Принуждават ме да не пускам детето в градината между празниците

                  Чудна темичка! Направо показва желанието на някои родители първо - да покажат злоба и неуважение към хората ,които им гледат децата и второ - пълната си неграмотност по въпроса.
                  Учител съм в ДГ и ще ви обясня  за тези списъци.
                  - икономическа нерантабилност да работят 50 души за 20-30 деца.Говоря за ОДЗ-тата където са повече деца и персонал.
                  - съобразно заявените бройки се решава кой учител да излезе отпуск.Ето от моита група ще има 15 деца и аз няма да изляза отпуск.
                  - учителите не са непознати за децата от другите групи по простата причина,че когато някой е болен опашка от заместници пред ДЗ няма и обикновено работи учител от същата градина по цял ден.И рядко ще се намери учител ,който не е замествал в някоя от групите.
                 - допълнителните дейности на децата се организират като от различните възрастови групи се формира група по нар.танци напр.от желаещите.С една дума от различни групи и децата се познават.
                - сборните групи никога не са надвишавали 20 - 25 деца.Това е по-малко отколкото в редовните групи.
                - при сформирането на сборни групи децата от една и съща възраст се обединяват в една ако има такава възможност.Обикновено братчета и сестричета се събират заедно ,което намалява % на "непознатите" деца.
                Мога да изреждам още подробности ,но просто е обидно поведението ви в дадения случай.Както сте я подкарали /темичката/ защо не предложите учителите изобщо да не почиват по никое време.Зимно време не ви устройва,лятно - още по-малко.
                По повод на лекарите и транспортните работници / това за тези,които и там не са в час/ СЪЩО СА НА ДЕЖУРСТВА и при тях също се излиза в отпуск.
                Така,че весели празници и все пак се сещайте,че и учителите са хора със семейства,деца,семейни планове за празници и почивки.
                Да ме извинят всички защитници в темата ,че се подпалих, но ми дйде малко в повече.Точно за това не сме напуснали защото има родители и най-вече деца заради ,които си заслужава.

Всичко друго - ОК - ама това не мога да го разбера? 
Учителите в градината това работят - не 'гледате на някой децата' поради различна причина. За мен цитираното е ужасно обидно към родителите. Нали ако нямаше чии деца да гледате - трябваше да си намерите друга работа.
Защо всеки път се намесва уважението? Като гледате деца и никой няма право да е недоволен и да критикува ли?

Хайде сега архитекта и сътроителят да ми се разсърдят ако недоволствам от апартамента си, че те са ми 'дали жилището" или продавачката в магазина, че ми 'дава храна'.

Ако по някаква причина не сте доволни от работата си - напуснете. Мен лично много ме дразни това - 'гледаме ви децата', "заплатите ни са малки, но не напускаме" ... абсолютно не вярвам, че който и да е работи от чист алтруизъм. Па било това и учителите в детската градина.

Извинявам се за офф-а, но когато и да се засегне тема за градините винаги се опира да това пусто 'уважение'. 

При нас сборните групи тази година ще започнат веднага след коледното тържество в градината - от 17 декември, та до средата на януари поне. Дъщеря ми обаче плаче, когато са в сборна група  иска си нейните госпожи, да си спи в нейното легло и т.н. Не мога да я убедя, че така ще се запознае с нови приятелчета и ще бъде весело. Рев, рев и това е, просто се принуждавам да търся друг вариант, за да не ходи на градина. Викам майка ми, редуваме се с мъж ми кой да я гледа, дори я водя с мен в офиса, защото по празниците работя.
Не ми харесва това положение, но ясно съзнавам, че няма друг вариант и че не може да работи целия персонал за 20-тина деца общо.

 Това не го вярвам, ама хич! Вие големи алтруисти сте! Ако е така похвално!

Колкото до злобата и неуважението, извинявай, това е най-малкото което изпитвам към учителите на дъщеря ми в детската. Както казах те са много мили и прекрасни хора,както и леличките. Просто се учудвам как може от 1-ви декември да ме посрещат с въпросния списък? Какво планират толкова?

Не виждам нищо лошо в това, всеки си преценява дали да води детето си или не и това не е принуждаване според мен. Аз също предпочитам да отидеме на гости в провинцията и да не ходят на градина. Удобство е това, че като заминеш за тези дни не те задължават да си измисляш и носиш разни бележки за извинение, че сте отишли някъде за празниците.
Само дето нас започнаха да ни питат сега в петък, а не още в началото на месеца.

