Мъжът ми работеше в голям столичен плувен комплекс. По цял ден през лятото висях там с голямо удоволствие. Един от колегите му, сигурно с 5 години поне по-малък от мен, събираше очите на половината плаж с вида си и фигурата си. А най-впечатляващи (за мен) бяха зелените му очи! Та, аз като жена на старши спасителя в комплекса, бях,така да се каже, във VIP зоната. Пред мен кула с трамплини и един от тях е като този, дето скачат на състезания - гъвкав трамплин за отскок. Та въпросният смугъл, зеленоок, висок 1,85 с тяло на римска статуя, красавец(който от всякъде беше мой тип), си намираше поне по час и повече всеки ден, занимавката на два метра от лакомите ми очи и напечената ми от слънцето глава, да подскача на този трамплин по всякакъв начин - с лице, с гръб и как ли не и да ме побърква. Е, успя накрая. Изпрасках му един СМС, кой то по спомени гласеше нещо такова "Добре, видях, разкошен си! И без това очите на половината и повече плаж, са приковани в теб. Причиняваш ми главоболие вече." Че като се събраха всички спасителчета, малки и големи и като почна едно разследване (ама веднага) коя, от къде, значи е тук на плажа... СМС-и - Коя си, защо си, какво си... Мъж ми май не беше посветен в момента, макар, че бяха най-близки приятели, но мен ме спаси това, че имах допълнителна карта b-conect, на която той не си е правил труда да помни номера. Обаче (нищо не стана естествено, щото не съм откачена чак толкова), красавеца се светна в един момент и то как, ами мъж ми взе тази карта, с този номер, мина на програма с него, защото номерът беше удобен за помнене и собственоръчно му изпрати СМС да го уведоми, че това е новият му номер Ау! Но аз съм си нагла де и като се виждахме след това хич не ми пукаше, разменихме си няколко погледа и усмивки и така си останаха нещата. Та такива безумия са забавно, но до тук! Ще ти мине, споко.