да не се налага в 21 век.

Ето го правилото за 5-те лева. После беше доразвито, но вече ми е трудно да намеря втория пост. Преразказано,  в него се препоръчва дреболиите да не се купуват веднага, а да се премислят примерно 1 ден. Ако не се откажеш - купуваш. Така го разбрах аз, но естествено не става въпрос за храна.