Второ дете от втори татко

Mily, незнам какво да ти кажа. Сигурна съм, че е сериозен мъж, щом е поел грижите за детето от първият си брак. Не може да му писне ей-така! Да не би да има някакъв проблем, за който ти не знаеш? Опитай се да разбереш още нещо. Не се предавай така лесно!

Изобщо не е поел грижите сам. Първата му жена е починала 6 месеца преди да имаме връзка и той остави детето си при родителите си 4 години, въпреки, че аз бях против / те са се държали отвратително и с първата му жена/. През цялото време вземаха те решенията за детето и само го уведомяваха. На въпроса ми - ако първата ти жена знаеше къде си оставил детето щеше ли да го одобри. Отговори ми - не, но аз така съм решил! Целият им род я настрои срещу мен, включително и той. Сега като дойде да живее при нас разбра каква е истината и иска да съм й майка. Той обаче иска само него да обича. Много го е яд когато ние двете се разбираме. Та тя дори не беше научена сутрин да си мие зъбите и лицето и да поздравява като отидем някъде.  При баба и дядо - храната се носеше в леглото, не й даваха една чинийка сама да си измие, обличаха я и я обуваха до последно. Сега ми помага и се научи на много неща и когато баща й я пита - кой те научи на това и тя като отговори, неговата реакция е: "няма да я слушаш, няма да правиш нищо от това, което тя учи." Детето само ми го разказа.
А за теб мноооого се радвам!!!!!!!!!!! Аз съм оптимистка и смятам, че все един ден човек ще намери половинката си, дори и на 50 да стане . Радвам се,че ти си си я намерила вече! Побързай с развода с предишния и се оженете с любовта на живота си!УСПЕХ!  

Мисля, че в едно семейство никой на никого не е задължен за нищо. Всичко се прави само от любов. Ако стане задължение - нещата вече са в канала. Става въпрос, че вкъщи е пълно със сладки неща и в онзи момент нямахме никакви пари. А той купи на детето още сладки неща, въпреки че за хляб нямахме. Израза - не мога нищо да й откажа. Аз вече бях бременна и тогава му казах, че и на мен ми се пие сок, но си мълча, защото знам, че нямаме възможност. След 1 седмица той купи сок, но не заради мен, а защото детето му поискало. Ей затова става въпрос. А за моето дете ... изобщо не пита от какво има нужда. Тя и нищо не си иска. Казва само, че не иска да харчим излишни пари, вкъщи има достатъчно. Живяла е в нямане и е наясно. Така, че не съм глезлата за която ме мислите. Карала съм на хляб и сол, учех, работех и детето си гледах. Не се хваля, просто мога и с малко средства. И сега му го казвам - като живеехме с по-малко, отношенията ни бяха по-добри. Важното е да сме здрави и да се разбираме.

Е как няма да го гледат като за това получаваха по 600 лв. месечно, при условие, че и двамата работят и вземат над 1000 лв.,  живеят на село, не плащат ток, синът им купува въглища и всичко останало. Ако една дрешка за малката струваше 10 лв. - майка му лъжеше, че е 30 лв.  и той даваше .... Сега умират от яд, че няма по какъв начин да го манипулират, защото детето не е при тях. Плюс това на него така му изнасяше - да му гледат те детето, а не аз. Реши, че техните глезотии за по-полезни. Просто не искаше детето да се привързва към мен, нарочно го държеше настрани.

Не е добре така. Трябва да си наясно. Как ще я карате така? Всеки за себе си! Той откога ти прави впечатление, че се грижи само за себе си и детето си? Не може винаги да е бил такъв? А с твоето детенце как се държи? Нищо не казваш за него. В момента финансово как сте? Обикновено като има финансови затруднения хората се карат често... Може да е такъв период. От колко време сте заедно!? Не ми се  вярва да си избрала да си с него просто ей-така. Трябва да те е спечелил нещо! И ти трябва да си го спечелила с нещо. Търси причината навсякъде. Имаш ли надежда?