                Извинявам се за офа,но ми е интересно какво точно имаш срещу уважението?Нима е толкова страшно ,ако уважаваш учителя,архитекта или продавача? Те какво "втора" ръка ли са,а вие сте "висшата" класа , на която трябва да се подчиняваш безпрекословно? Там където има взаимното уважение обикновено проблеми - НЯМА!
               Някъде да съм писала , ЧЕ НЕ СЪМ ДОВОЛНА ОТ РАБОТАТА СИ ??? И няма какво да се дразниш  моята работа е да гледам децата ви! Това е работата на детския учител - обучение,възпитание и гледане на деца.При това не на собствените си , а на вашите.Като имам предвид ,че някои от децата престояват в ДЗ от 7 до 19 часа май много неща зависят от човека,който ги гледа в това време.
               И защо смятате ,че човек ,който си обича работата е АЛТРУИСТ!И защо смятате ,че всички са попаднали там случайно?Може и да ви е обидно,но смятате ли ,че на нас не ни е обидно.Да не сме били малоумни когато сме си избирали професиите? Никой не ви е отнел правото да гледате и да критикувате даже е желателно за да няма излишни клюки и проблеми.Само,че вие обикновено само критикувате /да не кажа клюкарствате/ и плюете по всички.Ако на мен не ми харесва един продавач просто не пазарувам при него,отивам при другия и не ми пречи да му го кажа в очите.Докато вие сте силни тук във форума ,а на практика хич ви няма там където сте нужни.
              Изобщо не съм съгласна да понасям негативите на някой,който не си върши работата!Като критикувате критикувайте конкретно и по нормалния начин - учител,директор,инспекторат и където още ви се иска , а не само голи приказки по форумите.
              А това ,че ИМА родители и ДЕЦА , за които си заслужава да работиш може да бъдете сигурни ,че е така.И НЕ  е алтруизъм ,а удовлетворение от успехите на децата и тяхната обич към човека ,който ги гледа и учи.За разлика от много от вас децата имат по-точна преценка и не можеш да "купиш" доверието и обичта им с шарени дрънкулки.
              Какво ли да ви обяснявам. За вас тези чувства са непознати и няма да разберете.Всичко за вас е алтруизъм и не знам какво си още ,докато за МЕН това е работа,която обичам и гордост ,когато децата ми са първи на конкурсните изпити в елитните училища.Сори,така мисля аз и ще ви кажа ,че когато не съм доволна от дадена услуга си търся или друга или друг извършител на  тази услуга.Не съм си позволявала да обиждам ,нагрубявам или подценявам човека,който е срещу мен.

Didia ,  .
Наистина е така. Тук във форума всеки е силен, дава идеи и все критикува, но иначе не виждам в действителност много родители, които да контактуват истински с учителите на децата си.
Всеки ден водя и взимам дъщеря си от ДГ и виждам как по-голяма част от родителите просто оставят/вземат децата си. Малко са тези, които се спират и питат нещо елементарно като как е минал денят и дали всичко е наред. Ясно е, че не всеки бърза, както е  ясно, че има и учители, които не са особено отзивчиви, но въпреки това е нужен преди всичко взаимен диалог. Диалог, които да даде възможност и на родителя и на педагога да обменят онази информация, която после ще послужи за по-доброто обучение и възпитание на детето.

П.П. Относно липсата на диалог мога да посоча два съвсем обикновени примера. Когато миналата година се събираха пари за коледни подаръци, помолих учителките да сложат на вратата на групата бележка за това колко пари се събират и за какво /касаеше се за 2 лв. на дете/. В групата идват 30 деца, с мъка се събраха около 30 лв. Останалите родители не дадоха пари. Не, защото не са имали, а защото не са видели бележката.
Тази година бележка нямаше, бяхме събрали повече пари и отидох да взема коледни подаръци на децата. Само дето никой родител не попита трябва ли и кога ще се купуват подаръци, кой се е заел с това.

                        Франческа,аз за това казвам ,че си заслужава.Който не го е изпитал не може да го разбере.Миналия ми випуск бяха първи на тестовете в няколко от елитните училища за прием в първи клас.Дойдоха и децата и родителите още след изнасянето на резултатите и направихме едно импровизирано тържество , в което всички бяха доволни.Ние от това,че сме ги научили и са постигнали първия си успех.Родителите от това ,че са били съпричастни и горди от успехите на децата си.Сега вероятно ще ме обвинят в инфантилизъм,но ....отдавна съм свикнала.Горда съм от това,че някои от децата водят вече своите деца и искат да са при мен.Това е признание на труда и грижите,които си положил,а всичко друго е .....бели кахъри.
                        Не мисля,че има професия или частен бизнес , в които всичко е по мед и масло.Толерантност и уважение към човека срещу теб обаче е задължително условие за добри резултати.

Не е лошо и децата от малки да се възпитават на уважение. Никога не съм си позволявала да коментирам учителите пред децата си. Не всичко ,което е удобно за едни е изгодно на други,но болшинството печели. За съжаление много са малко родителите,които питат за децата си и в училище и учителя ги търси да ги уведомява за бягствата на децата от час.

За общуването родители / учители - винаги монетата има 2 страни да ви кажа. Аз пък, наречете го лош късмет, ама все се сблъсквам с учителки, дето ги питам, питам, и рефренът е един и същ "всичко си изяде, спа, не е плакал(-а)" /примерно/. От 6-7 учители (повече станаха вече даже) нищо различно не съм чула. Ни един не е могъл да ми каже кои са приятелите на детето ми, има ли изобщо такива, да хвърли светлина върху възникнал конфликт между две дечица и т.н. Така че.. можем да поспорим по въпроса кой какво пита и какво отговаря и дали истинските педагози са повече от онези, които присъстват само тялом на работа. Като има такова голямо желание за комуникация с родителите, защо в петък не се пишат по няколко реда за това как е минала седмицата за детето, какви са били проблемите, какво е научило, какво го е затруднило? Айде, да не е всеки ден, в петък да е. Та така - колкото родителите не се интересуват, толкова и учителите са свикнали да не ги тормозят с излишни въпроси. Айде да не се заравям във форума да извадя в колко детски градини децата се оставят на вратата като се звъни на звънец, посрещат се/изпращат се от охрана/дежерно дете/лелка и т.н.

