Сядам за малко пак да ви се пооплача за болницата дето бяхме с бебка. Сега си лежа почти непрекъснато вкъщи и хапчетата си ги гълтам, няма как, само всичко да е наред. Майка ми помага много, тя ми дойде на гости, а то, аз в болница, тя сама вкъщи. Добре че ми беше тя тук за подкрепа де.
В неделя като се започнаха едни болки, от ниското долу и тръгнаха нагоре. Аз си пиех Магнерота 3 по 1, пих нош-па на два пъти, ама то не минава, пих пак Магнерот, все едно. Към 22.30 се обадих на лекарката и тя ми каза да отивам веднага в болницата в гинекологичното да ме приемат и сложат на системи. И така, отиваме с майка ми и там ни посрещат на скандал, защо сме отишли, ако всеки ходел при тях, трябвало 1во през дежурен на поликниника да минем и той да ни прати. А пък и двете лекарки дето ме следят ( и по здравната каса и не) са ми казвали в такива случаи направо там. Караха ми се през повечето време, прегледаме накрая, каза че нямам разкритие и да си ходя ...
И какво да правим обратно вкъщи... как съм изкарала нощта само аз си знам, на другия ден нямах силни болки, но корема ми се стягаше и втърдяваше... поне не ме болеше, но контракциите си бяха на лице. Отивам на преглед при същата лекарка, тя като ме видя, направо не можа да повярва, че не са ме приели, хайде да ме прегледа, а той корема ми се беше надул като балон в този момент и тя се шашна и ми каза да ходя да ме приемат, даже и тя била на смяна вечерта, лично ще ме приеме. Силни контракции почти без спиране... Бебчо е добре де, това е важното. И така вечерта се върнахме отново в болницата дето ни върнаха предната вечер приеха ме и веднага на системи.... Много съм благодарна на въпросната лекарка, назначими лечение... то бяха едни вливания по 6 часа, но да се размине всичко се търпи... каквото трябва това. Инжекции по-рядко, но като ни пуснаха за празника и вечерта пак като започнаха на често за малко се бяхме върнали... Пия 3 по 2 Магнерот и и при няй-малкото стягане веднага нош-па, не чакам вече да ми мине.
Почвам да си мисля вече да не би щото бебче е по-голямо за седмиците си, 25 г.с. 950гр. заради това матката така да реагира и да ми е толкова отпаднало и лошо последните няколко седмици... незнам, уж все си почивам (болнични съм вече 3м. започнах), хапвам си добре...ама...
Abrikotin, дано не е шарка, че да си по-спокойна.
Карах я майка да ми чете какво сте писали откакто сме си вкъщи, но тя днес си отива и ще видим как ще е...
A_L_E_g_R_I_A, честит рожден ден!!! Желая ти само спокойни и щастливи моменти до раждането, а след това едно изпълнено с усмивки ежедневие с бебчо
Поздрави и на всички празнуващи дето съм пропуснала.
Лек ден момичета, дано повече хубави новини има занапред при всички.