Така е, малки са, а разбират! Усещат на къде духа вятъра! Но от думите ти определено си подтвърждавам мнението, че трябва да наблегнеш на възрастните, там се корени проблема. Аз за това съм ги подхванала от сега, а и както се очертава, летата ще разчитам на тях да ми гледат детето, защото пари трябват, ако загубят авторитет, не знам как ще се справям после!
- Публикувана: 28 дек. 2008, 18:06 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2011, 19:36 ч.
ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???
Аз пък имам друг въпрос - колко често ходите на гробища?
Напоследък не виждам вече смисъл ...
Не го усещам там, дори не ми се плаче ...
В началото ходихме всяка седмица, после поне веднъж в месеца, но откакто струвахме 3 години разредих ходенето. Паля си свещи в къщи пред иконата, но не знам защо така и колко често е редно да се ходи
Водите ли там децата и какво е вашето усещане като сте там ?
И още едно питане - някой дали знае прави ли се помен за 4 год, понеже след няколко месеца ми предстои. Или да знаете сайт откъдето може да се информирам? Знам че в църквата ще ми кажат, но първо реших да питам вас
Благодаря Ви
Напоследък не виждам вече смисъл ...
Не го усещам там, дори не ми се плаче ...В началото ходихме всяка седмица, после поне веднъж в месеца, но откакто струвахме 3 години разредих ходенето. Паля си свещи в къщи пред иконата, но не знам защо така и колко често е редно да се ходи
Водите ли там децата и какво е вашето усещане като сте там ?
И още едно питане - някой дали знае прави ли се помен за 4 год, понеже след няколко месеца ми предстои. Или да знаете сайт откъдето може да се информирам? Знам че в църквата ще ми кажат, но първо реших да питам вас
Благодаря Ви
Аз пък имам друг въпрос - колко често ходите на гробища?
Напоследък не виждам вече смисъл ... Не го усещам там, дори не ми се плаче ...
В началото ходихме всяка седмица, после поне веднъж в месеца, но откакто струвахме 3 години разредих ходенето. Паля си свещи в къщи пред иконата, но не знам защо така и колко често е редно да се ходи
Водите ли там децата и какво е вашето усещане като сте там ?
И още едно питане - някой дали знае прави ли се помен за 4 год, понеже след няколко месеца ми предстои. Или да знаете сайт откъдето може да се информирам? Знам че в църквата ще ми кажат, но първо реших да питам вас
Благодаря Ви
Напоследък не виждам вече смисъл ...
Не го усещам там, дори не ми се плаче ...В началото ходихме всяка седмица, после поне веднъж в месеца, но откакто струвахме 3 години разредих ходенето. Паля си свещи в къщи пред иконата, но не знам защо така и колко често е редно да се ходи
Водите ли там децата и какво е вашето усещане като сте там ?
И още едно питане - някой дали знае прави ли се помен за 4 год, понеже след няколко месеца ми предстои. Или да знаете сайт откъдето може да се информирам? Знам че в църквата ще ми кажат, но първо реших да питам вас
Благодаря Ви
Колкото до помена за 4те години, това, което аз знам, че големи помени се правят на 1та, 3, 6, 9 и 12 години. За другите години могат да се отбелязват с раздавки на близки, без да ги събираш у дома или там, където си решила. Естествено, ако чувстваш, че трябва да направиш по- голям помен, църквата не го забранява, това вече е твое решение.
Иначе за усещането, аз не смятам, че съпруга ми е на гробищата, всъщност усещам го много близо до мен, говоря си с него, обсъждам ежедневните неща, проблемите, чувам отговорите му. Така ги чувствам нещата, не знам....
Четохте ли темата за сънуването на починали хора?
Много е голяма и още не мога да я прочета до края,но какво мислите за това?
Много е голяма и още не мога да я прочета до края,но какво мислите за това?
Да ,точно затова питах.Радвам се че веднага си разбрала.И аз сънувам мъжа ми почти непрекъснато.Понякога има няколко дни в който или не помня или не го сънувам,но най често сутрин не ми се иска да се събуждам...толкова ми е хубаво да го сънувам.Спомена за чувството да си обичана от този човек и да го обичаш.
Сънувам го в ежедневни ситуаций,все неща които бихме правили заедно, но не си спомням да е имало нещо подобно на тези неща за който обсъждаха там .Въпреки че сега като се замисля,някъде около 40 ден след смъртта му сънувах ,че двамата сме коне-той бял (за себе си не помня) и тичахме по плажа,а накрая той се обърна и влезе в морето.Искаше и аз да отида,но знаех че не мога и останах на плажа.