Темата за уважението и мене много ме дразни. Първо, уважението трябва да бъде заслужено. Второ, наистина това, че на някой работата му е да ми гледа детето, по никакъв начин не означава, че аз с нещо съм му задължена. Дали го прави защото изпитва удовлетворение от общуването с децата, дали го прави заради парите, или заради нещо трето - това са си все лични мотиви. Доколкото мене ме касае въпросът - щом е на тази позиция, следва да си върши работата както трябва. Точка. Ако го прави, ще има моето уважение. Но да го иска априори, просто защото заема определена позиция, съжалявам, ама хич не ми се връзва. (сравнението с хранителните магазини е нелепо - детската градина се сменя изключително трудно, не само заради ситуацията в момента, а и защото е проблем за детето да ходи от градина в градина, докато случи на хубава такава)

Накрая и нещо по темата за сборните групи - разбираемо е за мен, особено в държавните градини. Разбираемо е също и да се планират в началото на месеца. Както на нас ни е кеф като януари гласуват кои ще са празниците през годината, та да си направим сметка кога и как ще ползваме отпуска и къде ще ходим, така и за учителите. И наистина не бих очаквала да работи цяло ОДЗ за 20-тина деца. Изнудване не виждам - осигурен е вариант сборна група, който не му харесва, все ще измисли нещо за тези 3-4 дена.

Наистина ли ти е все едно дали човекът, който се грижи за детето ти по 8 часа на ден харесва общуването с деца или го прави по принуда заради парите? Аз не бих искала моето дете да го гледа някой, който работи само за парите и няма никакъв подход или изобщо не му пука за детето.

Мисля, че съм го казала доста ясно:

Доколкото мене ме касае въпросът - щом е на тази позиция, следва да си върши работата както трябва.

Ако не му пука за детето, значи не си върши работата както трябва. А дали ще му пука, защото му плащат, или защото му е кеф, или (най-добре) и поради двете причини, това си е негова работа. На някой може да му харесва общуването с деца, но да не му харесва заплатата / шефката / работното време или или пък да си има лични проблеми и през половината време да си изкарва това на децата.
Друг, обратно, може да не му е любимо да си общува с децата, но да са му важни парите и да си скъсва д-то от работа, за да си ги изкара.
Най-идеалният вариант всички го знаем какъв е (и това е така за всяка професия, не само за учителската), но междинните варианти са приемливи, стига работата да се върши както трябва.

Ако човек не си харесва работата никога не я върши както трябва. Особено, ако работи с деца и хора изобщо. Затова има толкова много начумерени продавачки, учителки, лекари и т.н. Не можеш да очакваш нищо добро от такъв човек, защото той намира начин да уравновеси собственото си чувство за неудовлетвореност като си го връща на клиентите, децата или пациентите по някакъв дребен или не толкова дребен начин. МОга да дам десетки примери за учителки, които ходят на работа в градината или училището само заради заплатата или някакви други важни за тях придобивки. И те са от лошите учители. Например, едната учителка на сина ми в ДГ беше много приветлива и обичаща работата си жена, но другата вечно мрънкаше и изкарваше децата непослушни, лоши и т.н. На нея отдалеч й личеше с каква досата работи. Е, какво добро да очаквам нея?

Радостина, може и да си права. Не съм 100% убедена, че няма хора, които са в състояние да работят качествено само за пари, но не ми се спори. А и това, което се опитвам да кажа в крайна сметка е именно, че не ми е работа да ровя в мотивацията на хората (в случая - на учителите). Някой се намира на определена позиция => върши определена работа (в случая гледа моите деца) => тази работа трябва да върши качествено => получава моето уважение (откъдето всъщност тръгна разговора). Последователността е тази, а не е обратната. Не ми е работа да съдя защо някой не си върши работата, а и чувството на неудовлетвореност може да произтича от толкова много неща, че къде ще му излезе краят - въобще не е задължително да произтича от професията на човек.
Оценявам и уважавам добре свършената работа на първо място, мотивите са отделна тема, до която може и да стигна, ако видя детето си щастливо и усмихнато да отива при учителката си, но не и в обратния случай.

      Смятам,че е безотговорно да се мисли,че учителят вършейки  работата си качествено,заслужава своята заплата,но не и уважение за това.Той не продава хляб или не шие дрехи...,а  възпитава детето ,което обичаш повече от всичко на света,т.е. създава личността му.Е това не е ли достатъчно,за да иска да го уважаваш.Ако отговориш с НЕ,самият ти какъв човек си и дали правилно си възпитан?