Държи се така от момента, в който започна да изкарва повече пари. Заедно сме от 4 години. Първите две се държеше прекрасно и имахме много по-малко пари. Живеехме в майка ми и сега като се връщам назад си мисля, че се е държал добре, защото нямаше пари да живее отделно на квартира. Ние живеехме в двустаен - майка ми и болната ми баба на легло в едната стая, и в една детска стая - аз и моето дете и когато той дойде - той и неговото дете. Майка ми никога не направи проблем затова. Спяхме на тясно, но никой не се оплакваше. Когато започна да изкарва пари си вирна носа и каза - аз отивам на квартира. Имали сме различни варианти - само той с детето му на квартира, после четиримата, и той реши, че ще прати детето си на село при баба и дядо докато тръгне на у-ще....бях много против... няколко години все го записвах в детска градина при нас .. не и не. Имането на пари го озлоби....нищо не отказва на малката... мисли, че така ще я направи щастлива...отсега й говори как като порастне трябва да си изкарва сама парите. Все говори как сам си изкарвал парите и бил независим и ще правил каквото той си решил! Към моето дете ....никак ... много пъти й е казвал като се скарат- че не искал тя да е с нас, но така се било случило; да те издържа баща ти ..../ако купи нещо на неговото и тр. да купи  и на моето /нещо дребно за ядене например/ - казвал - айди, бе, сега и на нея да купувам, откъде накъде- това ми го разказа детето му/ и разни такива ...В общи линии не се интересува как е, почти не я забелязва.... тя има много да учи и си стои в стаята или е на у-ще.

Това като ми го казваш и ми се свива сърцето. Не се сърди, но най-вече за детенцето ти, после за теб и това, което носиш в себе си. Защото милата душичка, само теб си има. И сигурно й е трудно да живее така, но търпи, защото те обича. Остави всичко друго, но когато ти се отнасяш чудесно към неговото дете, трябва и отсреща да е същото. Опитвам се, както виждаш, да го защитя, да го издигна в очите ти този мъж... но ти си видяла, усетила. И сигурно те боли. Разбирам те. Не бива да си нещастна, не заслужаваш. Ако се отделиш сама с детенце, ще можеш ли да си стъпиш на краката? И колко си бременна - 2 месеца, ако не се лъжа?
Обичаш ли го още?

Вече не ме боли .... болеше ме преди ... плачех, говорили сме много. "Какво толкова искаш, нали не си лягаш гладна!" Да, ще се справя сама и финансово, а още повече психически, дори ще ми е по-добре. Няма да се возя с кола, ще се стискам със сметките /но аз цял живот съм го правила и преди да го срещна/. И най-ще мразя съжалението в очите на другите - горката .... ужас. А те не знаят, че така ще ми е по-добре. За мен вярата в Бог, здравето и семейството  са най-важните неща в живота! Няма да позволя нито едно от децата ми да гледа караници и нервен баща.  А на човека, който ми написа, че само на думи ще се грижа сама за децата си само искам да кажа, че моето дете от 2-годишно върви пеш, пътува с влакове, които се сменят по 3 пъти през нощта. А неговото - не знае какво е градски транспорт, никога не се е качвало във влак, знае само луксозната кола и това е. Дори един път искаше да се качим на тролей за да видела какво е.

Мили майки, поемайки към втория мъж и евентуално втори брак вие трябва според мен да сте вече наясно какво точно търсите и какво очаквате от този мъж, както и какви според вас трябва да бъдат отношенията в едно истинско семейство. Както виждам и двете вече сте се "опарили" веднъж...

Mila_mamo – напълно разбирам страха ти “да не сгрешиш отново”. Човек, преживял едно разочарование винаги ще си има “едно наум”, но за да продължиш напред и да градиш нова връзка освен голямата любов е необходимо най-вече доверие. Никой не може да бъде сигурен, че човекът до него няма един ден да го предаде. С течение на времето и годините хората се променят – това е напълно естествен процес. Въпросът е в това да успеете да запазите доверието помежду си, да продължите да споделяте всичко и да решавате всичко заедно. Много добре е, че предварително сте обсъдили въпроса за детето. Мисля, че съвсем естествено е той да поиска дете, при положение, че още няма такова. Ти самата щом си взела решение да заживееш с този човек сериозно би трябвало да си наясно и да очакваш той да поиска да има дете от теб и да си си отговорила вече на въпроса: “Готова ли съм да родя дете на този мъж?” Наистина би било добре да приключиш първо развода, но след като бременноста вече е факт, би трябвало заедно да решите какво ще правите в тази ситуация и заедно да вземете най-правилното решение. Понякога наистина живота ни подарява втори шанс! Пожелавам ти успех и много щастие – дано наистина си намерила своята половинка!   

