Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...

Алекса благодаря ти друго каквото и да кажа е излишно

И аз благодаря на всички майки, които са влезли тук от интерес, но приемат нашите трагедии като свои.Но едва ли знаят колко е трудно да гледаш как растат чуждите деца, а твоето е само спомен, нещо което хем чувстваш, че е някъде до теб, но уви не можеш да видиш.Как боли да се смееш през сълзи и да се правиш на силна. Скъпи майчета, радвайте се на своите слънчица и бог да ги пази! Гледайте малко по-философски на нещата от живота, защото и парите на целия свят да имате не можете да купите по-голямо щастие от това да виждате как растат децата ви.Една двойка в бележника на вашето дете не означава, че светът е свършил. Моя син беше отличник, а аз все исках повече, защото виждах че има потенциал. А сега какво? Даже като го сънувам често все за училище му говоря. Но него го няма и вместо да има торта и купон у нас днес /на тази дата е роден/ аз отивам до църквата за да запаля свещ и да подам нещо, което е обичал.Сега плача, но следобед трябва да съм силна, защото дъщеря ми има тържество и трябва да съм до нея и сълзите не са позволени.А колко е трудно това?Може би ще досадя на някой, но искам да споделя и това, за което се сетих в момента.Още от времето когато беше малък моя син с голямо удоволствие и радост аз сама правих тортите за неговия рожден ден като всяка година тортата беше различна/с коли, влак, животни и т.н./.Един месец след неговата смърт рожден ден имаше дъщеря ми, ставаше на 10 години и вообще не ми беше до рожден ден, но нейните големи очи говореха друго - тя искаше своята традиционна торта и не можах да откажа.Едва ли някой е в състояние да разбере колко ми беше трудно.Цял ден я правих и все не се получаваше, сълзите капеха, а аз се чувствах толкова раздвоена и съкрушена.В крайна сметка торта имаше и усмивка на лицето на дъщеря ми, но не ме питайте как изглеждаше тортата, не си спомням.

Възхищавам ти се, че си успяла. Дъщеричката ти има право на всичкото щастие на света.

Но наистина те разбирам. Децата ми обичаха палачинки и си имахме съботно-неделен ритуал за приготвяне на закуската. От четири години, седем месеца и 18 дни не правя палачинки.

Днес сигурно е много тежък ден за теб, кураж мила!

sisimam,  за НИКИ!!!

Благодаря      Мисълта че не сме сами ми стопли душата. Дори не знам как да ви благодаря  Обикновено съм словоохотлива , но след мъката която преживявам не съм от най - адекватните

   Колко много искам да прегърна всички ви! Как искам да избърша сълзите ви и пак да нарисувам усмивки на лицата ви!Искам,искам да зачерна миналото и да променя бъдещето,да ви върна най-ценния дар!И най много искам да изтрия  всичко-и загубата,и болката,и самотата и тъгата!...Уви....
    За сега само силно ви прегръщам и ви пожелавам всичко,което желаете да се случи-някой ден,някъде вашата мечта да стане истина!
   Обичам ви,момичета!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  вашата болка е и моя болка,моите сълзи са и ваши сълзи,вашата радост е и наша,а нашето щастие-ваше
 

Мили майчета , аз също загубих детенце , но беше съвсем в началото на бременността и само това че забременях веднага след това ме спаси...Влязох днес във форума заради ksd_g прочетох писмата до нейното ангелче и плаках , плаках за нея , и сега плача - за вашите ангелчета. Чувствам се толкова виновна пред детето си - снощи не съм спала цяла нощ , защото на нея й се играеше и сутринта й бях ядосана , но седнах на компютъра прочетох написаното тук и заплаках, и сега плача и я гушкам силно ....не мога да ви опиша как бих искала и вие да гушнете дечицата си 
Чувствам се виновна пред себе си , че се ядосвам за толкова несъществени неща , когато на света има толкова много мъка.... Няма нищо нищичко на този свят по -важно , по- съществено , по-ценно , по-значимо от живота на детенце ......... но вие сте хората , които знаят най-добре....
Знам , вярвам , искам да вярвам , моля се и се надявам болката , тъгата , скръбтта в големите ви сърца все повече  да избледнява и там да се настани трайно щастието , усмивката да озарява лицата ви , светлина да изпълва дните ви....
Прекланям се пред силата ви , за вас мили майчета 

Дълго време бягах от този форум и от такива теми...
И ми се иска никой да не пише тук...
Знам как боли...
И ми се иска всички да ви прегърна и когато отворим очи и ръце - те да се изпълнят с нашите ангелчета...
Лилибон, познавам те от немската тема - възхищавам ти се много и ти ми беше опора и кураж!
Няма ден, в който да не мисля за моето момченце и да не ме боли... И броя дните, и плача през нощите... Само мисълта за ново бебе ме крепеше дълго време, моята дъщеричка ме спаси и възроди. Но там, в тъмните нощи, вечно ще помня един 13 юни...
Бог да пази малките ангели и да ни даде силата да приемем тяхната загуба и да ни даде вяра, че един ден ще сме с тях...

моля се за милите ви дечица,родени и неродени които са ви напуснали.съпреживявам мъката ви,макар че не я познавам.бременна съм в 4 месец и откакто се регисрирах в този сайт,за да науча неща за майчинството не подминах и вашия форум,нито този на мамите на болни и недоносени дечица.защото и това  също е част от майчинството.покланям се до земята на вас,тъжни майчици.велика е мъката ви.
моля се за вашите ангелчета.вярвам,че огромната ви мъка изкупува всеки грях,който би попречил вие да застанете един ден до ангелчетата си-в рая!не намирам точните думи,за да изразя съчувствието си!Прегръщам ви топло и силно,и ви желая щастие-въпреки болката, радост-въпреки мислите които вечно ви водят до ангелчетата ,сила за живот-въпреки всичко!

 

nani-banani 

Vall.Val Благодаря ти за съчувствието .Желая ти една лека и спокойна бременност и едно здраво бебче на финал.

Колко сълзи съм проляла, четейки в този подфорум... Щеше ми се да можех да отнема поне малко от болката на всички страдащи.
Мога само да кажа "дръжте се". Животът е една илюзия, реалността идва след него.

от сърце ти благодаря silviayo  !
 

Мили майчета ПОКЛОН пред силата ви!
Толкова мъка сте преживяли!