Недей да предприемаш нищо преди да поговориш с добър адвокат 
- Публикувана: 2 ян. 2009, 14:37 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2009, 22:24 ч.
Най-незабравимата ми Коледа и най-ужасната ми Нова Година!!!
И за да не бъда голословна:
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.
(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.
(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.
Това казва Семейният кодекс.
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.
(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.
(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.
Това казва Семейният кодекс.
Ти цитираш СК, при положение че те не са семейство, т.е. живеят на семейни начала без брак, и от гореописаното се предполага че по нотариалния акт собственик е дядото/бабата.
Ето затова казах че е добре авторката на темата да се обърне към специалист, а не към лаик (извинявай belinda, но е така).Чети, помисли и кажи!Защото само може да объркате жената още повече.
Филмите с даряване и преотстъпване не мисля да коментирам, защото не звучат сериозно.
То нашата работа е многооо объркана и замотана. Когато купувахме къщата парите ги даде мъжът ми. По него време можеше да се плаща в брой, но при изповядване на сделката искаха да декларираме от къде ги имаме. Свеки беше продала едно място и за това Краси записа къщата на нейно име. Все пак бяха минали само 2 години от началото на връзката ни.Нямах претенции, а и по това време никой от нас не е мислим за семейство. След година започнахме основен ремонт с дострояване и голяма част от парите бяха мои(имах магазини на Златни Пясъци) и от родителите ми. Никога не съм се замисляла на чие име е къщата-наивна глупачка съм.Но не това е важното. Дори и аз да се изнеса-имам къде да отида. Родителите ми имат къща на 2 етажа и винаги съм си добре завърнала се у доба. Без детето не мога и да си помисля , че ще живея. Но не мога да си проумея как зрял мъж не може да намери точните думи, за да обясни на майка си до къде може да се меси и да защити семейството си. Не съм сигурна дали той самият иска да запази това семейство.
Котка Тотка може би си права, че няма точно сега да се разделим, но от около 2 години се караме много често и сме променени до неузнаваемост.След толкова опити да започнем на ново дали въобще някога ще успеем?Той никога няма да проумее, че трябва да потърси вината и в себе си.
belinda oswen смъртта няма нищо друго непоправимо,но са необходими усилия и от двете страни.Мъжът ми винаги е искал да съм несамостоятелна. Не можем да стигнем до консенсус-аз искам отново да работя, а той твърдо против. Завърших 2 магистратури, докато бях в майчински и през цялото време ми натякваше, че след като имам семейство трябва да съм си вкъщи...Страх го да съм самостоятелна и независима. От известно време винаги сме на различни мнения. Последния скандал беше просто последната капка-нищо съществено,дори прозаично, но достатъчно за да прелеят гнева и обидата!
Котка Тотка може би си права, че няма точно сега да се разделим, но от около 2 години се караме много често и сме променени до неузнаваемост.След толкова опити да започнем на ново дали въобще някога ще успеем?Той никога няма да проумее, че трябва да потърси вината и в себе си.
belinda oswen смъртта няма нищо друго непоправимо,но са необходими усилия и от двете страни.Мъжът ми винаги е искал да съм несамостоятелна. Не можем да стигнем до консенсус-аз искам отново да работя, а той твърдо против. Завърших 2 магистратури, докато бях в майчински и през цялото време ми натякваше, че след като имам семейство трябва да съм си вкъщи...Страх го да съм самостоятелна и независима. От известно време винаги сме на различни мнения. Последния скандал беше просто последната капка-нищо съществено,дори прозаично, но достатъчно за да прелеят гнева и обидата!
Цвети, разбира се че трябва да работиш. Така и ти ще имаш самочувствие, и той ще те уважава повече, да не говорим че при толкова разклатена връзка ти май и нямаш много голям избор. Освен това според мен сега е моментът да реагираш на обидите много драстично. Те не трябва да се превръщат в рутина в отношенията ви! Сега е моментът (ако не си го и изпуснала вече) да поставиш ясни граници докъде може до стигне. Освен това мисля че имаш моралното право да изискваш апартаментът да бъде прехвърлен на името на двамата. Пожелавам ти успех!
Цвете,
чак сега виждам, че си питала за Пела снощи - ето това е нейния профил http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=684, пиши й на лични или в темата за консултации Пела е помогнала на много хора тук.
чак сега виждам, че си питала за Пела снощи - ето това е нейния профил http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=684, пиши й на лични или в темата за консултации
Пела е помогнала на много хора тук. 
Мъжът ми винаги е искал да съм несамостоятелна. Не можем да стигнем до консенсус-аз искам отново да работя, а той твърдо против. Завърших 2 магистратури, докато бях в майчински и през цялото време ми натякваше, че след като имам семейство трябва да съм си вкъщи...Страх го да съм самостоятелна и независима. От известно време винаги сме на различни мнения. Последния скандал беше просто последната капка-нищо съществено,дори прозаично, но достатъчно за да прелеят гнева и обидата!
