Бесарабските българи.Какво знаем за тях?

и аз съм с такива впечатления, познавам лично 3-ма , и те са много горди, че са Българи
скоро, момчетата от Офф Роуд форума, правиха експедиция до бесарабските българи - имаше кампания, занесоха им много български книги, хората са били изключително благодарни

За мен повечето от бесарабските българи, които идваха да учат в България, бяха по-скоро връзкари (пиша в минало време, защото събитията се развиват преди близо 10 години).
Тези, които са истински бесарабски българи, материално хич не са за завиждане, нямат възможност да подкупят комисията, и по този начин да си осигурят безпроблемното пристигане в БГ, информацията за възможности за следване в БГ едва ли стига до тях.
Е, за цвят имаше и такива, които бяха спечелели някакви стипендии, поназнайваха български.
Винаги съм се чудела, защо, след като един от критериите (освен доказателство за БГ произход, пък бил и той връзка с някакъв пра-пра вуйнин лелинчо) беше владеене на български език, след като пристигаха у нас, тези студенти минаваха курсове по български в ИЧС-то.
Никой не искаше да живее с тях в един апартамент, в една стая. А трябваше да са "разхвърляни" между българските студенти в общежитията, за да овладеят българския език.
И всяка година, при настаняването, имаше големи разправии.
Причините са много - но една от основните е, че най-големите побойници и бабити бяха точно бесарабските българи. Доста народ беше пропищял от тях, и то не само студенти.
Бяха затворена група и много трудно допускаха външен човек. Най-вече мъжете, трудна работа. Но пък, ако ги спечелиш, ги печелиш завинаги. В това съм се убедила.
Момичетата бяха ясни (повечето) - мисълта за връщане обратно ги побъркваше. Доста бесарабски българки станаха офицерски съпруги, например. Няма лошо, кой както може, се спасява.


Във форума има и други списващи, които знаят за какво говоря, могат да потвърдят думите ми.

Запознах се с две момичета във влака за Силистра преди години. Отиваха до Силистра, откъдето щяха да хванат някакъв ферибот да си идат до вкъщи за някакъв празник. Порази ме това, че бяха само първа година студентки в България, а българският им език беше без грам акцент. Не заваляха напевно думите като руснаците.

Сблъсквала съм се и с едни други българи - банатските. Този път на тяхна територия, в Тимишоара. Случайно попаднахме с едни приятели на българския клуб в Тимишоара, където си правят сбирките и влезнахме да разгледаме, стана ни много любопитно. Не мога да кажа, че седящите вътре 20-30 човека ни се зарадваха особено. Въпреки това ни поканиха на другата вечер да им идем на гости в клуба. Щели да се подготвят по-добре, да дойдат и други, а сега не било удобно, да дойдем утре в 8.
На другият ден в 8 ч. ние се вдигнахме от другият край на Тимишоара, бяхме им донесли подаръци, тръпнехме от вълнение - "Наши сънародници, 200 години не са били в България, а говорят нашият език, родни са ни!!!" И познайте какво стана: клубът тъмен, кепенците спуснати, голям катинар на вратата. Само едно момче ни чакаше отвън: Рашко. Дойдох вика, защото знаех, че ще дойдете и няма да заварите никой и ми стана мъчно. Хората тука, вика, се страхуват. Още се страхуват, защото Чаушеско ги е тъпкал много, но не само поради това - те просто се били страхували да не би да искаме да ни настаняват по къщите си и да ни хранят!!! Много странно се почувствах, много.
Но пък си говореха добър български. Малко старовремски такъв...ама се разбирахме. Те там са католици.

Потвърждавам.
Учила съм в Търново, където имаше голяма колония от бесарабски българи.
Бяха мръсни, шумни и въртяха най-големите далавери в онези смутни времена.
Движеха се на големи групи, вечно пияни и агресивни. Говореха на руски.

Със сигурност е имало и свестни момичета и момчета...

   Стига и още как!
   А точно поради тази причина,че повечето са доста бедни,като дойдат в България,вършат не много добри неща....
   Както е казал Достоевски:"няма престъпници,има гладни"
   Е...бих добавила:и лошо възпитани.

