Дилемата маичинство или работа

Детето ти един път е малко-ще изпуснеш неща,които се случват веднъж в живота. А работата не е заек,че да избяга После цял живот ще работиш.

Аз да си кажа честно никога не съм имала тази дилема,защото на първо място за мен е семейството ми и не съм се колебала и за миг да тръгна да правя кариера за сметка на детето!Гледам си я с удоволствие и смятам че детето ми е на първо място!Работа и възможности има много,аз съм на 25г и моята логика е такава- първо деца които ще гледам до 2-2,5год и след това кариера макар че и сега съм на добра позиция и съм доволна от парите!Не мога да срявня нито една заплата,колкото и голяма да е тя с миговете прекарани с детето,които просто са прекрасни и всеки ден това малко човече те изумява все повече и повече Но всеки сам определя приоритетите си и сам прави избор  за себе си!

здравеите момичета! искам да ви пиша че започвам работа от средата на февруари, и да ви обясня защо, защото вие имахте голямото търпение и време да споделите с мен за вас. Като начало, искам да кажа че и двете решения ми бяха наистина много равностоини, толкова, че след като си подадох листата с исканията на шефа се замислих че съм нагла. Неща като половин работен ден първите два месеца (за идеята благодаря много на Олив, Мафиа, Nellie...) тук са недопустими....а също така и извъндредната ми коледна неплатена отпуска от две седмици освен платената от месец....и разни други облаги за които няма да пиша. И въпреки че си помислих че няма да се съгласят, не се притеснявах. (чудесен момент да се намаже нещо допълнително, между другото  )

Като цяло, абсолиутно убедена съм че ролята на жената е да гледа детето си, и да се грижи за него.  Но времената и обществата вече са много променени. Аз много ви завиждам на българското об6тество в което маичинството е една година до три, и това да отстъстваш дълго от работа заради детето си е много нормално нещо, като изклиучлим разбира се браншове разни, за които спомена симплиевън. Аз живея вмного динамично (сравнително динамично по-скоро, като се замислиа за Америка), о6щество,и въпреки това, не бих почнала работа, ако това не ме влечеше. Искам да кажа че  съм от редките случаи  които много си харесват работата. Новата позиция и облаги освен всичко друго, ще ми позволят да контактувам с хора от моята култура, европеици, и да се прибирам в БГ два пъти годишно със сина ми, което иначе не мога да направя.  Сега с детето ми, въпреки че ми е хубаво и съм щастлива, живея в много ограничена среда - контактувам с бабичките в квартала които ми говорят за неща като захранване на бебчета в 4-6 месец със скардиди и жълтък...  С работата ми ще сепреместим в центъра, където малко или много ще има много повече детски площадки, паркове, молове с детски кътове. Освен това, свекърва ми е чудесен човек, и се грижи много добре за сина ми. Храни го, лекува го, по-добре от мен. Аз се уча от нея за много не6та. Това на което го възпитава също ми харесва, като човешки отношения и навици. 

И още една таина, коиато научих днес, е че работата ме отпуска. Днес бях на среща с клиенти, да се запознаят кои ще отговаря за тях догодина. След това времето прекарано с детето ми беше много по-приятно, защото не го приемах като задължение, а като дълго очавано удоволствие. Както вие казвате - може би дори ще бъде по-качествено времето ми с него сега. Не знам, все още трудно си представям живота с нощно кърмене,  нощно ЕБХ + работа през деня....но и това ще стане.

Така че това беше моят избор, и ви благодаря че ми помогнахте!        
Желая успех на всички ви! И весели празници!

Успех, всичко се преживява, така ще ти е по-интересно, трудно е, но никой не е обещавал да е лесно
След като забременях отново 3 месеца след като се върнах на работа, положението ми още се утежни- но ето, жива съм, горда съм, че съм го преживяла, дъщеря ми е по-привързана към мен отколкото във възрастта й, на която се върнах на работа
Попътен вятър и много любов в семейството    и весела Коледа

Мартани,много се радвам за теб 
Звучиш много спокойно и уверено,което означава че си взела правилното решение за теб и твоето семейство.Предстоят ви нови изживявания и хубави моменти.
Весела Коледа и успех в новото начинание   

mini_79, erota, благодаря ви! На вас също!!!    