А напоследък сънувах,че са го "пуснали" да си дойде
за малко, и той дойде и се гушкахме ,после играха с малката ..и така.Не знам за вас ,но мен тези сънища много ме разтоварват.
Сънувам го в ежедневни ситуаций,все неща които бихме правили заедно, но не си спомням да е имало нещо подобно на тези неща за който обсъждаха там .Въпреки че сега като се замисля,някъде около 40 ден след смъртта му сънувах ,че двамата сме коне-той бял (за себе си не помня) и тичахме по плажа,а накрая той се обърна и влезе в морето.Искаше и аз да отида,но знаех че не мога и останах на плажа.
А напоследък сънувах,че са го "пуснали" да си дойде
за малко, и той дойде и се гушкахме ,после играха с малката ..и така.Не знам за вас ,но мен тези сънища много ме разтоварват.
Ох момичета ,как бих искала да се познаваме от по добри събития и срещи,но уви...
До сега плаках и сигурно и ще продължавам- не бяхме женени, пречките и трудностите , които сами си създадахме ни забавиха,а болеста ускори още повече нещата- Иво почина от рак миналата година два месеца преди да родя дъщеря ни...
10.04.2008....
До сега плаках и сигурно и ще продължавам- не бяхме женени, пречките и трудностите , които сами си създадахме ни забавиха,а болеста ускори още повече нещата- Иво почина от рак миналата година два месеца преди да родя дъщеря ни...
10.04.2008....
mayarm02
Хубаво е да има място ,на което като кажа , че изпитвам физическа болка от липсата на човека когото обичам ще бъда разбрана и никой няма да ме съжалява или поучава как да живея занапред ,а просто ще ме разбере....
не се радвам че ви има точно вас момичета -това не трябва да се случва с никого,за жалост може да се падне на всеки!!! само ми е по добре да споделям с някого...
проблемите ми започнаха още с изписването ни от болница след раждането- много съм благодарна на сестричето ми ,но за жалост няма толкова много време да ни помага/ все пак наема трябва да се плаща и съм благодарна че ни приютиха след смъртта на Иво / но всичко си има граници...
живеем в чужбина и смея да твърдя че ползвам добри привилегии,но заради това , че съм студентка, а че съм самотна майка никои не ми го хвърля в очите, само дето аз не мога да си го избия от главата и да се държа нормално, толкова майки се събират и децата им си играят и се развиват, и ме е страх че дъщеря ми няма да се адаптира така както трябва,и въпреки че знам че трябва да се събирам с другите а не да стоя встрани свита ,не мога да го преодолея, свеж пример - Зара получи от сестра ми подарък за Коледа курс по плуване,бяхме там веднъж , сестра ми даже влезна с нея и не се получи / така провалих целия курс на детето ... страшно съжалявам,но не мога даже на най близките си да обедня че ми е мъчно да гледам как другите деца плуват и с мама и тате , а моето не,не става въпрос за нещо което не мога да и осигуря материално, въпреки че съм убедена че и такъв момент наближава...........
стана много дълго,но съм сигурна ,че ме разбирате дори и да не потвърдите
не се радвам че ви има точно вас момичета -това не трябва да се случва с никого,за жалост може да се падне на всеки!!! само ми е по добре да споделям с някого...
проблемите ми започнаха още с изписването ни от болница след раждането- много съм благодарна на сестричето ми ,но за жалост няма толкова много време да ни помага/ все пак наема трябва да се плаща и съм благодарна че ни приютиха след смъртта на Иво / но всичко си има граници...
живеем в чужбина и смея да твърдя че ползвам добри привилегии,но заради това , че съм студентка, а че съм самотна майка никои не ми го хвърля в очите, само дето аз не мога да си го избия от главата и да се държа нормално, толкова майки се събират и децата им си играят и се развиват, и ме е страх че дъщеря ми няма да се адаптира така както трябва,и въпреки че знам че трябва да се събирам с другите а не да стоя встрани свита ,не мога да го преодолея, свеж пример - Зара получи от сестра ми подарък за Коледа курс по плуване,бяхме там веднъж , сестра ми даже влезна с нея и не се получи / така провалих целия курс на детето ... страшно съжалявам,но не мога даже на най близките си да обедня че ми е мъчно да гледам как другите деца плуват и с мама и тате , а моето не,не става въпрос за нещо което не мога да и осигуря материално, въпреки че съм убедена че и такъв момент наближава...........