Mily – при теб нещата са много, ама много по-различни.... Какво значи това  :
 Умът ми не го побира – как едно дете ще се прави “умишлено”     Не, че падам от Марс и не знам как много хора използват раждането на дете като един според тях “велик” начин да изманипулират или “вържат” и задържат другия... ама просто им се чудя на акъла...  И това дете, вместо да се появи заченато с много любов и желано от двама души, които се обичат, горкото се появява като едно средство за манипулация и изкупителна  жертва на едни безразсъдни и недорасли да бъдат родители според мен хора . От цялата тази работа накрая познайте кой ще страда един ден най-много – Детето 

Mily, ти не беше ли наясно преди да заченеш това дете, че то не е желано от твоя мъж. Не сте ли говорили с него дали той иска да има дете от теб. При положение, че и двамата си имате по едно дете от предишни бракове, ти може и да искаш второ, но той може да не е съгласен да поема отговорност да има други деца, при положение, че заедно с твоето - децата са вече две във вашето семейство. Не знам изобщо и ти как си се решила да раждаш дете от него, като виждаш какво е отношението му към другото ти дете. Според мен ако те обича истински ще приеме и твоето дете като свое, естествено може и да не го обича, колкото своето, но поне няма да ги дели и ще се онася добре с него.
  Ама и него също не мога да го разбера – хем уж не иска друго дете, хем “умишлено” сте го правили... При положение, че живеем във век, в който има измислени какви ли не средства за предпазване от забременяване... Според мен при вас липсват искрените разговори и споделянето. Всеки си живее в своя си свят и смята, че всичко трябва да става както му се иска, без да се съобразявате един с друг... Не знам как сте започнали своята връзка и наясно ли сте какво всеки един от вас очаква от другия, съвпадат ли очакванията ви за едно бъдещо семейство... Както писах по-горе – това за вас е втори брак – би трябвало да сте наясно с това какво искате и какво търсите. Още в самото начало преди да задълбочавате връзката си е трябвало двамата да си изясните тези неща и то с думи, което е много важно, защото много хора си мислят – ааа щом ме обича, значи е готов на всичко... и очакват от другия всичко... после идва разочарованието, защото двамата се разминават в очакванията си...
Сама пишеш, че ако се държи зле с теб и детето ти ще го напуснеш. След като не си сигурна в него, защо тогава ще раждаш и обричаш още едно дете да расте в такава среда, в която се делят децата на мое и твое или другия вариант – да расте с разделени родители.... Помисли си много добре. Вземането на решение да родиш дете, независимо от твоето голямо желание, не е като решението дали да си купиш нова кола или някаква скъпа вещ... От твоето решение ще зависи бъдещето на едно живо същество – твоето дете! Пожелавам ти успех и кураж да се бориш за бъдещето, което наистина искаш и заслужаваш не само ти, но и твоите деца!

Позволих си да пиша, защото и аз съм с втори брак. След 13 години несполучлив брак си казах, че не мога повече така и се разведох. Можех да се грижа сама за себе си и за детето, което тогава беше на 11 години. След време се омъжих повторно. За съпруга ми това също беше втори брак, но нямаше деца. Прие детето ми като свое. Беше и все още е много грижовен и внимателен съпруг и баща. В началото, когато още не бяхме задълбочили връзката си всеки от нас споделяше и си казахме какво очакваме и какви според нас трябва да бъдат  отношенията в едно семейство. И двамата бяхме разочаровани един път и съвсем наясно какво всъщност искаме и търсим, както и за какво не бихме позволили повече да правим компромиси за в бъдеще. Оказа се, че и двамата желаем едно и също нещо и се събрахме да градим нашето общо бъдеще. След 3 години съвместен живот се роди и нашето дете. Много желано и заченато с много любов. Той бе на 7-то небе от щастие! Сега детето ни ще навърши вече 2 годинки, а голямото 17 години. Нито един път през тези 2 години, откакто се роди неговото дете, той не е делил децата, нито се е променило отношението му към моето първо дете. Като има за едното, ще има и за другото, даже гледа за по-голямото да има повече, че е по-голямо. И нито един път не е изрекъл думи като “мое” и “твое” . Ние сме едно и при нас съществува само “наше”. Благодаря на Бог, че срещнах такъв мъж и имах втори шанс за да бъда наистина щастлива!
Пожелавам го и на вас!