Martani, радвам се, че си взела решение, а и както личи от думите ти, си доста доволна от избора си! Дано това да е най-доброто за теб и твоето семейство през следващата година! Весели празници!

наистина труден избор особено по време на световна икономическа криза. Аз лично бих си останала и бих си гледала детето до 2-3 годишна възраст. Тогава е най-важно детето да е с майка си. После като порасне и стане на 4-5 години детето само има нужда от други хора и други занимания и ще си предпочете само. Тогава ще бъде и по-безболезнена раздялата.

Martani, радвам се, че си взела решение, сигурна съм, че всичко ще е наред. Първите няколко месеца сигурно ще ти се сторят трудни, но после става по-леко. Успех!

Martani , радвам се за теб! Нова Година - нов късмет 

Успех и Весели Празници и на теб !!!

Ей, Мартани, това Ти харесвам че винаги успяваш да звучиш оптимистично, дори и на фона на предстоящите сериозни промени в живота Ви с Мирко и 1/2. Поздравления за взетото решение и успех от февруари. Весели празници и на Теб и спорна НГ.

И аз имах подобно предложение в службата ми. Предлагаха ми ръководна длъжност, когато бебето беше на 2 месеца. Аз кърмих на 2-3 часа, разбира се вечно недоспала и т.н.
Отказах им предложението, без много да се замислям.
Решила бях да се отдам на детето си. То се  нуждаеше от мен, особено тогава. Както и сега.  Смятам да си гледам малкия до 2 години и после да се върна на работа.
Едва ли ще имам вече точно такова предложение, позицията отдавна е заета, но не съжалявам за нищо.
Моментите с детето са ми неповторими и толкова ценни.
Всеки сам си решава Успех на авторкарта В чужда страна нещата наистина стоят по друг начин.

  Подкрепям тези доводи  Като допълвам,че определено бих се върнала на работа след като е толкова добра и добре заплатена,а и доколкото разбрах си професионалист.Детето ти никак не е малко.Идеална възраст за отбиване или оставяне само на сутришно и вечерно кърмене.Има майки,които оставят децата на мноого по-ранна възраст и то за далеч по-лоши работи.Все някога ще започнеш работа.Когато детето ти стане примерно на 1,5 или 2 години ще ти е още по-трудно да го оставиш,защото ще разбира и съвсем ще е свикнало с теб.А така то вече ще знае,че мама и тати ходят на работа и си идват примерно в 17:00 ,както е и във всяко средностатистическо семейство.Определено не съм забелязала тези деца,чиито родители работят да обичат майка си и баща си по-малко  Детето ти  винаги ще те очаква с трепет и никоя баба или бавачка няма да те измести,а момента в който започне да разбира,пък изобщо  Но определено ще си по-щастлива,когато можеш да му купиш много хубави неща и подаръци и да не се ограничавате в нищо.Все пак ще имаш и почивни дни и съм сигурна,че ще се много по-пълноценни отколкото ти минава всекидневието ти в момента.
  А и не се знае дали след време ще имаш тези привилегии,които работата ти предлага сега   

Аз съм израстнала по баби..
Майка ми ме е отбила на годинка и ме е пратила на ясла / или на баба ми - ако съм болна тя ме гледаше..
Почти никога нямаше време за мен, все беше на работа - прибираше ме в 7 вечерта, ако изобщо ме взимаше, от баба и на сутринта пак в 7 ме изстрелваше на ясла, на градина, на училище.. След обед пак баба ми ме взимаше.. и пак така до вечерта..
Винаги ми е купувала всичко, което съм искала, не съм била лишена от нищо.. освен от нейното присъствие..
Никога не успяхме да станем близки с нея точно за това..
Единственото, което си спомням от детството си, когато съм била с нея са забрани, караници и "възпитание"...

Не искам това за детето си.
Искам да има майка.. И аз искам да съм майка, а не да се разкъсвам между 360460460 неща и накрая нищо да не е както трябва..