стана много дълго,но съм сигурна ,че ме разбирате дори и да не потвърдите
Разбирам те, но все пак не мисля че от това трябва да се чувстваш толкова зле. Навсякъде вече /особено в чужбина/ изобщо не се гледа с лошо око на самотните майки, това че на курса ви по плуване е имало все по двама родители изобщо не е критерий... По градинките наблюдавам все майки с деца, рядко има татковци, защото те ходят на работа все пак.
Така че това не е толкова страшно. Страшно е когато децата порастват и трябва да запълваш мястото на другия родител /водене по разни мероприятия, рожденни дни.../ и в същото време да утешаваш мъката им по него, да задоволяваш потребностите им, насъщния .... понякога е толкова трудно
Така че това не е толкова страшно. Страшно е когато децата порастват и трябва да запълваш мястото на другия родител /водене по разни мероприятия, рожденни дни.../ и в същото време да утешаваш мъката им по него, да задоволяваш потребностите им, насъщния .... понякога е толкова трудно
mayarm02 мила,мойте съболезнования.
Разбирам те много добре.За мен да имам семейство ,винаги е било мечта.И когато го създадохме с Пешо бях много щастлива.Когато се роди малката -да се разхождаме и да сме заедно като семейство беше за мен просто....не мога да го опиша.И сега като гледам по улиците,градинките,навсякъде семейства...много ми тежи.НО...едно голямо НО...осъзнах,че така лишавам детето си.В стремежа си да гледам другите и да им завиждам,да се подтискам,аз забравях да си играя с Вики,забравях да бъда пълноценно с нея,забравях нещо ,коети си бяхме обещали още като се роди-да преоткриваме света през нейните очи.Вики ме научи и ми показа какво иска,и аз в началото просто изпълнявах ,а после се научих.Децата са много бързо приспособяващи се малки "дяволчета".Надявам се ,че няма да се обидиш,но твоята дъщеричка е приела ТЕБ за семейство и едва ли и прави впечатление другите ,че си играят,плуват или правят нещо друго с мама и тати.Поне за сега.После когато порасне ще е друго-и аз не знам още какво. Трябва да се наслаждаваш на всеки миг с детенцето си,със сестра си и всички други близки до теб. Мъката няма да изчезне,тя ще си е там,но трябва да направи място и на други по весели чувства.
Това е което аз мисля.
И не си мисли ,че всяка една от нас си няма тежките мигове ,в които ти се иска да разкъсаш всичко,да изкрещиш на всички,да ......имаме ги,но нима това ще промени нещо...ще ни ги върне ли...
Разбирам те много добре.За мен да имам семейство ,винаги е било мечта.И когато го създадохме с Пешо бях много щастлива.Когато се роди малката -да се разхождаме и да сме заедно като семейство беше за мен просто....не мога да го опиша.И сега като гледам по улиците,градинките,навсякъде семейства...много ми тежи.НО...едно голямо НО...осъзнах,че така лишавам детето си.В стремежа си да гледам другите и да им завиждам,да се подтискам,аз забравях да си играя с Вики,забравях да бъда пълноценно с нея,забравях нещо ,коети си бяхме обещали още като се роди-да преоткриваме света през нейните очи.Вики ме научи и ми показа какво иска,и аз в началото просто изпълнявах ,а после се научих.Децата са много бързо приспособяващи се малки "дяволчета".Надявам се ,че няма да се обидиш,но твоята дъщеричка е приела ТЕБ за семейство и едва ли и прави впечатление другите ,че си играят,плуват или правят нещо друго с мама и тати.Поне за сега.После когато порасне ще е друго-и аз не знам още какво. Трябва да се наслаждаваш на всеки миг с детенцето си,със сестра си и всички други близки до теб. Мъката няма да изчезне,тя ще си е там,но трябва да направи място и на други по весели чувства.
Това е което аз мисля.
И не си мисли ,че всяка една от нас си няма тежките мигове ,в които ти се иска да разкъсаш всичко,да изкрещиш на всички,да ......имаме ги,но нима това ще промени нещо...ще ни ги върне ли...
