Дано не се налага да им казвам подобно нещо, но ще крия до последно. Крила съм за всичките си проблеми, за които смятам, че не могат да ми помогнат, така бих постъпила и за подобно нещо.
- Публикувана: 5 ян. 2009, 11:16 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2009, 09:32 ч.
Ако сте болна от рак, ще кажете ли на родителите си?
Да, но идва момент в който повече не можеш да се скриеш. И тогава идва шока.
Аз скрих, но лечението продължи с години и нямаше възможност да крия повече...
Шока беше не по-малък, ако и бях казала в момента.
Още ме обвинява в това.
След това възприе малко по-леко новината за диагнозата на сестра ми. Но вече беше подготвена, макар, че е много трудно да приемеш факта, че и двете ти деца са с тази диагноза.
По-добре мисля че ще бъде, ако внимателно ги подготвим за подобна новина. Има начин
Аз скрих, но лечението продължи с години и нямаше възможност да крия повече...
Шока беше не по-малък, ако и бях казала в момента.
Още ме обвинява в това.
След това възприе малко по-леко новината за диагнозата на сестра ми. Но вече беше подготвена, макар, че е много трудно да приемеш факта, че и двете ти деца са с тази диагноза.
По-добре мисля че ще бъде, ако внимателно ги подготвим за подобна новина. Има начин
Сигурно бих скрила при положение, че родителите са болни. Лекувах ендометриоза, като така мина 1 г. от живота ми, операция имах и какво ли не. Е, чак сега признах за това на майка ми - 2 г. след операцията. Прие го леко. Не съм казала обаче за всичките си перипетии. Но, ако тогава не беше ендометриоза, а рак на яйчниците, и с родители в не цветущо здраве, щях да им кажа. Сигурно нямаше да издържа на 26 - 27 г. да се боря без те да знаят. 
Аз имах тумор откриха ми го когато бях на 20години.Лекарите бяха познати на татко и му съобщиха на него лошата новина,всички криеха от мен.Никой не искаше да ми каже,за страшната болест.Гледах как нашите се опитват да се правят,че нищо не се е случило,до момента в който не ми казаха,че трябва да претърпя лека операция.Опитвах се да изкопча за какво е тази операция,но никой не искаше да ми каже дори и лекаря (който е приятел на татко).В момента в който постъпих в болница. Там разбрах истината и ми беше много тежко защото в отделението оставаш сам,без подкрепа,чувствах се смазана и излъгана.До днес още не мога да разбера защо скриха истината от мен.
п.п Дано моят разказ ти помогне да вземеш трудното решение.
п.п Дано моят разказ ти помогне да вземеш трудното решение.
Аз не бих казала. Прекарах в болницата 6 месеца, операция след операция с неясен резултат. Бях само на 25 и видях как майка ми побеля за 2 дни. Бях с много тежък перитонит и единственното което си спомням бяха сълзите в ъглите на очите и. А и аз с ужасните мъки и болки търсех помощ от нея. Милата ми майчица, опитваше се да скрие от мен, че умирам. Това ме преследва вече 14 години, лекарите лекуват тялото ти, но никой не лекува душата ти. Имаха съмнения за рак, не им казах, исках да им го спестя. Бях се заклела да не се повтори никога, но преди 2 месеца.. рутинен преглед и 5 часа операция. Само тя беше край мен, там в чужда държава, не знаеща езика. Видях , че край болничното легло всичко се повтори. Ужасно е.
Желая ти безкрайна жажда за живот, на мен тя ми помогна.
Желая ти безкрайна жажда за живот, на мен тя ми помогна.
При такива дилеми винаги се питам, как бих се чувствала ако детето ми, вярно порасналото ми дете, но все пак моето дете, скрие от мен такава информация? Ще се чувствам ужасно! Бих предпочела да знам и да съм до нея/него в този момент. Та това е моето дете!
На първо време докато разбера точно за какво става въпрос, не бих казала. Но щом се изясни диагнозата- бих им казала.
Успех!
На първо време докато разбера точно за какво става въпрос, не бих казала. Но щом се изясни диагнозата- бих им казала.
Успех!
Да, ще й кажа веднага щом съм сигурна в диагнозата. Радвам се, че тя ми каза веднага. Даваха й 6 месеца и трябваше много неща да си кажем и направим заедно. Беше мъчително време за цялото семейство, но пък живота ни изненада. От тогава минаха вече 7 години, танцувахме на сватбата ми и сега гледа внуче. В такъв момент човек има нужда от пълната подкрепа на близките си.
Помислете от другата гледна точка - ако нещо с детето ви не е наред, няма ли да искате да знаете?!
Помислете от другата гледна точка - ако нещо с детето ви не е наред, няма ли да искате да знаете?!