Толеранти ли сте към майките, които не искат да кърмят?

Шаманке, знаеш колко съм ви благодарна за този форум и за помощта! аз винаги съм го признавала - кърмя, благодарение на този подфорум! тук намерих информация и подкрепа! факт!

обаче
винаги съм се стремяла да давам съвети само на тези, които ги искат! щом някоя е решила да храни детето си с АМ - това си е нейно право. Толкова!
По същия начин направо съм побеснявала от поведение на непознати майки към децата им на публично място, но съм оставала безмълвна. Аз също не бих приела с добро направена забележка от непознат относно личния ми живот и начина, по който отглеждам децата си..., без да съм търсила съвет.
Стремя се да уважавам правото на лична неприкосновеност! Никой не може да нахлува в чуждо лично пространство, без да е канен! всеки живее живота си както намери за добре! щом не е отворен към чуждата гледна точка, не я търси сам, няма как на сила да го накараме.

Ламичке, аз, както и много други, спазвам същата линия. И не само по отношение на кърменето. Не се меся без да са ме попитали. Но понякога си мисля, дали не правя грешка. Дали пък ако се намеся няма да помогна на някой? Дали пък моята толерантност не е обикновена незаинтересованост?

не е незаинтересованост. В случая аз лично се мъча да преценя ще има ли някакви ефекти и евентуално в каква посока. Това става много по-лесно, когато познавам човека. Когато е напълно непознат, почти никога не мога да предположа как ще реагира.
затова казвам - ако някой търси информация или иска съвет - на драго сърце! иначе животът си е негов. Хората са различни и съвсем естествено - всеки отглежда детето си както намери за добре.

Доста често се случва да се отрече нещо, заради начина по който е предложено, не заради самото нещо.

Броят се. Както казах и по-горе, досега съм работила няколко пъти с майки с подобни проблеми. Обикновено може да се постигнат компромисни решения - има жени, които избират изцяло да се изцеждат и да не слагат никога бебето на гърда, защото това е, което ги отблъсква от кърменето и помпата ги спасява от този момент. Има други, за които е ок да кърмят директно 1-2 пъти дневно (с добавка от един момент нататък), а през останалото време да хранят с АМ. Други избират да започнат да кърмят и да го правят няколко седмици, след което преоценяват ситуацията и решават в каква посока желаят да развият нещата и колко от кърменето да запазят, както и за колко време. Както казах, с жени, които са наясно със себе си и знаят какво правят и защо, се работи много ефективно и обикновено опитът им е много позитивен.
Майката, която винаги си спомням с огромно удоволствие, защото беше супер щастлива от решението си и развитието на нещата, ми каза съвсем откровено още преди да роди - не съм от запалените кърмачки, искам просто да изпитам усещането, защото с първото бебе не съм кърмила нито веднъж. Бебето имаше проблеми в началото (тежка жълтеница) и беше трудно да го сложи на гърда, защото заспиваше - с малко помощ успяхме да го постигнем. И така жената го слагаше на гърда 2-3 пъти дневно в продължение на около 20 дена (после си го дохранваше с шишето) - сега има невероятно положително отношение към кърменето, запален агитатор е и се чувства ужасно щастлива, че е изпитала усещането. За нея важното беше не какво представлява кърменето като ценност за бебето, а емоционалното усещане от кърменето за нея самата
Така че - жени има всякакви и мотивацията на всяка от нас е различна, което не променя ценността на нещата за бебето.
Защото знам какво представлява кърменето за бебето. Обикновено никой не взима предвид гласа на бебето в ситуацията - говори се само за правата на майката, но не и за неговите. Да - за детето безспорно е важно майка му да е спокойна и да не мисли за него като за пищящ вързоп, който й причинява болка и я тормози с постоянните си искания за гърда. Само че кърменето също е есенциално важно за него и като всеки новороден бозайник то има нужда от него, която далеч надхвърля чисто хранителната (няма да се спирам на всички други отражения, които кърменето на гърда има за детето - да оставим настрана емоционалните, в които много хора не вярват, има ги просто чисто анатомичните и физиологични функции, които изпълнява и за които няма заместител). Т.е. определено не ми е безразлично това, че дете, което е лишено от кърмене по една или друга причина, не получава нещо, което му се полага по биологично право и това определя редица недостатъци за него (държа пак да спомена, че имам едно отгледано изцяло на АМ след първия месец и нещо дете и от първа ръка правя сравненията). В този смисъл - грижа ме е за правата на детето и с това, което правя, защитавам правото на майчино мляко за детето по възможния в конкретната ситуация начин и в максимално възможното количество.
Печалбите на производителите на млека не ме вълнуват ни най-малко (освен когато заради агресивен маркетинг и невярна информация се отразяват върху майките и решението им дали да кърмят или не), както не ме вълнува и защо майките са такива, а не други.