Вале, много си права. Стоях у дома, крих се.... Няма полза. Сега вече излизам на вън, разхождам детето си..... Гадно ми е от погледите на околните, ама...какво да се прави.
mayarm02, съболезнования и от мен. Тежко е, много е тежко. Особено, когато човека гасне пред теб, знаеш, че го губиш и не можеш да помогнеш.
mayarm02, съболезнования и от мен. Тежко е, много е тежко. Особено, когато човека гасне пред теб, знаеш, че го губиш и не можеш да помогнеш.
Мама на двама : ) , писала сън страшно разбъркано различни чувства ,и може би не разбираш,защото с времето си разграничила своите, сигурно и аз ще успея да го направя някога.... гадмо ми е не заради това че аз си го мисля така , а че дъщеря ми според мен ще види разликата - че те са трима в басейна ,а ние сме само двете ,но Валя е толкова права и се чудя как може мъката така да накара човек д а се самозабрави....
Вале, добре че има хора като тебе! Толкова добре ме върна на земята и каза неща в които съм вярвала и които са били ценностната ми система. Май цялата мъка на 8 месеца страдание ме накара да искам да не съм силна за себе си( лошо е че може би и за дъщеря ми...) , исках да си плача и да се терзая,но наистина няма да върна времето назад и дори да можех нямаше да успея да променя много...Зара е прекрасно дете -наистина дяволче, доста съм чела и гледала че е така- не че си има само мене , а просто приема света така, а аз ще омажа мнооооооооого положението ако не се хвана в ръце
Благодаря за откровеността и за вбъдеще ще разчитам !!! Кажете ми моля ви от къде да започна, само сестра ми е тук,заради това че се върнах в бг за да съм до Иво прекратих контактите които в момента не мога да възстановя - почти всички вече дори са завършили,хванали нанякъде с работа и .... бе просто да отида на детската площадка и да се запознавам с други хора ли? Боже май ми трябва наистина помощ за това- никога не съм вярвала че ще си го помисля дори....
Ще помисля какво да направя и пак ще пиша
[X]megelinka не знам как да го формулирам с думи, за това ще кажа само гуш
......Страшно объркна се чувствам, а и много тъжна - другата събота е помена за Иво... всички близки са там,аз не и незнам как да го обесня това чувство на несигурност...... правилно ли постъпвам,спрямо нас, спрямо всичко което сме направили заедно......
Вале, добре че има хора като тебе! Толкова добре ме върна на земята и каза неща в които съм вярвала и които са били ценностната ми система. Май цялата мъка на 8 месеца страдание ме накара да искам да не съм силна за себе си( лошо е че може би и за дъщеря ми...) , исках да си плача и да се терзая,но наистина няма да върна времето назад и дори да можех нямаше да успея да променя много...Зара е прекрасно дете -наистина дяволче, доста съм чела и гледала че е така- не че си има само мене , а просто приема света така, а аз ще омажа мнооооооооого положението ако не се хвана в ръце
Благодаря за откровеността и за вбъдеще ще разчитам !!! Кажете ми моля ви от къде да започна, само сестра ми е тук,заради това че се върнах в бг за да съм до Иво прекратих контактите които в момента не мога да възстановя - почти всички вече дори са завършили,хванали нанякъде с работа и .... бе просто да отида на детската площадка и да се запознавам с други хора ли? Боже май ми трябва наистина помощ за това- никога не съм вярвала че ще си го помисля дори....
Ще помисля какво да направя и пак ще пиша
[X]megelinka не знам как да го формулирам с думи, за това ще кажа само гуш
......Страшно объркна се чувствам, а и много тъжна - другата събота е помена за Иво... всички близки са там,аз не и незнам как да го обесня това чувство на несигурност...... правилно ли постъпвам,спрямо нас, спрямо всичко което сме направили заедно......
Всички сме объркани понякога, ето затова е форума където да получиш откровени и безпристрастни съвети 
Питаш откъде да започнеш ...- нищо не пречи да се запознаваш с майките и по градинките - ден два и ще те приемат, ще си размените телефони и ще почнете да излизате заедно после. Аз имам такива познанства, които продължават до днес, хем тогава още не бях сама, но си излизах сама с децата в парка.
Успех и споделяй тук
Питаш откъде да започнеш ...- нищо не пречи да се запознаваш с майките и по градинките - ден два и ще те приемат, ще си размените телефони и ще почнете да излизате заедно после. Аз имам такива познанства, които продължават до днес, хем тогава още не бях сама, но си излизах сама с децата в парка.
Успех и споделяй тук
Препоръчани теми