Как шофирате?

Аз не съм чела тази тема и съответно не съм се изказвала по въпроса  Та сега тук, таковата...  се изказвам 
Шофьорлъка колкото е на пътя толкова е на хартия. Този правилник е написан с кръв и е добре да се знае от всички млади и стари шофьори 

Шофирам според ситуацията на пътя-разумно.
Обичам да карам бързо,където е възможно.И
понеже обичам да слушам високо музика,
понякога се увличам...

Нямам спомен, защото не съм видяла темата и не съм се изказвала.   

ot dve godini imam knijka izkarax e po nevolq... no pak za smetka na tova sega ne slizam ot neq :Dkaram dori malko ludo po nqkoga

Обичам скоростта, едно 90% съм в нарушение. Имала съм и редица не дотам разумни действия, но винаги съм застрашавала само себе си. Обикновено аз съм от тези с клаксоните, че най-мразя да ми се мотат по светофарите, еле па ако се гримират. В събота вместо на фризьор предпочитам да ходя да си правя дрифтове...примерно 

За всички, които се интересуват от задълбочения спор, тълкувания и цитати от почти целия Правилник за движението по пътищата.

Първата тема
... продължението и

А трябва ли да имаш? Уточних вече,че когато си позволявам неразумно каране /а не шофирам от вчера/ го правя само за собствена сметка. Би ли ми обяснила от какво точно се възмути та чак на агресия те изби?! 

Шофирам според трафика, защото в София няма как иначе. Но като цяло бързо, много се дразня на мудни и неориентирани шофьори, които пречат на движението.

Именно!

То и М.Стависки си е мислил, че като кара неразумно застрашава само себе си, но друго се оказа.....

Можеш да кажеш,че неразумното ти каране е само за твоя сметка само ако НЯМА други коли, пешеходци и каквито и да е участници в движението - но надали това е така. Ако искаш да рискуваш само собствения си живот, си направи частна магистрала и си карай там .

А честито - така карам точно на път и полигони дето коли не минават! Обаче що да не полаете малко, то вътрешно май напира. И не смейте да ме сравнявате с М. Ставински, че разлика има от небето до земята - първо аз и капачка бира не съм изпивала като съм зад волана. Второ вече уточних, че не си правя петички с колата, стресирайки бабите на пешеходната и майки с деца на по 2 години летейки свободно по задната седалка, а го правя на места дето повтарям застрашавам само себе си /макар, че аз лично застрашена не се чувствам, но принципно/. И да, често превишавам скоростта, но за да не залаете пак ще уточня, че не да е ограничение 50, аз да карам с 290. И не ми дръжте тон, а дръжте тон на мъжете си, защото аз се съмнявам на чист градски път да карат с 50, а не 80-90 - примерно!

И аз страхливо каране, не го приемам за предпазливо. Че и пример мога да дам от днес -  пред мене кара едно неориентирано фиатче - шофьор - жена. Тя е първа кола, аз съм зад нея и няма как да я изпреварим, другата лента е кола зад кола. Та скоростта ни е 30 км. Изпуснахме всички възможни сфетофари, отзад яко клаксони, аз се въздържам, защото виждам детска глава - нормално е да кара така. Обаче не би. Детето е малко, естествено не в столче, ами буквално се мяташе по цялата кола, дупи се, вдига крака, опитваше се да мине при нея, буташе й лоста - нема проблеми. Вече и аз се изнервих защото явно не мислеше за безопасността на детето и едва ли е заради него тва каране 20-30 км на чист път! Освобождава се място да я изпреваря едновременно се пускат всички мигачи на 4-5 коли, всички искаме да се избавим, обаче тръгвам леко надясно с пуснат отдавна мигач - тя надясно и нема минаване - застана по средата. Почнах да й свиркам нямах 10 часа да мина една улица, а отзад симфония - тя невъзмутима, детето малко-малко, ма знае да показва среден пръст. Бяхме спрели на светофар, тръгваме - клаксоните са спрели, примирихме се, детето ме се надупи и  си потупа дупето - мен даже ми стана смешно. В тоя момент на платното седи един дядка и гледа насам-натам - виждам аз тролей и понеже въпреки карането ми тип "М. Ставински - искам да избия всички", знаех, че той ше тръгне най-вероятно да го гони, чукнах леко спирачка да видят тия отзаде че спирам, намалих почти до спиране, тя си пердаши с 30 км дядката ест. тръгва да гони тролея. Изкача пред нея набиват се едни спирачки и тва малкото както седеше отзад се озова на таблото отпреде. Иначе евала за разумното каране, спазване на ограничението, изнервяне на 4-5 шофьора, дето почнах да правят бая неразумни маневри в насрещното, за да се измъкнат от примерната драйверка, аз също исках, просто не ми се отдаде шанс и накрая хем щеше да подпре дядото - а то 30км-30, ама... не е като да не са те бутнали, че и детето се удари! И определено твърдя, че си позволявам да нарушавам правилата, защото си зная възможностите. Та ако щете карайте и с 10 км., аз карам с толкова колкото знам, че мога да реагирам, та било и със 20 км. отгоре.

Примера беше, за да ви покажа, че далеч неразумно каране може да се нарече такова с превишена скорост.

Абсолютно съм съгласна,че бавното каране не е равно на безопасно каране.
а тия дето си возят децата без столчета ми иде да ги измъкна от колите и да им тупна по една.

И все пак- никой не е застрахован, а понякоа уверенеостта ,че си много способен шофьор играе лоши шеги.

Абсолютно е така. Аз сама съм го изпитвала, надценявала съм се и съм виждала, че съм в грешка. Но пак повтарям цялото ми поведение на шофьор е резултат от личен опит. И не смятам това, че често карам по-бързо, не се страхувам да предприемам маневри всякакви  и пр. ме прави неразумен шофьор или копие на М. Ставински! Напротив - смятам, че въпреки влизането в нарушение аз го правя с много разум. Като няма условия за каране със 100, не карам, като има - карам. Това е.