Познавам семейство, в което мъжът държи жена си в подчинение точно по този начин. Да протягаш ти ръка ежедневно "дай ми 20-30-50 лева" си е.....за мене, поне, унизително.
. Че без пари-само лаиците "помагат" 
Цвете,
много съжалявам за случилото се..
От вчера следя темата и се чудя какво да те посъветвам..
Помня лятото - темата за по-особените връзки
Тогава ти казах ,че съм минала по този път..
За съжаление - винаги идва момента, когато заблудите падат и виждаш нещата от друг ъгъл..
Опитайте се пак да поговорите - като приятели..Нали това е било винаги същественото във връзката ви?
Обясни му, че и разделени пак може да си останете такива - особено в името на детето..
Стискам палци..
много съжалявам за случилото се..
От вчера следя темата и се чудя какво да те посъветвам..
Помня лятото - темата за по-особените връзки
Тогава ти казах ,че съм минала по този път..
За съжаление - винаги идва момента, когато заблудите падат и виждаш нещата от друг ъгъл..
Опитайте се пак да поговорите - като приятели..Нали това е било винаги същественото във връзката ви?
Обясни му, че и разделени пак може да си останете такива - особено в името на детето..
Стискам палци..
ronkis съжелявам, че и ти пренимаваш през този ад.За 19-те дни си права. Аз ще си дам няколко дни за размисъл. Утр или най-късно в понеделник сутрин заминаваме с детето за Велико Търново. Нямам търпение да видя най-добрата си приятелка и да си почина от цялата тази какафония! Господинът все още не знае , а и нямам намерение да го уведомявам. Като не се прибера вечерта и след като разбере, че и в родителите ми ме няма - да се чуди тогава къде съм!
От снощи, той спи в хола! И повярвайте ми за първи път от много време се наспах като бял човек. Той е толкова изнервен, че електричество протича и излъчва и изнервя всички около себе си!
Благодаря на всички ви за подкрепата и съветите!
magarence скандалите и напрежението между нас не са свързани с друга жена или друг мъж. А по-скоро от намесата на трети лица-роднини! Ако имаше друга сигурно до сега щяхме да сме се разбрали и да сме забравили случилото се! За приятелството...май то изчезна и взехме да се възприемаме само като "съпруг" и "съпруга" и точно това е проблемът! Благодаря ти за подкрепата!
съжелявам, че и ти пренимаваш през този ад.За 19-те дни си права. Аз ще си дам няколко дни за размисъл. Утр или най-късно в понеделник сутрин заминаваме с детето за Велико Търново. Нямам търпение да видя най-добрата си приятелка и да си почина от цялата тази какафония! Господинът все още не знае , а и нямам намерение да го уведомявам. Като не се прибера вечерта и след като разбере, че и в родителите ми ме няма - да се чуди тогава къде съм!От снощи, той спи в хола! И повярвайте ми за първи път от много време се наспах като бял човек. Той е толкова изнервен, че електричество протича и излъчва и изнервя всички около себе си!
Благодаря на всички ви за подкрепата и съветите!
magarence скандалите и напрежението между нас не са свързани с друга жена или друг мъж. А по-скоро от намесата на трети лица-роднини! Ако имаше друга сигурно до сега щяхме да сме се разбрали и да сме забравили случилото се! За приятелството...май то изчезна и взехме да се възприемаме само като "съпруг" и "съпруга" и точно това е проблемът! Благодаря ти за подкрепата!
Съжалявам за следващото изречение, което ще напиша, но ще го кажа.
Колкото и болно да ти е, преглътни го заради детето. Мисля си, че на него ще му е най-тежко от това да са разделени родителите му. Поговорете си с таткото, абсурдно е заради трети лица да си разваляте семейството. Дори това да е майка му. Тя е страничен човек, не бива да ви се меси и да се карате заради нея. Ако нямаш нейната подкрепа, ако е против теб и гледа да те изгони, това значи, че не уважава решението на собствения си син. Той отдавна е пораснал, може да се грижи за себе си и заслужава да си има собствено семейство. И собствен дом, в който ще живеете заедно. Със сигурност той може да накара майка си да му припише къщата. В крайна сметка парите са си ваши, а и тя като родител би трябвало да мисли доброто на сина си.
Иди и си почини за малко от всичко, което се е случило. Според мен обаче не е правилно да не му кажеш къде сте. Ще се притесни. Сигурна съм, че ви обича. Не е нужно майка му да му каже:"Еми ето я, заминала е някъде си с детето и хич не й пука за теб" и тем подобни.
Пожелавам ти бързо да си решите проблемите и да се радвате на детето си
Колкото и болно да ти е, преглътни го заради детето. Мисля си, че на него ще му е най-тежко от това да са разделени родителите му. Поговорете си с таткото, абсурдно е заради трети лица да си разваляте семейството. Дори това да е майка му. Тя е страничен човек, не бива да ви се меси и да се карате заради нея. Ако нямаш нейната подкрепа, ако е против теб и гледа да те изгони, това значи, че не уважава решението на собствения си син. Той отдавна е пораснал, може да се грижи за себе си и заслужава да си има собствено семейство. И собствен дом, в който ще живеете заедно. Със сигурност той може да накара майка си да му припише къщата. В крайна сметка парите са си ваши, а и тя като родител би трябвало да мисли доброто на сина си.