Ей това е много вярно. Не върви някак да хвана точилката и да крещя "Кърми ма..."   Ефекта ще е ... като за психолог.

Hedra, много хубаво ми обясняваш, благодаря.
А има майки, които не ги е гнус от това, че бебето суче, а от самото мляко и затова кърменето им е противно.

Имам кърмени и некърмено бебе! Не успях с първото дете, не защото не исках а защото не знаех какво да направя за да се случат нещата . По късно се оказа че всичко което съм правила е било в посока успешно отбиване!
В тоя ред на мисли - 1- подкрепям избора на майката да не кърми и няма да я агитирам за обратното!
2- ще принтирам теми и т.н. на тези дето искат да кърмят но поради една или друга причина не успяват ! Ще им помогна каквото мога с моя опит!

Много добре казано!

Така е - това е от трудните ситуации, когато е сложно да се балансират нуждите на бебето и ограниченията, които налагат проблемите на майката. В тези случаи може би вариантът да има само 1-2 кърмения дневно е някакво решение - така млякото е в малко количество, не се `вижда` и усеща така и може да е по-поносимо за жената (но си зависи от ситуацията, де - жена, която решава все пак да опита независимо от тези си усещания, често има ясна представа как иска да организира нещата).

Точно за правата и нуждите на бебето ми е най-болно и на мен! Наистина, нито в родилния дом, нито дори вкъщи бебето се зачита като човек с емоции и необходимости
Кърменето задоволява много от нуждите на бебето, докато е малко, а и не само. Аз никак не съм пропагандист, никога не съм била, но напоследък се хващам, че гледам с лошо око на майките, които тикат шише на бебето си, а то, милото, още съвсем невръстно
Знам, че може да има хиляди причини една жена да не кърми, но също така знам, че в много случаи едната немарливост и мързел е причина за некърмене. И тогава ми е искрено неприятно и ми е жал за бебчето.
Въпреки че никога не съм държала другите да са убедени в някаква кауза, която аз следвам, напоследък се улавям, че много говоря за кърмене пред мои приятелки, които се канят да имат дете и се надявам да мога да помогна, когато дойде моментът 

С времето станах толерантна, мъжът ми обаче не спестява забележки, като види бебе хранено с шише.  Всеки има право на избор.

Към тези майки, които си казват, че не им се кърми, примерно им е досадно, не им е приятно, нямам нищо против. Но изобщо не съм толерантна към такива, които 'много искат да кърмят' , но нещо все не им е наред и си измислят всевъзможни извинения. Не че искам да съм така, но вътрешно някак си ми се променя отношението. По този начин се разпространяват какви ли не заблуди, от които след това се влияят и други майки.
Примерно една позната роди наскоро. Докато беше бременна и подарих Книга за кърменето (защото знам, че можеш да си спестиш много проблеми, ако си адекватно подготвен за кърменето и ми се иска и на мен някой да ми беше отворил очите докато бях бременна). Е, върна ми книгата неотворена, още на втория ден детето отказа да суче. Първата седмица и дадох телефона на консултативния кабинет, а тя ми отговори, че може да се обади другата седмица. На всяко положително нещо, което се опитвах да и кажа, тя отговаряше с неща от сорта: "И мама така не е успяла да кърми" и подобни. И сега седнала да ми разправя, че много и се кърмело. Ето в такива случаи много ме е яд  

Не съм много толерантна, да си призная...
И мен ме дразнят постните обяснения за това, кой колко кърма "нямал", или на кого му била като "вода" и прочее.

Донякъде нетолерантността ми се дължи и на факта, че им изглеждам като извънземно на огромната част от не само майките, но и бабите, като спомена, че Петя е само на кърма. И задължително следва страдалческо-обвинителното "да, ама е лесно като имаш кърма (сиреч, ние, около 90% от женската популация в България, като си нямаме, какво да правим горките?!)"

Абе, в техен интерес е да не ми повдигат темата, че 

 

Ами ако са ме питали съм давала съвети. Иначе сама не се меся в чуждите работи.

Агитирам само, когато виждам, че ще има смисъл от това. Но честно си признавам, че вътрешно много се ядосвам на майките, които нямат желание да кърмят децата си.

За мен е нормално всяка майка да кърми бебето си,ако няма някакви сериозни здравословни проблеми,или пък не и се налага спешно да се върне на работа,(макар,че много майки продължават да кърмят и след това).Въпреки това не бих ги "пращала" на психолог,ако персоналният случай не го изисква и съм толерантна към всяко решение,макар да не ми е по вкуса.