    Владеенето на говорим български е едно,а на българска граматика е съвсем друго....Предполагам,че ИЧС-то най-вече се занимаваше с второто.
    Освен това езика на бесарабските българи е доста архаичен,а и насъбрал доста думички от околните народности,затова се нуждае от шлайфване.
    Още една причина да се говори лош български(или изобщо да не се говори),и да има нужда от ИЧС ,съм я описала(причината,де) в предния си постинг:някогашното обръщане на всичките съветски жители в руснаци.

   Уви,знам за какво говориш.

Не познавам много, но всичките са готини. Имах и колега в курса. Беше като невидим. Толкова тих и кротък. В този ред на мисли не разбирам за какво говорите, но е възможно в големи групи да са наистина такива, каквито ги описвате.

Преди години познавах 5-ма - 3 момчета от Украйна, и момче и момиче от Молдова, братовчеди. Бяха ми колеги, момчетата на работа, а момичето - в университета. Само един не се чувстваше българин и искаше да се върне в Украйна, но това беше, защото приятелката му си беше там. На него само майка му беше бесарабска българка, баща му си беше чист украинец. Бяха го пратили да учи в България, защото се беше позабърквал в неприятности и явно са искали да го отделят от средата му. Той казваше, че за него най-важното нещо на света са приятелите му, заради тях беше готов на всичко - да убие, да лежи в затвора. Другото интересно нещо, той твърдеше, че човек трябва да обича и да се грижи повече за родителите си, отколкото за децата си. И категорично отхвърляше възможността да прави орален секс на жена, такива неща истинските мъже не правели. С него се разбирахме чудесно, беше ми много интересно да го слушам и да споря с него. И без това нямаше какво друго до се прави на нощните смени.
Другите две украински момчета бяха изключително свестни и умни, с много добра обща култура и силен интерес към историята. Истински добри хора. Идваха от села на бесарабски българи, намиращи се близо до Одеса. Казваха, че и украинците, и българите ги карат да се чувстват като чужденци, много им беше мъчно.
Момичето и момчето от Молдова разказваха, че в семейството си говорят на български, с приятелите - на руски, а извън този кръг - на румънски. Тя беше завършила български лицей в Кишинев и говореше наистина перфектно български.
Ей, как ми домъчня за тези хора, за съжаление всичките ни връзки се прекъснаха отдавна.

Може и да си права, Селма, за ИЧС-то, да.
Но наистина е странно, защото имам и познати, които са от Западните покрайнини, както и банатски българи, но при тях проблем с езика няма.
Говорят си прекрасен български език.

Имам чувството, че най-голямата общност на бесарабски българи студенти беше в Търново. Имах колеги, които заради тях не пожелаха да живеят в общежитие.

Много ти е вярно чувството.
Във ВТУ беше силно застъпена програмата за обучението на студенти, потомци на някогашните български емигранти.
Не случайно търновският преподавател Пламен Павлов стана и шеф на Агенцията на българите в чужбина.

Май сме обитавали общежитието по едно и също време...

    Зависи,какъв език се е говорил в семейството,особено при смесените бракове,в които обикновено се говори езика на държавата(арменец и сръбкиня,например,по-скоро ще говорят български на децата си,ако живеят в България и руски,в случая,че живеят в Русия).
   Аз съм срещала банатски българи от смесени семейства,при които езика изобщо не беше прекрасен,разбираемо защо...

.    Също Има доста от Молдова ,чийто български е доста зле и дори в края на следването си не го научават,нищо,че ходят на курсове в ИЧС!А други говорят по добре от някои БГ-студенти.Това със стипендиите също е вярно.
Като кадър на Софийски университет имам доста такива колеги от различни факултети.
Най-странното е,че някои от тях хем имат претенции ,че са българи,хем ходят в ИЧС да си донаучат езика
Но имаше и доста бесарабски студенти,които знаеха перфектен български без грам акцент.

    Вече обясних,защо се получава така.
    Може би,не съм много ясна......

Голям процент от родените тук българи имат нужда от посещения във въпросното учреждение.

 

понякога сериозно ме изумяваш със 100% точните си изказвания, как ги улучваш, не знам