И моите не се бият, поне не в онзи смисъл на ядосани биещи се деца. Но докато си играят заедно - скачат, търкалят се, боричкат се, някой може да отнесе неволни шутове, скубаници и по-здрва захватка. За това съм до тях. Това ми е важно в момента, не ми е важно прибирането на играчките и чинията веднага и на всяка цена и без изключение, нито сега, когато е на 3 години, нито като ще е на 9 или 18. Когато детето не се насилва, когато между него и родителят има близост, когато се отнасят към него с уважение, тогава то е готово да сътрудничи. Насилването, заплахите, наказанията подкопават такъв тип взаимоотношения и съответно желанието за сътрудничество, което се превръща в подчинение от страх.
Иначе си мисля, че на всеки разумен човек тук му е ясно, че книгите не могат да ти дадат готови решения за всяка ситуация, също и че има книги и книги - такива, на които мястото им е в коша за боклук, и други - на предната редица в библиотеката. Не е задължително обаче ти и аз да изхвърлим една и съща книга, нито въобще да сме чели едни и същи. Надявам се и на всеки му е ясно, че няма перфектни родители, нито перфектни деца и честно казано не знам защо на там се обръща темата. Всеки се ядосва, всеки се изнервя, всеки прави неща, за които съжалява, всеки изпитва съмнения понякога, всички се учим да бъдем родители. Но тези неща не ни пречат да имаме основни възгледи по отношение на възпитанието на децата и принципи, към които да се стремим.