Иди и си почини за малко от всичко, което се е случило. Според мен обаче не е правилно да не му кажеш къде сте. Ще се притесни. Сигурна съм, че ви обича. Не е нужно майка му да му каже:"Еми ето я, заминала е някъде си с детето и хич не й пука за теб" и тем подобни.
Пожелавам ти бързо да си решите проблемите и да се радвате на детето си
И аз мисля, че ако заминеш без да знае къде - мама ще използва това за да го настройва против тебе. Информирай го, че отиваш за няколко дена при приятелка, малко разнообразие, смяна на обстановката. Иначе тя ще мрънка против тебе и ще му набива простотии в главата. Разходи се до Търново/искам и аз/ и нека дойде и той след няколко дни да те вземе. Ще мине всичко до тогава. И после - тайно при адвокат.
Доколкото разбирам парите са били изцяло на приятеля ти в момента на покупката. Защо търпите тогава толкова години да е на чуждо име имота?
Трябва непременно да уредите нещата с къщата. При сегашното състояние на нещата, ако недай боже нещо се случи с приятеля ти, какво ще получи детето?
Или пък със свекито - ще делите с един куп наследници.
Между другото доказване на произхода не се ли иска само при банкови операции (например ако при покупка на жилище превеждаш парите по банков път)?
Трябва непременно да уредите нещата с къщата. При сегашното състояние на нещата, ако недай боже нещо се случи с приятеля ти, какво ще получи детето?
Или пък със свекито - ще делите с един куп наследници.
Между другото доказване на произхода не се ли иска само при банкови операции (например ако при покупка на жилище превеждаш парите по банков път)?
Трудно е да простиш,трудно е да си признаеш грешката...самата аз не знам кое е по-...
НО,ако сте заедно не само заради 8г спомени,ако все още делите общи възгледи,идеали и мечти,ако има и поне малко тръпка и чувства-бори се!За детето ,себе си,семейството-не оставяй моментното настроение и изказани в гняв думи да решат бъдещето ви(наистина говоря от опит),помислете малко,дайте си почивка,иди на гости и после пак говорете.Говорете,слушайте се,говорете,споделяйте-не с мълчание или с обиди се гради нещо.
Наистина ми се иска да успеете и да надживеете това!
НО,ако сте заедно не само заради 8г спомени,ако все още делите общи възгледи,идеали и мечти,ако има и поне малко тръпка и чувства-бори се!За детето ,себе си,семейството-не оставяй моментното настроение и изказани в гняв думи да решат бъдещето ви(наистина говоря от опит),помислете малко,дайте си почивка,иди на гости и после пак говорете.Говорете,слушайте се,говорете,споделяйте-не с мълчание или с обиди се гради нещо.
Наистина ми се иска да успеете и да надживеете това!
Момичета, Благодаря ви за подкрепата Чудесно е да усещах, че някой се опитва да ти помогне, мисли трезво и дава реални оценки и подходящи съвети! Помогнахте ми повече от приятелите ми , които са близо до мен! Чудесно е, че никоя от вас не се подигра, иронизира или присмя на проблема ми! Благодаря и на всички, които ми писаха на лични!
За съжаление нашето пътуване-"бягство от действителността" няма да се състои1 Тук заваля сняг и ме е страх да тръгна сама с детето! вкъщи сме -и тримата! Днес говорихме доста, успяхме да запазим добрия тон и да минем без натяквания и обиди! аз обаче осъзнах, че и двамата сме многооо променени. Той е изключително изнервен, изморен, не прилича на себе си. Оказа се , че има много проблеми, свързани с работата му. За съжаление тези проблеми започнаха преди окло 2 години. Аз си мислих, че всичко вече се е нормализирало, но не би!
Благодаря ви за подкрепата Чудесно е да усещах, че някой се опитва да ти помогне, мисли трезво и дава реални оценки и подходящи съвети! Помогнахте ми повече от приятелите ми , които са близо до мен! Чудесно е, че никоя от вас не се подигра, иронизира или присмя на проблема ми! Благодаря и на всички, които ми писаха на лични!За съжаление нашето пътуване-"бягство от действителността" няма да се състои1 Тук заваля сняг и ме е страх да тръгна сама с детето! вкъщи сме -и тримата! Днес говорихме доста, успяхме да запазим добрия тон и да минем без натяквания и обиди! аз обаче осъзнах, че и двамата сме многооо променени. Той е изключително изнервен, изморен, не прилича на себе си. Оказа се , че има много проблеми, свързани с работата му. За съжаление тези проблеми започнаха преди окло 2 години. Аз си мислих, че всичко вече се е нормализирало, но не би!